17 Ноември 2024неделя22:08 ч.

Акцент

Лeйбъристите след Брекзит

Провали ли се Джеръми Корбин?

/ брой: 37

автор:Мирослав Попов

visibility 1866

"Зората на нова ера" - така Борис Джонсън характеризира промяната, която започва с извършването на Брекзит. И още: "Брекзит не е краят, а началото". Прекъсването на връзките с останалите 27 страни членки според премиера е "момент на истинско национално възраждане и промяна". Джонсън обеща море от промени. Датата на новото летоброене е 1 февруари 2020 г. 

През двете десетилетия на 21 век Брекзит е голямото събитие в живота на Великобритания. Случи се трудно и никак не бе сигурно. Първото излизане на държава членка от Евросъюза, не даде много поводи за спекулации. Предварителният отговор е "не, не се очаква Британия да повлече крак и ЕС да започне да се разпада, освен ако не бъдат направени очевидните изводи. 

На 24 юни 2016 г. сутринта, след приключване на референдума, тогавашният премиер Камерън заяви, че лично е противник на Брекзит и не е готов да представлява Обединеното кралство на преговорите за напускане. Последваха тригодишни, ненапълно разбрани преговорни усилия на министър-председателя г-жа Тереза Мей. Накрая не кралството, а тя самата, със сълзи на очи напусна "Даунинг стрийт" 10, без да е приключила преговорите. Мисията да се завърши договарянето на Брекзит бе възложена на  Борис Джонсън, бивш кмет на Лондон, 52-годишен политик, известен със своето необичайно поведение и ексцентрични изказвания, който бе сочен като главния виновник за резултатите от референдума от 23 юни - когато 51,9 на сто от поданиците пожелаха Обединеното кралство да напусне Европейския съюз. 

Декемврийските извънредни избори

 

Джеръми Корбин спечели лидерското си място в партията не защото имаше отговори на всички въпроси, а защото за разлика от конкурентите си поне бе готов да постави реалните въпроси, стоящи пред Великобритания. Корбин представи нов Манифест на лейбъристите, озаглавен "ВРЕМЕ Е ЗА ИСТИНСКА ПРОМЯНА". Лейбъристите обещаха, че  ако дойдат на власт, ще повторят референдума и ще дадат възможност на хората да избират между членство в ЕС или сключване на нов, обмислен договор за излизане от съюза. Твърдя, че манифестът на Корбин е един изключително сериозен политически документ и е добре и сега да бъде изчетен и анализиран. 

След като депутатите гласуваха сделката за Брекзит, Борис Джонсън обеща да излекува страната. Според него, Великобритания ще се освободи от извънредната и непрозрачна система на законодателството на ЕС. 

На 12 декември консерваторите на премиера Борис Джонсън спечелиха изборите. Те получиха 365 места в 650-местната Камара на общините на парламента, което е с 48 места повече от местата, които те имаха досега, и това им позволи да прокарат сделката Брекзит.  

Като лидер на лейбъристите Корбин претърпя тежък неуспех. Британските анализатори виждат причината в неговото показно левичарство и в неразбираемата му за мнозинството позиция по БРЕКЗИТ. Всъщност лейбъристите изгубиха една десета от избирателния си корпус, а консерваторите на Борис Джонсън, увеличавайки гласовете си едва с 1,2% в сравнение с предните избори, спечелиха категорична победа. Ако някой не знае до какво води мажоритарна избирателна система с относително мнозинство, може да се порадва на британските декемврийски избори. Подхвърля се, че ако начело на лейбъристите стоеше друг лидер - не толкова ляв и не толкова "проевропейски", резултатите щяха да са съвсем други. Истината е по`друга. Лейбъристите просто не успяха да развият своята визия за ЕС и БРЕКЗИТ. Съсредоточиха се върху най-острите реални проблеми на Великобритания. Само че избирателите вече чакаха от тях нещо друго - отговор на въпроса "излизаме или оставаме?". Корбин бе вътрешно уверен, че неправилният въпрос няма правилен отговор и зае позицията "както ви се хареса!". Джеръми Корбин просто се размина с терзанията и очакванията на британците. Не си даде сметка, че Брекзит стана доминантата супер тема. Тя измести всичко останало. На хората просто им омръзна да няма решение. Джонсън обяви - излизаме сега и дано е за добро. Ще бъде чудесно. В днешна прагматична Европа много хора продават чудеса и успяват.  

Джеръми Корбин като последователен социалист  ненавижда национализма и се въздържа да предложи свое виждане за Брекзит. Следваше някак да покаже, че разбира настроенията за излизане. Пропусна да посочи, че една от политическите цели на Брекзит е и тази да се премахнат последните остатъците от историческата лейбъристката управленска доктрина - двусмислен процес, започнал още от лейбъристкия премиер Тони Блеър с платформата "Третият път". 

