Живот сиромашки

Всяко тримесечие Институтът по социални и синдикални изследвания към КНСБ излиза с наблюдение за движението на потребителските цени и промените в жизненото равнище на домакинствата. За целта специалистите стъпват на данните на официалната статистика, а мерило са им 77 жизненоважни стоки, които влизат в т.нар. потребителска кошница за издръжката на живот без всякакви луксове. Заедно с експертите и ние ще проследим това движение по тримесечия за м.г.
В началото на 2010 г. се наблюдаваше плавно увеличение на ценовите равнища, които доведоха до ясно изразена

тенденция към поскъпване

на живота. През март стойността на издръжката на живот достигна до 489 лв. на всеки от 4-членно домакинство (2-ма възрастни с 2 деца), или общо това домакинство трябваше да разполага месечно с 1956 лв., за да посреща разходите си и да се храни съобразно калорийните норми. Темпът на нарастване на издръжката на живот е с 1,7% спрямо кризисния декември 2009 г. и с 2,1 на сто в сравнение със същия месец на предишната 2008 г.
Основните фактори за нарастването са повишените цени на топлоенергията, природния газ, питейната вода, общинските такси, акцизните стоки и др. Всичко това като цяло засили тревожните очаквания на българските домакинства, защото ценовата динамика през следващите месеци ще бъде диктувана основно от преките и вторичните ефекти на поскъпването на изброените по-горе стоки и услуги, прогнозираха тогава експертите от института към КНСБ. Тези факти са силно обезпокоителни, след като производството последователно спада, потреблението намалява, намалява заетостта и се повишава безработицата, доходите се задържат, а работните заплати са силно повлияни от общата тенденция на "замразяване", аргументираха се те. 
През първото тримесечие на 2010 г. хранителните стоки средно поскъпнаха с 2,4% спрямо декември 2009 г. След поредната промяна в акциза поскъпнаха тютюневите изделия, даже още преди влизане в сила на новите цени от 1 април 2010 г. През наблюдавания период цените на цигарите нараснаха с 5,8 на сто. Пресните зеленчуци излязоха на пролетния пазар също с високи цени. Освен сезонността, влияние оказа и слабото производство от оранжериите у нас. Затова поскъпването при тях се очаква да продължи.

Ценовият скок бе твърде висок

за първото тримесечие на годината, а при някои нетрадиционни за сезона зеленчуци като зелен пипер, зеле, патладжани и др. покачването бе между 30 и 80 на сто. И докато хората се готвеха за Великден, традиционно и несамарянско поскъпнаха всички празнични "атрибути" - яйцата - с 10,3 на сто, козунакът - с 11,1 на сто, и агнешкото месо - с 15,3 на сто.
По равнище на средна работна заплата през 2009 г. България продължи да заема последно място не само в ЕС-27, но и на Балканите. Сравнителният анализ показва, че номиналният размер от 302 евро бе около 5 пъти по-нисък от този на Словения и 3,5 пъти по-нисък от този на Хърватия. Единствено Албания бе с по-нисък от нашия размер на средна работна заплата (242 евро).
Резултатите от наблюдението за издръжката през юни 2010 г. показват, че необходимите средства за нормално съществуване на едно 4-членно домакинство са били 1977 лв. Темпът на нарастване на издръжката на живот през юни е била с 1,1% спрямо март 2010 г.
Върху поскъпването на живота отново са повлияли най-вече т.нар. акцизни стоки, топлоенергията, природният газ и др. Увеличил се е делът на социалните доходи - обезщетения на безработните на 69,3%, семейните добавки на деца с 8 на сто. Тези данни обаче са доказателство, че ръстът почти изцяло се дължи на нарастване броя на безработните членове на домакинствата и в много по-малка степен - на увеличаване средния размер на обезщетението за безработица.

