Избори в объркана Америка

"Тези избори съвсем не са приключили", обяви Доналд Тръмп, след като Байдън спечели двадесетте "големи избиратели" от Пенсилвания. Тепърва ще се обявява победителят, но Си Ен Ен, Ен Би Си, Ей Би Си и дори близкият доскоро до Тръмп телевизионен канал Фокс нюз шумно обявиха победа за Джо Байдън. Световни лидери вече го поздравиха.

Доста преди изборите Тръмп твърдеше, че Демократическата партия може да спечели само при силни изборни измами. И се застраховаше с уточнението: "Ще предадем властта, ако изборите са честни". Спечелилият повече гласове Байдън незабавно влезе в режим на "обединяващ победител": те не са ни врагове. Така е, победителите говорят за единство. Фокс нюз, единствената мощна медийна структура, която изразяваше симпатии към Тръмп, както често се случва, премина на страната на Байдън. Нормално е в изборните списъци да има и починали. Не е нормално хаосът около изборите да е толкова впечатляващ.  

Тази странна жена Емили Мърфи 

Тия дни шефът на Администрацията на Общите служби на САЩ (GSA) г-жа Емили Мърфи заяви, че все още не е определила кой е победителят от изборите за президент. Наистина, официално това ще стане през декември. САЩ нямат орган от типа на познатата ни Централна избирателна комисия. Цял свят е информиран как приключиха американските избори, но процедурата трябва да се спазва. Водещият аргумент днес е несъгласието на загубилия Доналд Тръмп. Той има право да иска проверка на честността на изборите и това е законосъобразно. Чак сега Тръмп ще си даде сметка колко са го ненавиждали през тези четири години неговите медийни критици и врагове. Неогласяването на победителя има за резултат, че избраният Джо Байдън все още няма достъп до милиони долари от федералния бюджет, които по принцип му се полагат, както и че все още няма право да се срещне с официални лица от многобройните американски разузнавателни агенции, без консултации с които не се взема нито едно важно решение. САЩ се нуждаят от "плавен и мирен трансфер на властта". "Преходът" изглежда ще се случи по по-друг начин. Всъщност, президентските избори официално не са приключили. Електорите (т.нар. големи избиратели), които ще изберат за президент кандидата, получил най-много гласове в щата им, ще се съберат на 14 декември 2020 г.  Новоизбраният Конгрес ще приеме резултатите от Избирателната колегия на 6 януари 2021 г. Какво става дотогава? 

Според Закона за президентския преход от 1963 г. държавните служби от несменяемата администрация осигуряват предаването на властта. Те имат крайни срокове за предоставяне на данни и достъп на идващите тепърва нови служители. Според закона процесът на преход ще премине на висока скорост, след като федералната агенция, наречена Американска администрация за Общите служби (GSA), оглавявана от г-жа Мърфи, определя безспорния победител в изборите. Тя може да направи това, едва след като Тръмп сам признае изборното си поражение до свикването на колегията на електорите. Сега процесът на преход е замразен. Тръмп все още не е направил изявление, с което да признае своята загуба и легитимността на изборите. С такива изказвания традиционно изгубилият кандидат фактически призовава привържениците си да признаят изборното поражение. Не само на президентско равнище, но и при сенатски, губернаторски и кметски избори има неписано правило, според което загубилият изборите телефонира на победителя, честити му победата и евентуално изразява готовност да му оказва съдействие. Сега срещу г-жа Мърфи е настръхнал целият американски истеблишмънт. От нея се иска незабавно да пpизнae Джo Бaйдън и Kaмaлa Xapиc зa избpaни зa пpeзидeнт и вицeпpeзидeнт. Точно с това Тръмп не е съгласен. Той провокира съдебни paзcлeдвaния на подозирани изборни нapyшeния.   

Изборите се оказаха референдум за управлението на Тръмп и той го загуби. Някои поддръжници на Байдън се увличат да сплашват Америка и света с шамански заклинания на тема "какво сега ще направи Тръмп". Може би мислел да направи "правителство в изгнание" (цитат)!? Може да продължи да се занимава с политика, но и "ТЕ" ще продължат да се занимават с него. Няма да му е лесно. Тръмп не си дава сметка колко го ненавиждат влиятелни части от олигархията.  

Куцата американска демокрация

Тръмп и неговият екип са убедени, че са загубили властта в резултат на нечестни избори и ще поддържат това години наред. Тръмп безспорно е противоречива политическа фигура, но това някак го прави "съзвучен" на днешното объркано американско общество. 

