18 Ноември 2024понеделник02:12 ч.

Неизвестно за известното

Чуждестранни принцеси стават български царици

В нашата история има не един и два примера, когато европейски аристократки сядат на българския трон

/ брой: 206

автор:Йордан Съев

visibility 7543

Мария-Ирина Лакапина
Според волята на цар Симеон след смъртта му на престола се възкачва вторият му син Петър. Симеон е поръчал на ичигур боила си Георги Сърсавул да се грижи за него и да го напътства, защото Петър е още млад и неопитен в държавните дела. Георги Сърсавул иска новият цар да продължи завоевателната политика на своя баща, най-вече срещу Византия. Затова смята, че един съюз с маджарите би спомогнал за тази цел, поради което той се среща с маджарския крал и предлага да оженят Петър за неговата дъщеря Ана. Договорили са се и за зестрата - Източна Панония да се даде на България.
За да предотврати този съюз, византийският император изпраща в Преслав логотет Мануил. Той носи портрет на Мария - внучката на император Роман Лакапин, с когото Симеон е воювал. Петър остава запленен от лика на принцесата и дава на Мануил годежен пръстен за Мария. Мануил води със себе си художник, който прави портрет на Петър, но така го разкрасява, че когато Мария го вижда, и тя е запленена от него и също изпраща годежен пръстен.
Георги Сърсавул се опитва да попречи на вече подготвяната сватба, но Петър е непреклонен. На 26 септември 927 г. Петър тръгва от Преслав за Константинопол с 1200 отбрани воини-конници с излъскани до блясък броня и щит. Шествието стига в Константинопол на 3 октомври. На 6 октомври годениците се срещат и всеки от тях е разочарован, защото никой не изглежда както на портретите. Но връщане няма. Сватбата е определена за 8 ноември. Българската и византийската кавалкади точно в 12 ч. стигат до черквата ""Св. Богородица". Посреща ги лично патриарх Стефан, който ги въвежда в храма. Еква песента на хора, а след това се извършва бракосъчетанието. Разменят се подаръци: Петър получава сребърен шлем, а Мария златотъкана роба. Камбаните на всички черкви бият празнично.
Тържествата продължават 3 дни. На 15 октомври българите поемат към Преслав и водят царицата си. Териториална зестра няма. Сватбените подаръци са признаването на титлите "цар" на Петър и "патриарх" на българския архиепископ. Символично това се изразява с подарения от императора рубин, който Петър да постави на короната си, и златен кръст от Стефан за българския патриарх. Освен това се подписва и договор за тридесетгодишен мир между Византия и  България, който продължава тридесет и шест години.
Поради продължителното примирие в хрониките Мария (тя също има заслуга за него) е останала под името Ирина, което на гръцки означава мир. В онези времена обаче мирът за слабия не е бил благоприятен. Без да има войни, по времето на цар Петър България губи голяма част от завоеванията, осъществени от Симеон Велики...


