Следфестивален размисъл за стойностите

Изпращайки ме до последната възможна коледна елха на аерогара "Шереметиево", моите гостоприемни московски колеги, с които журирахме десет дни, едва ли биха предположили колко навъсено и недружелюбно ще ме посрещне родината. Грохнала от избори, конфликти и безконечни спорове, тя очевидно изнемогва, невярвайки на дежурните политически обещания, които много скоро се самоотричат. Та малко ли преживяхме, на кого ли не се надявахме... Десетилетия наред резултатът е печален. Тази социална ситуация, усложнена от угрозата на пандемията, някак озлоби хората: те настръхнаха един срещу друг и при минимален повод, или изобщо без такъв, се нахвърлят един срещу друг - по улиците и заведенията, в транспортните средства и магазините... Най-честото е да те блъснат и нагрубят, без да се извинят. Сякаш идва Апокалипсисът, а не Коледа.

Трудно е човек, преживял наскоро други взаимоотношения, да се адаптира към този неблагоприятен национален климат. Затова и повече от седмица избягвах желанието си да споделя вълнуващите ме мисли, провокирани от подбраните постановки на 21 театъра, разкриващи съвременното светоусещане и високото чувство за отговорност на днешните строители на Храма на Мелпомена. Но любознателността на мои колеги, които отдавна познават нивото на руската театрална школа, ме подтикна към публикуване на този мой размисъл.

Разбира се, както у нас, така и в Москва, кошмарната принудителна изолация на хората в резултат на КОВИД-19 още при първата възможност за контакт доведе до запълване на залите. Потребността от Изкуство, жаждата за непосредствено общуване продължават да бъдат единственият смисъл на живота и спасителен мост към бъдещето. Тъкмо в тази творческа сфера препоръчваните модерни онлайн-връзки се оказват безсилни, дори абсурдни. Преобладаващата част от спектаклите, включени в богатата и многообразна конкурсна програма на така назованата "Голяма форма" ("Вуйчо Ваньо", по пиесата на Чехов, на Държавния академичен театър "Евгений Вахтангов"; "Мъртви души", по поемата на Гогол, на "Малий театър"; "Война и мир", по романа на Толстой, на Московския драматичен театър "Модерн"; "Бялата гвардия", по романа на Михаил Булгаков, на Севастополския академичен театър "А.В. Луначарски"; "Балалайкин и К.", по романа на Салтиков-Шчедрин, на Московския театър "Прогрес - сцена на Армен Джигарханян"; "Кавказкият тебеширен кръг", по пиесата на Брехт, на Владимирския академичен театър; "Светли мисли" - сценична фантазия по разкази на Василий Шукшин, на Казахстанския академичен руски театър "М. Горки" и др.), показаха нов художествен прочит на класиката; предложиха неочакван смисъл на познати понятия и ценности, близък до мисленето на нашия съвременник. Със средствата на всички познати жанрове творците се постараха да обхванат целия емоционален диапазон на героите и атмосферата на техните действия, близки до литературните първоизточници. Да останеш верен на духа и смисъла на върхови автори е сложна и рискова задача. За нейното изпълнение се изисква не само талант и оригинална концепция, но и значителна предварителна подготовка.

Специално място в тази програма заслужава да бъде отделено на авторската постановка "12", създадена от патриарха на съвременното руско кино н.а. Никита Михалков по неговата пиеса (в сътрудничество с Олег и Владимир Преснякови). С виртуозно актьорско изпълнение, в което решително изпъкват образите, изградени от народните артисти Николай Бурляев и Никита Михалков, удостоени и двамата със "Златен диплом" за най-добра мъжка роля; с майсторски нарастващ психологизъм в умело редуване на статика с динамика спектакълът приковава вниманието на зрителя и не го пуска до финала. А в съзнанието му дълго ще отеква размисълът над понятията "свобода", "състрадание", "способност да се притечеш на помощ на непознат човек, изпаднал в беда"..., които, за жалост, все повече девалвират. А те вълнуват хората от всички нации във всички времена! Главната идея на спектакъла - Законът трябва да се спазва и зачита, но как да се реагира в случаи, когато Милосърдието е над закона - е винаги актуална. Неслучайно връчването на Гран при на този спектакъл на тържественото закриване на форума бе съпроводено с нестихващи аплодисменти в залата, "изправена на крака".