Основният доход си остава работната заплата

а тя намалява с 4,3%. 
Кризата и стагнацията на пазара на труда се отрази осезаемо на потребителските разходи - намалял е делът на разходите за храна и безалкохолни напитки в общата сметка - 41,8 на сто срещу 46,3 на сто през съответното тримесечие на предшестващата година. Самоограничаването е, за да могат да вържат бюджета си домакинствата. 
В същото време по равнище на минимална работна заплата през 2010 г. България продължи да заема последно място в ЕС-27. Измерена в евро, размерът й изостава 13,7 пъти номинално от тази в Люксембург, 7 пъти от тази в Гърция, 2,2 пъти - от Унгария, и 2 пъти - от Латвия. Данните на Евростат показват задържане на размера на МРЗ през последните две години в България, Белгия, Естония, Ирландия и Литва. Ако не се приложат адекватни мерки по отношение увеличаване на минималните доходи през следващите месеци, за да достигнем в края на 2010-а равнище на МРЗ от порядъка на 270-280 лв., ще се окажем в неблагоприятната позиция не само на догонващи минималните стандарти на ЕС, но и ще се задълбочи диференциацията между МРЗ и средната работна заплата за страната, констатираха тогава специалистите. Този извод беше

поредното алармиране от страна на експертите

което остана без отзвук. Едва напоследък социалният министър сам узря за идеята за увеличаване на минималната заплата, но отново с уговорката, че със Симеон Дянков са в един екип и каквото реши правителството, това ще се изпълнява. Правителството и социалните партньори трябва да решат дали ще има увеличение на минималната зплата до 1 юли т.г.
Продължавайки с наблюдението на издръжката на живота, ще видим, че тя в края на септември 2010 г. достигна 502 лв., или общо домакинство от четирима трябваше да разполага месечно с 2008 лв., за да се храни и да поддържа разходите си за къщата и облеклото, да ползва медицински и образователни услуги. Темпът на нарастване на издръжката на живот през септември бе 1,5% спрямо юни 2010 г., а спрямо същия период на предходната година увеличението бе с 4,9%.
Групата на хранителните стоки от потребителската кошница за бедни, в която не са включени цигари, алкохол, обществено хранене, отбеляза ръст от 3,5 на сто спрямо предходното тримесечие. Тези данни показват, че вече нарастват цените на жизненоважни стоки от първа необходимост, а това

вещае трайна бедност

и допълнителни рискове в бъдеще.
През този период под границата на бедност от 211 лв. останаха около 26% от домакинствата в страната, а тези с общ доход на едно лице над издръжката на живот бяха около 10,3%.
В края на 2010-а животът ни е струвал 511,25 лв. месечно на всеки от 4-членно домакинство, а общата нужна сума е била 2045 лв. Темпът на нарастване на издръжката на живот е с 1,8 на сто спрямо септември 2010 г., а в сравнение със същия период на 2009 г. увеличението бе с 6,4 на сто.
През декември 2010 г. хранителните стоки средно са поскъпнали с 2,5% спрямо септември 2010 г., а на годишна база - с 8,1 на сто. През последното тримесечие групата на хранителните стоки при издръжката на живот на бедните домакинства нараства с по-високи темпове. Доходите на домакинствата по данни на НСИ през третото тримесечие на 2010 г. бележат някои съществени структурни изменения, които в голяма степен могат да се обяснят и с влиянието на кризата. Месечният доход спрямо същия период на предшестващата година е намалял с 2,2 на сто. Общият доход на лице от домакинство (311 лв.) е представлявал едва 60,9% от необходимите средства за издръжка на живота. Спрямо третото тримесечие на 2009 г. спада относителният дял на доходите от работна заплата (с 4,3 на сто), от извън работната заплата (с 52,9 на сто), от социални помощи (с 21,6 на сто).
В същото време са нараснали доходите от  изтеглени спестявания - с 6,7 на сто. Под границата на бедност са останали около 27% от домакинствата в страната, а домакинствата, които покриват издръжката на живота, са намалели на 9%.
Синдикалните експертни оценки за доходите от труд през отминалата 2010 г. като цяло бяха негативни и показват обезпокоителни устойчиви тенденции за отказ на правителството да въздейства върху минималните подоходни стандарти. Със замразяването на минималната работна заплата за страната за втора поредна година вече е налице реален спад от -2,3 на сто през 2010 г. През т.г. той ще се увеличи поне с още -3,6 на сто, твърдят специалистите. Сумарно обезценяване от 6% е неприемлив компромис за всеки синдикат, не спират да повтарят и от КНСБ, и от КТ "Подкрепа". Обещанията на управляващите обаче, че текущо пак ще се обсъждат механизми и ще се търсят възможни решения за доходите, са ненадеждна подпора на безрезултатния социален диалог по въпроса.