Българските копнения за Солун

Градът е основан през 315 г. пр.н.е. от
македонския владетел Касандър. През 148 г. е завладян от римляните, а през 390 г. е включeн в пределите на Византия. През V и Vт в. многобройни славянски племена достигат Балканския полуостров и част от тях се поселват в земите около Солун. Някои са покръстени, елинизирани, на мнозина талантливи люде е дадена възможност да получат високо образование, да заемат светски и духовни длъжности. Сред тях е бащата на Кирил и Методиий - Лъв, Тома Славянина и други.
Когато през 680 г. Аспарух преминава Дунав, а през следващата година нанася поражение на византийците, той създава държава на прабългарите и славяните, които постепенно образуват българската общност. Поради това, щом следващите ханове, а по-късно и българските царе, разширяват територията на юг и запад, те намират съюзници в лицето на заселилите се там славяни. Ето защо постепенно се приема версията, че тези области са естествен ареал за разширения на българската държава.
Първи до Солун достига хан Пресиян през 848 г. Има намерение да го нападне и превземе, но когато му предлагат много голям откуп, го приема и се оттегля. Тервел и Крум смятат града за второстепенен, тъй като според тях по-важното е да се превземе Константинопол.

Симеон разгромява арабите, но...

През 903 г. арабите превземат Солун откъм морето и го подлагат на разграбване. Жителите на града молят за помощ от Константинопол, но по това време император Лъв Vт Философ се справя с междуособици в столицата и не може да изпрати подкрепление. Тогава те се обръщат към Симеон, който провежда учение с войската си по течението на Струма. Въпреки, че още не се е провъзгласил за цар, те се обръщат към него с такава титла.
Пратеничеството, водено от архиепископ Дионий, го призовава да срази неверниците, които са посегнали и на храмовете. За Симеон това е случай учението да се превърне в истински боен поход. Повежда войската си, съставена от 5000 конници и 3500 пешаци. Разгромява арабите и предявява определени претенции за присъединяването на града към България. Започват преговори, които от византийска страна са водени от Лъв Хиросфакт и се стига до споразумение за коригиране на границата в полза на България и тя се установява на около 15 км северно от Солун. Оттогава датира Наришкият надпис, поставен на един от граничните камъни.

Може би Калоян е победен от св. Димитър

За разлика от някои свои предшественици, цар Калоян смята Солун за важен стратегически пункт за установяването на господство над Балканския полуостров. През 1204 г. Константинопол е завладян от кръстоносците, на които през 1205 г. той нанася голямо поражение при Одрин. Но знае, че без флот няма да може да превземе града на Босфора, а флот има в солунското пристанище. Затова през 1207 г. обсажда Солун и иска да му бъдат предадени корабите, след което ще се оттегли. Получава обаче отказ и затова затяга блокадата. Там е убит от заговорници, но според преданието всъщност от св. Димитър, който е закрилник на града.

Спорът с южните съседи

В Българо-гръцкия договор от 16 май 1912 г. няма анекс за подялба на завзетите турски територии. Поради това негласно се приема, че двете страни ще завладеят земите и селищата, до които са достигнали войските им. Това е голяма грешка от българска страна, защото нейните армии основно са съсредоточени в Одринска Тракия и така тя има по-малка възможност да напредва на Западния фронт. Но намиращата се там Седма рилска дивизия под командването на ген. Тодоров с неудържим устрем преодолява съпротивата на превъзхождащия я по численост противник и освобождава Горна Джумая, Неврокоп, Св. Врач и редица други селища в Пиринска Македония, а десният фланг на дивизията стига до река Вардар и се спуска по нейното течение.
Ескадронът на капитан Йорданов в ранната утрин на 26 октомври 1912 г. влиза в Солун и тропотът от копитата на конете разбужда заспалия град. Ехтежът от чаткането на подковите по калдъръмените улици е толкова силен, че се създава впечатление за навлизането на многочислена конница. Уплашени, турските войници се затварят в каземата, но когато до него достигат българските кавалеристи,