Мария Палеолог
Константин Тих Асен е може би най-трагичната фигура сред българските владетели, но пък е единственият, който се жени за две византийски принцеси. Той управлява, когато ромеите откъсват части от българската територия, татарите върлуват в останалите, а болярите непрекъснато се бунтуват. Затова смята, че едно сродяване с императорската фамилия в Константинопол ще реши поне част от проблемите му.
Изпраща сватовници начело с първия болярин Мицул и архимандрит Прокопий при император Теодор Ласкарис да иска ръката на дъщеря му Ирина за съпруга и българска царица. След доста перипетии императорът се съгласява и Ирина пристига в Търново през 1260 г. с 16 коли, пълни с мебели, дрехи, обувки, сервизи. Иска да направят пищна сватба, но Константин Тих е пестелив и затова след венчавката организира скромно тържество, в което участват само търновските боляри и командирите на дружини. Оправдава се пред Ирина, че му предстои война с маджарите и ако я спечели, тогава ще има голямо празненство. Войната обаче завършва неуспешно за него и България губи значителни територии на запад. Той обвинява Ирина, че не му е помогнала да получи помощ от баща й, каквато той бил му обещал. 
Ирина умира скоропостижно през 1264 г. Вдовецът Константин Тих отново си търси жена във византийския двор. По това време император е Михаил Палеолог, но той няма дъщери за женене. Затова иска ръката на неговата племенница Мария. Женят се в Одесос, където я посреща Константин. Михаил Палеолог му е обещал като сватбен подарък да му върне Месембрия и Анхиало, превзети от ромеите. Минават месеци и години, но императорът бави изпълнението на обещанието си, а след това се отказва от него.
Мария вече се чувства българска царица и смята, че това е обида и към нея, затова подканва съпруга си да превземе градовете със сила. Константин се поддава на нейното внушение и започва да подготвя войската си за поход. При едно от ученията пада от коня си и остава куц с левия крак, не бива да язди и отменя похода. Той не може да се справи и с върлуващите в страната татари. Това прави Ивайло, който събира войска от селяни и с нея громи татарските орди. След като ги прогонва, стига до Търново и в битката Константин Тих е убит.
По нареждане на царица Мария отварят портите на крепостта и Ивайло влиза в Търново. Мария му предлага да се оженят и той да стане цар, защото тя пък иска да остане царица. Ивайло се съгласява. В Константинопол обаче са разтревожени, че на престола е седнал селянин, затова с таен пратеник до Мария й нареждат да даде на Ивайло донесената от пратеника отрова. Обещават й, че ще остане царица. Мария се колебае, защото познава вероломството на своите сънародници. Затова поставя условие първо да върнат на България Анхиало и Месембрия, а също така и Аполония, и след това ще преговарят, въобще държи се като българска царица.
Вместо да се съгласят с това, византийците изпращат силна войска, която да сложи на българския престол техен човек. Ивайло бяга при татарите, посрещнат е радушно, но при една пиянска оргия е убит. Мария посреща новия цар с почести, като се надява за трети път да остане царица. Въпреки че 4 часа са я разкрасявали и е облечена в златотъкани одежди, тя вече е изгубила своята женска привлекателност. Нареждат й да се оттегли в манастир и тя е принудена да се съгласи. В него дочаква края на дните си.


Смилцена Палеологина
Голямо е разочарованието на дъщерята на севастократор Константин Палеолог, брат на император Михаил VІІІ Палеолог, когато пристига при определения й за съпруг - болярина Смилец. Неговите владения са в Средногорието, неголеми, а къщата му е скромна, като подовете само на горните стаи са застлани с черги. Сравнявайки тази обстановка с разкоша в бащиния й дворец, тя проклина участта си.
Скоро обаче късметът й се усмихва. През 1292 г. болярският съвет избира Смилец да заеме овакантения български престол. Той става цар, а тя - царица. Остава много доволна, когато се настанява в двореца в Търново. Стените на просторните й покои са изписани с рисунки, направени със златна и сребърна боя, подовете са застлани с дебели килими, мебелите са украсени с дърворезба, а леглото й е с балдахин. Има дванадесет лични прислужнички и собствена стража. На трапезата се сервират избрани ястия от дивеч и божествено вино.
През 1298 г. цар Смилец умира. Тя не скърби особено много, защото това й дава шанс да стане истинска владетелка, тъй като е регентка на малолетния си син - Иван ІV Смилец. Неин съперник за властта е деспот Алтемир, брат на сваления от Смилец Георги Тертер, но тя го прикотква, като го жени за дъщеря си Марина и го назначава за управител на богатата Крънска област. От противник той става привърженик на Смилцена и полага клетва за вярност към малолетния цар Иван ІV Смилец.
Справила се с вътрешните междуособици, Смилцена започва да урежда отношенията си със съседите. Омъжва другата си дъщеря Теодора за наследника на Рашка (тогава така се нарича Сърбия) - Стефан Урош Дечански, и с това преодолява враждата между двете страни. Нещо повече, замисля създаването на единна държава - Балкания, което да стане, след като се омъжи за краля на Рашка - Стефан Милотин, и двамата да са съвладетели, а столица на обединената държава да стане Видин. Крал Стефан почти се съгласява, но замисълът е провален от козните на византийците, които го подкупват с отстъпването на Северно Косово, а му обещават и други териториални придобивки.
Тогава Смилцена се заема да сключи съюз с маджарите и започват преговори. Те са прекъснати поради завръщането през 1300 г. на освободения от татарски плен син на Георги Тертер - Теодор Светослав. Смилцена с Иван ІV Смилец отива в Крън при нейния зет Алтемир. Той изпълнява клетвата си за вярност към наскоро навършилия пълнолетие цар. По време на управлението си на Крънска област е създал немногобройна, но добре обучена и въоръжена войска. Теодор пък се обръща за помощ към своя татарски побратим и ханът му изпраща спешно 15 000 конници. Пред угрозата за кръвопролитна битка Смилцена поканва Теодор Светослав на преговори. Договарят се тя и синът й да се откажат от престола, срещу което да получават годишна рента от два товара злато. С първия заминава за Константинопол, а с втория Смилцена построява дворец на брега на Босфора. Превръща се в първа придворна дама на императрицата. Три пъти годишно дава приеми за елита на столицата и чуждестранните посланици. Със собствен кораб пътува до Венеция, Генуа и Египет.


