Какво губи Обама?

Демократическа партия понесе тежка загуба на междинните избори в САЩ. Републиканците убедително взеха превес в законодателните органи на властта. Всъщност, както се оказа, в Америка не се случи нещо епохално ново - по стара традиция във финалната двегодишна права към края на почти всеки президентски мандат на бял свят изскача бълбукащото напрежение между Белия дом и избраниците в Камарата на представителите и Сената. А на този твърде мрачен фон вече е трудно да бъде открит розовият нюанс, втъкан в илюзията, прокламирана с възторжена настойчивост в лозунга, издигнат в първия мандат на екзотичния президент Обама: "Да, ние можем!"
Оказа се, за сетен път, че в Америка нищо не е ново, няма как да бъде прието и оценено като ново. Игричките, които играят помежду си демократите и републиканците, са си все същите, дори и инцидентните проблясъци на някаква политическа иновативност скоро получават клеймото "несбъдната мечта". Нека си спомним странната радост (еуфория в случая е пресилено понятие) при появата на този абсолютно нетрадиционен за Америка президент, владеещ откритото и непринудено слово, отстояващ с повече от разумни доводи принципите и визиите си за бъдещето на страната си. Заговори за световен мир, за "презареждане", за демократизиране едва ли не в планетарен мащаб, за хуманизъм и човеколюбие, за... и т.н., но не го постигна.
"Да, ние можем", но това, както отново се потвърди, си остана приоритетният лозунг на вездесъщото американско задкулисие, не само склонно, но и свирепо воюващо отдавна намисленият и начертан сценарий за нов световен ред да се случи на всяка цена. И наложиха на президента си ролята на "воин", от "миролюбец" го превърнаха едва ли не в убиец, от политик бързо го преименуваха в политикан, демагог, дори родоотстъпник... Блокираха при всеки повод законодателните му намерения и прояви, започнаха да му приписват едва ли не всички неудачи, които преживя (благодарение на тях самите) не само американският народ, но и светът. Скараха го и с Русия, вкараха го и в ролята на видимия отвсякъде глашатай-прокламатор на "втора студена война" - капан, от който Обама няма как вече да се измъкне (друг е въпросът дали самият той желае това). И - може би най-важното. Доведоха нещата дотам, че вотът на междинните избори да му отнеме и малката възможност за самостоятелни решения. От днес занапред Барак Обама определено ще трябва по всяка своя законодателна инициатива да се съобразява с Конгреса, доминиран от републиканците. А май и не само от тях - преди дни от средите на Демократическата партия излезе и "смелата" идея да му спретнат импийчмънт. Какво ще загуби Обама ли? Негов си е проблемът - а нас ни чака гневът на ястребите...