Во истина воскресе!

За мен името му - Великден, е свързано с усещането за онзи влудяващ сетивата ми аромат, за онзи дъх на бухнал козунак, който мама току-що е извадила от горещата фурна. Къщата ни е пролетно светнала от чистота, върху масата, постлана с изкусно бродирана от мамините златни ръце покривка, в красива фруктиера са струпани шарените, писаните яйца. Новите ни дрешки и обущета са приготвени за неделя - за Великия ден. Тогава ще ни пременят с брат ми, ще ни хванат за ръце татко и мама - и те, облечени с нови и хубави дрехи, и ще тръгнем по гости.
Първо - у кръстниците ни! Ще понесат родителите ни козунак, яйца, плодове, бутилка с вино, но най-важното - душите ни са празнично осветлени, усмивки греят на лицата ни, когато взаимно се поздравяваме с "Христос воскресе!" и се чува съответният отговор: "Во истина воскресе!"  
Великден е празник на християнската църква. Той е свързан и с нашите традиции, в които има

стари суеверия, но и много искрени чувства

човешки: мила интимност, пожелания за здраве, за щастие и за късмет. Главното обаче е - вярата, неутолимото желание у човека за вечен живот! Това е денят, в който Христос, Спасителят на човечеството, е възкръснал за нов живот. Божият син със смъртта си е изкупил греховете на хората, възкръснал е и им е дал надежда за живот след смъртта.
 Денят става празник от Първия вселенски събор през 325 г. Той е между 4 април и 8 май според Източноправославната църква и по Юлианския календар, а католиците го празнуват според Григорианския календар между 22 март и 25 април.    
Великден е пролетен празник. Свързан е със събуждането на природата за нов живот. Той следва веднага след големите 48-дневни пости, в които хората са пречистили телата и душите си от отрови, страсти, грехове.
Седмицата преди празника е наречена Велика, Страстна, защото е изпълнена с велики събития и велики страдания (страсти). В нея Христос завършва земния си живот. В четвъртъка, наречен по-късно "Велики", Христос събира учениците си (12-те апостоли) на Тайна вечеря, на която им предлага хляб и вино - плът от неговата плът и кръв от неговата кръв. Преди вечерята той измива нозете на апостолите си и им предсказва, че един от тях ще го предаде и това ще предизвика смъртта му.
И наистина така се случва. Там, в Гетсиманската градина, където били пресите (гетсиманите) за изцеждане на зехтин от маслините, продължава библейският разказ. Там се моли Христос, но идват войниците, водени от ученика му

Юда, който целува Учителя си

и по този начин указва на властите кого трябва да арестуват. Предателят е купен за 30 сребърника, а целувката му е наречена "юдинска". Христос е изправен пред съда. Пилат "си е измил ръцете" и го е предал на множеството, което след виковете предишни "Осанна!", сега реве "Разпни го!" Следва пътят към Голготата! Исус е разпънат на кръст в петък рано сутринта. Този ден - Велики петък, е най-скръбният според християнската религия. Черквите бият "на умряло". Не се работи, няма смях, няма веселие. Има почит, уважение, защото е погубен Учителят Христос! Погребан е в каменен саркофаг. Но това, което е казал Исус на учениците си, се случва - Спасителят възкръсва.
Как по-късно традициите възприемат тези дни?
На Велики четвъртък хората започват да боядисват яйцата, защото яйцето е знак на Вселената, символ на жизненото начало, на възраждането на Природата. Според християнската версия, когато Христос бил на кръста, дошла в подножието една кокошка и снесла яйце. То се обагрило в червено от капките Христова кръв, които се стичали от тялото му, заковано с гвоздеи за кръста. После това яйце Мария Магдалена го предала на императора Тиберий с думите: "Христос възкръсна!" И така на този ден се боядисват червените яйца. Вярва се, че те имат магическо въздействие -

лекуват болни, носят плодородие

дават сила и здраве. Затова с първото боядисано в червено яйце се натриват бузките на децата - да са бели, здрави и червени! Някъде първото яйце се заравя в нивата за берекет, а другаде то гаси пожар в къщата, като преди това са обиколили с него 3 пъти дома. 
Смесват се вярвания, истини, предания, но остава радостта на малки и големи от багренето и украсяването на яйцата.
В събота се замесва обредният, празничният хляб - козунакът. Меси се с хубаво бяло брашно, с мляко, яйца, с масло или мас, лимонови кори, ванилия, стафиди. Жената да направи хубави, бухнали и вкусни козунаци си е било истинско майсторство!
Помня как баба замесваше в огромните нощви голямо козуначено тесто и как всички в топлата стая се включвахме в това "свещено" дело. Едни от нас чупеха яйцата и ги биеха с телта със захарта - до побеляване, други чупеха и чистеха бадеми и орехи - за украса на сплитките от тестото. Мама приготвяше тавите, плетеше тестото и го печеше. За нас, децата, правеха едни малки козуначета, които чакахме с нетърпение да извадят от фурната - не успявахме да устоим до неделята на

съблазнителния дъх на горещите и ухаещи вкусотии

И от всички дворове и къщи се носеше този празничен мирис! После, в неделята, жените си разменяха късчета козунаци, опитваха си ги, сравняваха ги и се хвалеха с "творенията" си! А в мен завинаги остана вкусът на бабините козунаци, които се точеха на конци, бяха красиви на вид, сладки, леко влажни, жълти като кехлибар и ухаеха толкова силно, че и сега, след толкова години, усещам тяхното вълшебство! Милата ми баба, чието име нося, беше голяма майсторица!
Среднощ в черквата се обявява възкръсването на Христос. Всеки запалва свещичка от голямата свещ - символ на божествения огън, който слиза в Йерусалим. Следва трикратното обикаляне на черквата, чукането с яйцата, тяхното изяждане, с което се прекратяват постите, и отнасянето на светлината у дома. И поздравите: "Христос воскресе!" - "Во истина воскресе!" Празнично бият камбаните и възвестяват Великден!
Цели три дни се празнува този голям празник: в неделята, в понеделника и вторника. Седмицата се нарича Светла, всички нейни дни сега са светли, а следващата неделя е Томина неделя - според християнската религия. (Заради Тома, неверника, който отпосле също повярвал във възкръсването на Христос). И природа, и хора тържестват, ликуват!
Празничните трапези са отрупани с печено агнешко месо, димят супи от кокоши дреболии, весело се открояват зелени салати с червени репички, има още сладки баници, гъсто овче и краве кисело мляко, великденски курабии, но най-почетното място е за козунаците и за писаните яйца - истинските символи на Великдена!
Така беше! И сега - кой както може, с каквото има, пак срещаме и ще го посрещаме винаги този голям наш празник! Защото на човек му е нужна вяра в идните дни, нужна му е радост тогава, когато слънцето засвети ярко в зелените корони на дърветата, откъдето се носят жизнеутвърждаващите пролетни симфонии на птиците!