Намеренията на Лейбъристката партията да се облагат петролните компании, за да се финансира "позеленяване" на икономиката; да се облагат технологичните гиганти, за да се финансира масовият достъп до високоскоростен интернет; за национализация на железопътния транспорт, за строеж на общински жилища и осигуряване на безплатно обучение за възрастни са все идеи, които следва да бъдат приложени. "Съжалявам, че не бяхме на висота и поемам отговорността", заяви Корбин в отворено писмо до симпатизантите на партията. После обясни: "Преди две години и половина, при първите парламентарни избори, в които участвах като лидер на Лейбъристката партия, успяхме да увеличим дела си от народния вот с десет процентни пункта. В отчайващо разочароващите избори... подкрепата ни спадна с осем пункта. Призовах за период на размисъл в партията, тъй като

 съвсем не липсват въпроси за обмисляне

Като лидер на лейбъристите се опитвах да обикалям всички части на страната и да изслушвам хората - и непрекъснато оставах поразен от това до каква степен се е разпаднало доверието в политиката. Пропастта между най-богатите и всички останали се разширява. Всеки може да види, че икономическата и политическата система не са справедливи, не осигуряват безпристрастност, че картите са подредени срещу мнозинството. Тази ситуация отвори вратата за по-радикални и многообещаващи политики, които да настояват, че не е нужно нещата да остават такива и че е възможен един по-добър свят... 

Няма бързо решение за преодоляване на недоверието на много от избирателите. Няма да ги спечелим чрез снизходителност и поучаване. Лейбъристите трябва да спечелят доверието им. Това означава търпелива работа, включваща изслушване и защитаване на общностите, особено след като правителството на Джонсън засили атаките си. Означава и подсигуряване, че работническата класа, в цялото й разнообразие, е движеща сила на нашата партия.

Медийните атаки срещу Лейбъристката партия през последните четири години и половина бяха по-ожесточени от всякога - и това, разбира се, имаше ефект върху изхода от изборите... Партията се нуждае от по-солидна стратегия, за да отговори на тази враждебност на притежаваните и направлявани от милиардери медии, и когато е възможно, да я обръща в своя полза."

Вътрешните лейбъристки избори 

Либералните медии никога не са харесвали Корбин - убеден социалист и противник на НАТО. Загубата на лейбъристите бе посрещната с подчертано задоволство. Акцентираха върху оценката, че това е лидерът на лейбъристите, който довел партията си до най-лошите й изборни резултати от 1935 г. насам. След огласяването на изборните резултати Джеръми Корбин се извини на своите избиратели заради лошото представяне на изборите на 12 декември и обяви, че партията ще избира нов председател, но дотогава остава на лидерския пост. Веднага стартира процесът по издигане на кандидатури за нов партиен лидер. В състезанието за все още неовакантения пост на Корбин се включиха петима кандидати. 

Корбин обеща, че ще бъде "съпротива" срещу министър-председателя Борис Джонсън. Самият Корбин, според една декемврийска анкета, се оказа "най-непопулярният лидер на опозицията" за последния половин век. Веднага след изборите бе направен един несръчен опит за разклащане на властта в Лейбъристката партия и за връщането й към моделите на "тониблеаризма". На организаторите, в т.ч.на бившия лидер Милибанд (те са двама братя - лидери) бе показано, че не се разчита на тяхната платформа.  

Корбин увери: "Ние сме готови за борба. Изградихме движение. Съпротива сме срещу Борис Джонсън. Ще водим кампания всеки ден. Ще бъдем на първа линия, както в парламента, така и по улиците. И, не се заблуждавайте, нашето движение е много силно. Ние сме половин милион души и се увеличаваме. Във всеки регион на нашата страна сме". Причудливото обръщение си спечели подигравки на фона на поражението, което партията претърпя. 

Мога да формулирам "Лейбъристкия парадокс": в ситуация, когато управляващите консервативни  правителства на Тереза Мей и на Борис Джонсън вкараха Великобритания в политическа криза, лейбъристите не успяха да чуят народа си, който вече бе повярвал в докрината Брекзит. Лейбъристите и лично техният отговорен лидер значимо отстъпват по популярност на "шарлатанина Джонсън". 

От три години и половина е ясно, че Великобритания ще напусне ЕС. Хората предпочетоха това да стане по ясен и категоричен начин, вместо да слушат непрестанни самообяснения, увъртания и да следят каскада от отлагания. 

Лейбъристите се уплашиха да не бъдат заклеймени например като "антиевропейска партия". Не послушаха гласа на своите собствени избиратели, основното ядро от които са индустриални работници от средна Англия, неприемащи отпадането на националните граници и оттук - катастрофалните за тях лично процеси на трудовия пазар. Хората просто искаха Лейбъристката партия да ги защити. Партията се ослуша и загуби, въпреки че нейната платформа е много по-достоверна и отговорна в сравнение с тезите на Борис Джонсън. След пет години всички ще мислят друго, различно от това, което сега бе в главите им.  

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