Маргарита-Изабел
През 1207 г. новият император на Латинската империя (след смъртта на брат си Балдуин) Анри Фландърски предприема поход с цел териториално разширяване на империята. Латинците смятат, че са наследници на Византийската империя и това, което тя някога е владяла, сега принадлежи на тях. Анри избира подходящ момент - Калоян е мъртъв, а Борил е слаб цар и пълководец. Латинците лесно превземат оставените почти без защита градове в Загорието и се отправят на запад и север. Когато обаче стигат до владенията на деспот Слав, срещат сериозна съпротива. Слав е почти двуметров мъжага с атлетическо телосложение, само появата му с неговите отбрани дружинници предизвиква смут у латинските рицари. Разказва се случай, когато Слав с една ръка е вдигнал от коня облечен от глава до пети с желязо рицар и го е тръшнал на земята. А със специално изкования за него меч разсича рицарските брони, сякаш те са направени от мукава. 
Анри решава повече да не рискува и предлага мир. Среща се със Слав, посвещава го в рицарско звание, присвоява му титлата "херцог" и признава за негови владения Западните Родопи и Беломорска Тракия, но той трябва да бъде негов първи васал. 
За Слав обаче това не е достатъчно. Той е узнал, че Анри има дъщеря, за която е чувал, че е благородна и красива, и иска ръката й. След кратко колебание Анри се съгласява, защото на него му е необходим такъв силен съюзник като Слав, който да държи под заплаха претендиращия за независимост ерцхерцог Монфелие в Солун. Разделят се като вече бъдещи роднини.
Слав се обявява за независим от Българското царство. Разгневеният Борил решава да го накаже. Изпраща цялата си войска, която наброява 20 000 българи и 10 000 кумани, да го заловят и в окови да го докарат в Търново. Слав се готви за битка, въпреки че разполага само с 6000 бойци. Анри е разбрал за придвижването на царската войска и изпраща вест на Слав да я пресрещнат при Филипопол. В разразилата се битка Борил търпи пълно поражение.
Слав се връща в столнината си Цетина (край днешния Велинград) и се подготвя за пътуване до Константинопол, където да се срещне със своята бъдеща невеста Маргарита-Изабел. Той съзнава, че макар и удостоен с рицарска и благородническа титла, има облекло и обноски на планинец. След битката при Филипопол е поискал от Анри да му изпрати човек, който да го подготви за срещата с неговата дъщеря. Изпратеният опитен придворен служител го облича с дрехи от кадифе, подстригва мустаците и брадата му, но Слав му забранява да пипа косата, която се спуска под раменете му. Точно преди тръгването го измива два пъти с топла вода и сапун и намазва тялото му с благовония, парфюмира брадата и мустаците му.
От Цетина се изпровожда дълго шествие начело със Слав, яхнал породистия си жребец. Следват го двеста избрани конници, 100 агнета и 50 ярета, с които да се гощават хората на предстоящата сватба.
Малката принцеса е девойче, наскоро навършило 12 години. Държи се обаче като изискана дама и респектира Слав, въпреки че на ръст стига до под гърдите му. Той е запленен от нея и обзет от любов. Поднася й приготвения златен пръстен и сребърна гривна с инкрустации.
Пред стените на Константинопол ги посреща Анри Фландърски със свитата си. Венчават се в храма "Св. София", а сватбеното тържество продължава цяла седмица. Освен агнетата и яретата, докарани от Родопите, на шишове се пекат още 80 телета, лее се река от вино.
Щом сватбата свършва, Слав повежда невястата си към Цепина. Принцесата е ужасена - замъкът на Слав представлява мрачна кула, в която от влагата в помещенията има лишеи и мухъл. Маргарита-Изабел едва дочаква да се разсъмне, за да излезе сред природата. Любимата й разходка е до близкия връх Кърнария, откъдето се разкрива величествена гледка. Слав разбира нейните тревоги и неудобства, превзема Мелник и там започва да строи дворец специално за неговата малка принцеса. Тя обаче не дочаква завършването му, умира само три години след пристигането си в Цетина. На предсмъртния си одър пожелава да бъде погребана на връх Кърнария.