турците развяват бялото знаме

Комендантът Тахсин паша посреща капитан Йорданов със сабята си на ръце и му я поднася в знак на подчинение.
Създалата се обстановка не е оценена правилно от младия български офицер, който само преди два дни е произведен в чин капитан, а пък и няма никакви инструкции за действие. Затова нарежда турските войници и офицери да предадат оръжието си и то е затворено в един от складовете на каземата. Оставя едно отделение да го пази, а той с ескадрона продължава по посока на Кавала, където таборът на Алзан бей оказва упорита съпротива на обсадилите го български части. Гърци от Солун отиват при разположения на 35 км полк и съобщават, че турците са предали оръжието си и града може да бъде овладян без нито един изстрел.
Така още на другия ден (27 октомври) гръцкият полк влиза в Солун. Над каземата е издигнато елинското знаме и градът е обявен за територия на кралството. Рано следобед там пристига и принц Константин. В същия ден късно вечерта в северните покрайнини на Солун влизат две роти от състава на Седма рилска дивизия. Създава се патова ситуация. Тъй като България и Гърция все още са съюзници, двете страни се въздържат от военни конфликти. Спорът за принадлежността на Солун се прехвърля на дипломатическото поле и на междуправителствено равнище. Гърците предлагат да им се отстъпи Солун, като в замяна на това се отказват от всякакви претенции за останалата част от Беломорска Тракия и дори са съгласни България да придобие остров Тасос. Кой знае докъде би продължил спорът, ако не започва фаталната за България Втора балканска война, след която тя губи не само Солун, но и западната част от Егейска Тракия, и Македония.

И все пак има българско управление

През 1941 г. Германия разгромява гръцката армия. Но тъй като няма достатъчно свободни войски да поддържа присъствието си, по силата на съюзническия договор с България, възлага на нея да управлява Егейска Тракия. Солун обаче задържа за себе си. Обаче и за него не й достигат военни ресурси, затова привлича поддържащи части от българската армия. Мобилизирани български войници и запасни чинове изпълняват функциите на свързочници, охранители и в тиловите служби. Така в Солун попада и баща ми - Васил Съев Бангелски, запасен старши подофицер с военна специалност телеграфист. Командва свързочен взвод и същевременно е назначен за зам.-началник на пощата в Солун, а началник е италиански офицер. Но тъй като италианецът не знае немски, комендантът на града подполковник Хайнц си кореспондира с българина, който свободно говори езика, тъй като четири години е работил и следвал в Австрия.
През 1942 г. подполковникът издейства отзоваването на италианеца и Васил Бангелски е назначен на негово място, като е повишен в чин подпоручик. Предлагат му да премине на германска военна служба с висока заплата, но той отказва.  
През август 1944 г. комендант Хайнц е ранен при атентат. Моли подпоручик Бангелски да му съдейства да бъде лекуван в българския лазарет, защото в него има много добри мобилизирани лекари. Баща ми го урежда и той за три седмици е почти излекуван.
На 28 август пристига заповед от Върховното командване на Вермахта германците да се изтеглят от Гърция, защото има опасност от тяхното обкръжаване и унищожаване от дебаркиралите в Пелопонес английски военни части. На 31 август комендант Хайнц, който е произведен в чин полковник, издава заповед, с която за комендант на Солун е назначен подпоручик Васил Бангелски. На 1 септември германците напускат града и той остава под българско управление. Доста объркан от тази необичайна за него ситуация, българският комендант прави опит да се свърже с правителството в София и с щаба на армията в Пловдив, но връзките са прекъснати от германците при тяхното изтегляне. Въпреки това той с наличните сили - около 40 души български военен персонал - прави всичко възможно за поддържането на реда в града.
На 12 септември се получава нареждане от Отечественофронтовското правителство за изтеглянето на всички български военни части и административни служители от Гърция. Това не отменя факта обаче, че 11 дни Солун е бил под българско управление.


Цар Симеон и неговият Наръшки надпис:

"Лето 6412 (904 г.) от сътворението на света, индиктион 7.
Граница на ромеи и българи
при Симеон, архонт от Бога на българите,
при Теодор Олгу таркан и
при Дристър комита"


Армията на цар Самуил разгромява византийските войски край Солун (миниатюра в ръкописа на Йоан Скилица в Националната мадридска библиотека) - 2800-3

Българската войска влиза в освободения Солун, 1912 г. - 2800-4