Реислямизиране на "Света София"

Статутът на църквата "Света София" в Истанбул бе променен, след като на 10 юли Държавният съвет на Турция (аналог на нашия Върховен административен съд) отмени решението на Кемал Ататюрк от 1934 г., с което храмът е превърнат в музей. Часове по-късно президентът Ердоган обяви, че е подписал декрет за смяната на статута на сградата, превръщайки я в действаща джамия. В петък там се състоя молитва - първата от десетилетия. 

Не само православният свят, но и Ватикана, както и ред други институции в Европа и в Съединените щати реагираха с призиви емблематичната сграда с историческо значение да остане музей и да не се превръща в молитвен дом. Нобеловият лауреат Орхан Памук, който живее извън Турция, оцени опита за превръщането на "Света София" в джамия като "игра с исляма". Според него смяната на статута на сградата от културен паметник в действащ мюсюлмански храм противоречи на заветите на Ататюрк и заплашва да отнеме светския характер на турската държава. Така е. Въпросът е, че става дума за процес, който тече поне две десетилетия - не е започнал с идването на Ердоган на власт. 

Въпросът не е "архитектурно-културен"

Конфликтът се представя така, сякаш става дума просто за една сграда. Есенцията на случващото се в Истанбул през последните дни може да се открие в думите на проф. Али Ербаш, ръководител на Дианета (Дирекцията по вероизповеданията) и главен мюфтия на Турция: "Вълнението на нашата нация, което е станало дълбока рана, вече приключи. Вратите на джамията на "Света София", както и на останалите джамии в страната, ще бъдат отворени за всички служители на Аллах. А всички онези, които се докоснат до основните блага и ценности, да бъдат проклети." След това проф. Ербаш заплашил християните по света с война, заявявайки: "Има и война, има и мир. Вие изберете кое от двете искате. "Света София" беше джамия и стана отново джамия." 

Освен това, е препасал османски меч, символ на завоеванията.

Държавата на Ердоган изразява категорична воля за някакъв исторически, ислямотурски реванш. Днешна Турция все по определено се придържа към някакъв иредентистки държавно-религиозен модел на национална доктрина. Човечеството по начало преодоля тези възгледи още през втората половина на миналия век. Техният най-закономерен резултат се нарича война. Президентът Ердоган и неговият екип заявяват емоционална привързаност към една зона от Андалусия в Южна Испания до Бухара в централна Азия. Там, където е стъпил ислямът, пак ислямско ще бъде. Ако Семюъл Хънтингтън в един абстрактен план преди четвърт век прогнозираше "война на цивилизациите", които са структурирани на религиозна основа, то решението на турските държавни институции за "възстановяването" на статута на "Света София" като джамия е шокиращ пример за подобно военолюбие, засега само словесно. Някои анализатори допускат, че превръщането на "Света София" в джамия е знак, че Ердоган се готви за предсрочни избори. 

Актуална ли е "теорията за завоеванието"? 

Председателят на групата на ЕНП В Европарламента Манфред Вебер, иначе от Християн- социалния съюз, поиска да се обмисли налагането на санкции на Турция заради превръщането на "Св. София" в действаща джамия. Заяви, че въпросът не е национален, а общоевропейски. Преценката му е достоверна. Спорът е и теоретико-правен. През XIX век е популярна т.нар. теория за завоеванието. Тя легитимира властта над една територия със самия акт на нейното завземане. Това е една "реалистична теория", т.е. теория, която цени единствено силата, ефективността на бойното поле. Тя не е без основания, но привидният, може би цивилизационният напредък на човечеството налага по-друг поглед. Възгледът, към който се придържат сегашните турски власти, е този - ние сме завладели тези земи и никой няма да ни се меси в това как ги управляваме. Може да се мисли и така, но това поставя под съмнение целия международно правов ред.     

Проислямисткият популизъм е проблем не само вътре в Турция. Той се разпространява с лекота и сред многолюдните турско-мюсюлмански "анклави" в Западна Европа. Доказват го проислямистките митинги в Западна Европа. Един е въпросът да се гарантират религиозните права на евромюсюлманите - нещо справедливо, съвсем друг е на тази основа да се градят "паралелни общества". Голяма е отговорността на европейските леви партии, които често демонстрират ирационална привързаност към провалили се етнорелигиозни доктрини. ПЕС би следвало да осъди преобръщането на "Света София" в джамия като израз именно на радикално-исторически ислямизъм.  

Съвременното международно публично право съдържа норми и принципи, изискващи внимателно и многостранно уважение към историко-културното наследство, особено към обекти, които се схващат  като общо дело и достояние на цялото човечество. 

Преценката ми за акцията на турските власти е "може, но не бива". 

Наш ли е този спор? 

В петък, в деня на първата мюсюлманска молитва в храма в Истанбул, в София имаше  символичен протест пред едноименния храм "Св. София". Протестиращите се обявиха против смяната на статута на храма в Истанбул, който следва да остане част от световното културно наследство. 

Бледо и неубедително проблемът бе коментиран от външния министър Екатерина Захариева. Според нея ще бъде направено всичко възможно да бъдат запазени християнските стенописи в храма, въпреки превръщането му в джамия. Захариева очевидно не разбира огромното символно и политическо значение на трансформацията. За грижата за стенописите благодарим, но проблемът е стотици пъти по значим. 

На българската общественост през последните две десетилетия бяха спестявани много факти и действия на турските религиозни и държавни институции с фокус нашата история. Стремежите за пренаписване на историята на българските земи в османо-турски дух са непрестанни и небезуспешни. Скандални бяха опитите да се заявят претенции към християнски храмове, намиращи се на наша територия, под формулировката "възстановяване на мюсюлманска собственост", като в почти всички случаи ставаше дума за сгради, функционирали в един период и като джамии, но които в предходно историческо време са били доказано християнски храмове. В един огласен случай се оказа, че храмът, за който се изразяват ислямски претенции, в някакъв вид е бил древноримски храм, а може би и тракийско светилище. 

България уважава суверенитета на Република Турция. По принцип е вярно, че турската държава има суверенни права върху своята територия и публични имоти върху нея. Решението на Мустафа Кемал Ататюрк от 1934 г. за предоставяне на статут на музей на "Света София" е израз на мъдрост. Отмяната му е нещо противоположно. 

В международните отношения днешна България има много проблеми. За някои от най-важните просто не се говори. Сред тях е и проблемът за подтискането на анализите и оценките за неоосманистките стремежи на Реджеп-Ердоганова Турция. Те обаче съществуват и не срещат адекватен отпор - нито в България, нито на международната арена. 

На международното поле България следва да е много по активна и ефективна. Дипломацията ни трябва да изрази не просто морално и правно несъгласие с преобразуването на "Света София", но и да оспори имперските стремежи, които се крият зад тази промяна.