Анна-Мария Унгарска
През 1221 г. маджарският крал Андраш ІІ се завръща от неуспешен кръстоносен поход в светите места. Тръгнал е с 15 000 войници, а е останал само с 3500. Когато стигат до българската граница, която тогава е по Южното Средногорие, са спрени лично от цар Иван Асен ІІ, който по това време е на лов с дружината си по тези места, и той не ги пуска да преминат през неговата територия. Крал Андраш ІІ му предлага злато и скъпоценности, цар Иван Асен ІІ обаче не се блазни от такива неща. Той отскоро е на престола, заеман преди това от баща му и двамата му чичовци - Петър и Калоян, които са създали Второто българско царство. Маджарите обаче са откъснали Белградската и Браничевската области от него, затова сега той не пуска унгарския крал да премине през България. Поставя му условие - ще му позволи да премине, ако върне Белград и Браничево!
Кралят предлага на наскоро овдовелия Иван Асен ІІ да се ожени за една от неговите дъщери. Тогава Белград и Браничево ще му бъдат дадени като зестра. Това е приемливо за българския владетел и той се съгласява. Нарежда да нахранят и напоят маджарските войници, а Андраш ІІ кани в ловната си шатра, където го угощава богато. След това го съпровожда чак до Видин, там войската на Андраш ІІ е натоварена на български гемии и с тях се завръща в родината си. Оставени са само 20 заложници - аристократи, които ще бъдат освободени, когато пристигне дъщерята на краля с документ за зестрата.
Малка флотилия от унгарски платноходи тръгва по течението на Дунав и стига до Свищов. Там я чака карета, която още Иван Асен І е пленил от византийците. Посрещната е тържествено в Търново, настаняват я в най-хубавите покои на двореца, а през януари 1223 г. става венчавката и сватбата. При празнуването на зимните празници Анна остава очарована от българските обичаи и тогава архиепископ Василий я склонява да приеме православната вяра, а също така да добави към името си и Мария. Иван Асен ІІ и Анна Маджарска царуват щастливо и в съгласие. Раждат им се две дъщери, които по-късно стават византийски императрици. Безпокоят се обаче, че нямат син, който да наследи трона. Затова радостта им е много голяма, когато се ражда момче, което кръщават Калиман.
Анна-Мария е станала ревностна православна християнка и започва да строи черкви и манастири. През късните години от управлението на Иван Асен ІІ България значително се разширява териториално и опира на три морета. Той става най-могъщият владетел на Балканите, хазната му пращи от злато. Продължава делото на Анна-Мария за изграждане на манастири и черкви.