Художествена изненада на зрителите поднесе сценичната реализация по повестта на Николай Лесков "На края на света", автор на пиесата Данил Привалов, на Магаданския държавен музикален и драматичен театър. За умелата психологическа трактовка отново на темата за милосърдието младият режисьор Радион Букаев бе удостоен със "Златен Витяз". Литературната творба, послужила за основа на драматургическия текст, пресъздава реална история, която се е случила през ХIХ век с иркутски епископ, спасен сред безкрая на зимната тайга от "диви" езичници. Любопитните герои, тласнати очевидно от собствената си съвест да извършат добро дело, фактически действат по християнските закони. Човещината се оказва над религията.

Твърде необичаен поглед към пиесата на А.Н. Островски "Буря" отправя младият режисьор Денис Хуснияров в Ивановския областен драматичен театър. С интересно пластическо решение: плавно развитие на действието, което наподобява движението на водата в спокойно течаща река, той постепенно зарежда публиката с енергията на младостта, с жаждата за живот, със стремежа към свобода. И все пак, редом с предусещането за щастие и трагичната му невъзможност, някак отдалеч долавяме настъплението на бъдеща катастрофа. Именно за това сценично решение, осъществено с помощта на чудесен актьорски ансамбъл, постановчикът получи "Златен диплом" за най-добра режисура.

Трудно е да се изброят актьорските постижения и награди в толкова много спектакли. И все пак невъзможно е да не спомена имената на Михаил Богданов в ролята на Тихон и Олга Дружинина - на Катерина, в споменатата постановка; както и на з.а. Сергей Серов за  образа на Иван Тимофеевич в "Балалайкин и К.". А сред изпълнителите в постановките на "Малката форма" се наложи Елдар Тромов в ролята на Оскар Строк - "краля на тангото", автор на песни, изпълнени с любов, нежност и страст, в музикалната драма "Танго между редовете", по пиесата на Алексей Шчербак, на Държавния академичен театър "Евгений Вахтангов". Същият спектакъл на режисьорката Наталия Ковальова завоюва и "Златен диплом".

Очевидно именно "Малката форма" предлага на творците възможност за по-разнообразни експерименти, които се гледат от широката публика. В нея бяха наградени "Трета ракета" - авторски спектакъл на Николай Лазарев, по повестта на Василий Биков, на Централния академичен театър на руската армия ("Златен Витяз"); "Разказите на Константин Трепльов", по мотиви от пиесата "Чайка" на Чехов, на Московския драматичен театър на Перовска ("Златен диплом" за най-добра режисьорска работа на Гулнара Галавинска); "Списъкът на Ксения" - история за силата на петербургска жена, разказана в танцова форма, на Новаторския балетен театър в Калуга ("Златен диплом" за пластическо решение на Ксения Голижбина) и "Новеченто. 1900-тна" - своеобразен музикален моноспектакъл, който постепенно се мултиплицира с балетисти, по пиесата на Алесандро Барико, за живота-легенда на виртуозния джазмен Дени Будман (роден на лайнера "Вирджиния" и никога не докоснал бряг), на Тюменския драматичен театър ("Златен диплом" за цялостно художествено решение на Сергей Захарин).

Ще завърша моите нахвърляни разсъждения с дълбока вяра в духовната сила и пълноценните търсения в дълбочина на съвременните руски театрални творци; в постигане на истинския смисъл на морални категории и етични понятия, на които се базира човешкият живот.

Както сами се убеждавате, настоящето категорично доказа изключителния художествен потенциал и нравствени хоризонти на международния форум "Златен Витяз". Той не само оцеля в почти абсурдни условия, но и се превърна в очаквано ежегодно събитие в културния календар на московчани, а и на славянския свят. Събитие, което продължава да възпитава поколенията с непреходните идеали за Любов, Добро и Справедливост; да съхранява в наши дни богатството от образи и слово на вековната руска литература и изкуство.

Снимки Каталог

Сцена от спектакъла "12" - режисьор-постановчик Никита Михалков

Сцена от спектакъла "Трета ракета" - автор и режисьор-постановчик Николай Лазарев

Сцена от спектакъла "Новеченто. 1900-тна" - режисьор-постановчик Сергей Захарин