Под масата

Юлия КУЛИНСКА

Като във вариететно мъпетшоу властимащите отново скриха Бойко Борисов под масата. Гербаджийският елит, подкрепян от баджанаците си от ПП и ДБ, се уплаши да не би случайно върху вожда им да бъде употребено правосъдие. Вече два пъти ГЕРБ и коалиционните им другарчета го спасяват от искането в НС да бъде дебатирано за имунитета му. А лидерът им само наднича зад пердето, за да следи дали гавазите му от ПП и ДБ са на мястото си в пленарната зала. Явно единствената цел на съдебната реформа и освобождаването на Гешев беше... спасението на Борисов.

След последните избори Борисов очевАдно навири гребен и стана логорейно словоохотлив пред медиите. Ами друго си е да си депутат и да ръсиш глупотевини, а разни удобни репортери да се въртят около теб и да се размазват от кеф на простотиите ти. Ласкателно е да гледаш как миловидни жрици на перото подскачат на високи токчета и каканижат:"Бойко, кажи! Бойко, коментирай! И Бойко коментира. Обвинява и се зъби на всички, а за собствения си имунитет се прави на умряла лисица. Да, страшничко е да останеш гол и уязвим пред разсърдената Темида. Не, че тя се е засилила да раздава справедливост, де...  

По-тревожно е обаче, че озлобената орда от епохата "преди Кирил и Асен" идва отново. Вече се чуват бойните викове за реванш. Виждат се озлобените им физиономии и размахваните над главите им бухалки. А вече пеят и вестални песни за завръщането си. Защото е неоспорим факт, че прецакаха яко коалиционните си партньори и си вършат далаверките, скрити зад фразата:"Ние не управляваме!".  

Цинизмът на Борисов прогресивно еволюира. В началото словесните изблици на бившия бодигард будеха насмешка и минаваха за проява на чувство за хумор. Заложеният му природно хитряшки манталитет, съчетан с огромната и безконтролна власт в ръцете му през годините, го превърна в самозабравил се, циничен и авторитарен тиранин.

На гербаджията номер 1 сега не му пука за нищо и от нищо. Той продължава да живее с усещането, че е царят Слънце и че от него зависят съдбините на страната и на всички нас. И май няма сила, която да го помръдне от пиедестала.

А, за съжаление, май е така...