        Сватбите на Иван Асен ІІ
След смъртта на Калоян на българския престол сяда Борил. Законните наследници - Иван и Александър, синовете на Иван Асен І, трябва да се спасяват и бягат на север. Стигат до Галицкото княжество, съседно на Киевска Рус. Княз Дончак им оказва гостоприемство и ги зачислява във войската си. Те се изявяват като смели войни и князът ги назначава за командири на сотни. Иван харесва дъщерята на княза - Алисия, и иска разрешение от княз Дончак да му я даде за съпруга. Той ги благославя. Ражда им се дъщеря - Мария-Белослава. 
През 1217 г. иска от тъста си разрешение с дружините, които той и брат му Александър командват, да отидат в България и с тяхна помощ да си върне бащиния престол. Княз Дончак се съгласява. С двете дружини, които наброяват общо 800 конника, преминават Дунав. Спечелват подкрепата на някои боляри, които се присъединяват към тях, и стигат до столнината Търново. Двамата братя нападат Търново и го превземат. Борил е пленен, ослепен и изпратен на заточение в рибарско селище при устието на Дунав. Иван се възкачва на престола и прибавя към името си Асен ІІ, за да се знае, че е наследник на баща си - цар Асен І.
Александър става негов първи помощник, а Анна (така я прекръщават) - българска царица. Дъщеря им Мария-Белослава расте, прочува се с красотата си и извън пределите на България. Цар Иван Асен ІІ и царица Анна (наричат я Рускинята) живеят щастливо в търновския дворец. За българския владетел обаче държавните интереси са по-важни от семейната идилия. Когато му се удава възможност чрез брак с унгарска принцеса да си върне като зестра български земи, не се поколебава. Изпраща Анна в манастир и се жени за маджарката. По този повод царят казва на брат си Александър:
"Не беше справедливо да изпратя Рускинята в манастир, но с това придобихме територии, за които иначе трябваше да водим битки, а в тях щяха да загинат хиляди българи".
Според преданието провидението изпраща наказание за царя - да се разболее от тежка кожна болест (вероятно става дума за проказа), но го спасява Александър. Това са отразили и авторите на филма "Сватбите на Иван Асен ІІ", където ролята на цар Иван Асен ІІ изпълнява незабравимият Апостол Карамитев, а на Александър - Коста Цонев, също бележит актьор. По време на снимането на филма Апостол Карамитев умира, а Коста Цонев се въплъщава в двете роли. Така, противно на историческата действителност, в която цар Иван Асен ІІ надживява брат си Александър, в живота Коста Цонев надживява Апостол Карамитев.
Но да се върнем в ХІІІ век, когато управлява Иван Асен ІІ. През 1222 г. той се жени за маджарката, която също се нарича Анна, но при покръстването й в православна вяра приема като добавка името Мария. Тя живее в съгласие със заварената си дъщеря Мария-Белослава и се грижи за нея като за собствена. Но когато ражда свои деца, тя вече променя отношението си към Мария-Белослава. Иван Асен ІІ не желае раздор между двете и затова побързва да омъжи дъщеря си. Кандидатите са много, но той избира Мануил Комнин, брат на епирския деспот Теодор Комнин, който си е поставил за цел да възроди Византийската империя, като превземе Константинопол - той по това време се владее от кръстоносците. На път за Кавала, където е дворецът на Мануил, Мария-Белослава посещава манастира, в който е заточена майка й Анна Рускинята. Срещата е вълнуваща. Мария-Белослава кани майка си да я придружи в новия й живот, но тя отказва, защото иска да преживее остатъка от живота си в своята втора родина България.
 
Послепис
В тази хроника не споменаваме четвъртата жена на цар Иван Асен ІІ - византийската принцеса Ирина, защото за нея вече сме писали.


България при цар Иван Асен ІІ


Цар Константин Тих Асен и царица Ирина Ласкарина Асенина - стенопис от Боянската черква

Ирина Комнина Дука-Ангел, българска царица, третата жена на цар Иван Асен ІІ - стенопис от черквата "Св. Архангели" в Костур

Крепостта, наричана "Непристъпният страж на Хемус", е построена на висок връх в Стара планина и е пазела феодалните владения на цар Смилец и братята му Радослав и Войсил


Цар Иван Асен ІІ е най-умелият български дипломат, който чрез своите женитби и женитбите на дъщерите си осигурява дълги години благополучие на България
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