Победата на Байдън не решава големия въпрос за пътя на Америка. Тръмп си отива и грешат онези, които се самоуспокояват с формулата "тръмпизмът остава". Смяната на посоката на развитие на Америка може би ще е по-остра, отколкото преди четири години. Тя не дава много позитивни шансове на света. Вярно е, че тръмпизмът е политическа доктрина с дълбоки корени, ако го обвържем с историческия американски изолационизъм, но "джобайдънизмът" има огромен ресурс и хората, които го поддържат, са свръхмотивирани. Те знаят какво губят - шанса да променят базисни социално-политически характеристики на нашия свят. 

Тръмп дойде на власт с модерен популизъм, доведен до граници, които изглеждаше, че преди това не са били преминавани. За да успее политиката на Тръмп, той трябваше да надделее в половин дузина идейно-политически спорове пред очите на изслушващото го несъсредоточено американско общество. Тръмп изгуби народния вот, който в нашите медии се именуваше "популярния вот" (за нашите десничари всичко "народно" е "под подозрение"). Гласът на хората като граждани се разграничава от гласа на отделните щати като субекти на американската федерация. 

Републиканската партия следваше да се преформатира и като идейна среда, която мисли за алтернативите на САЩ и на света. 

Обърканият Доналд, който искаше да изправи САЩ

Своите убеждения, страхове и предразсъдъци Тръмп преобразува в национална политика. Появата на КОВИД-19 го изненада и той допусна серия от грешки. Опита се да нарече заразата "китайски вирус" и привидя зловещ заговор от страна на ККП да го свали от власт. А защо китайските комунисти ще се опитват да го свалят и покрай него - правителствата на още примерно 150 държави? Кошмарният вирус очевидно е продукт на природна еволюция и реакцията на Тръмп не бе възприета от много американци. Епидемия има, умират хиляди, а Тръмп "на шега" препоръчва заразата да се лекува с белина. В политиката не е излишно Лидерът да е непринуден, да импровизира смело, да се шегува, но Тръмп често губеше чувството за мярка. Изводът от американската епидемия, който Тръмп трябваше да направи, е, че САЩ се нуждаят от общонационална система за здравна помощ. Но именно републиканците през последните две десетилетия оспорваха необходимостта от нея и се противопоставяха на всяка крачка, насочена към всеобщност на здравеопазването. 

Тръмп се оказа неготов и за спора за американския расизъм. Ужасяващото убийство на чернокож от полицай бе използвано по твърде произволен начин. Протестиращите скандират "Животът на черните има значение", но кой твърди нещо друго? По-коректната формулировка е, че животът на всички хора има значение. В САЩ  убиват различни хора, без расова или религиозна "дискриминация" към жертвите. Протестиращите трансформираха криминалния въпрос в расов. 

Глобалната миграция е обективен процес, но през последното десетилетие тя бе целенасочено стимулирана и дирижирана от ултраглобалистите. Човечеството не е излязло на "чисти води" по този въпрос. Тръмп се яви на предните избори с идеята да се издигне стена по границата с Мексико. По някои оценки в югозападните щати са се установили десетина милиона нелегални мигранти. Твърди се, че част от тях дори гласуват на избори без правно основание. За Тръмп най-адекватното решение на проблема как да се преустанови незаконното влизане в САЩ бе именно стената. Това бе разумно, не евтино решение. За четири години бе изградена част от нея в условията на неразбираема, но мощна скрита институционална съпротива. И у нас бе същото през 2013-2014 г. по повод първите 30 километра от граничното съоръжение. Тръмп спечели подкрепа в усилията си да строи стената, но институционалният саботаж бе изключителен и мечтата му да я покаже преди следващите американските избори пропадна. 

Тръмп се опита да обясни своята политика на света в реч пред Общото събрание на ООН с призива "Не бъдете глобалисти, а патриоти", но нямаше международна структура, която да я възприеме  като политическо действие. Тръмп за своите четири години на власт легитимира стремежа на народите за суверенитет. 

Анализатори побързаха да кажат нещо от типа "Тръмп изгуби, но неговото дело ще живее". В основата на победата му преди четири години стоеше отхвърлянето на политическия постулат отпреди четири десетилетия "Няма алтернатива" (Тачър). Алтернатива, разбира се, има, но тя е нелека за откриване и още по-трудна за реализация. Тръмп не си даде сметка за колосалните интелектуални усилия и обществена комуникация, които са нужни, за да успее "неговата" стратегия. Републиканската партия застана зад Тръмп, но не съумя да стане идейният център на разумните промени. И двете партии в САЩ трудно се ориентират в идеологически спорове - не са били градени за това. Тръмп в човешки план не бе най-подходящият идеолог на нов социален и политически реализъм, от който се нуждаят както САЩ, така и целият западен свят. Неговият опит за политически "завой" на Америка към по-реалистична политика не успя. Преосмислянето и преизграждането на американската политика остава като глобална свръхзадача.