Мариян Курдов: Клубовете по танци са сред най-засегнатите

Мариян Курдов е роден на 2 декември 1975 г. в Сливен. През 1980 г. започва за танцува в ДФТА "Тракийче" в родния си град. Възпитаник е на НУТИ в София, отдел "Български танци". Той е един от първите танцьори в спектакъла "Два свята" на Нешка Робева. Като асистент-хореограф взима участие в създаването на спектаклите "Орисия", "Готови ли сте?" и "Арамии". От 2007 г. се усъвършенства в преподаването на български народни хора. През 2020 г. създава Танцова къща "Арамии".

- Ограниченията, които бяха наложени на културни институти и спортни зали във връзка с пандемията, как се отразиха на дейността на танцовите школи?

- Нашата дейност е една от най-засегнатите. Въпреки че е много популярна, тя е като цяло незначителна (според политиците) и правителството не обръща внимание. Мисля, че това е напълно разбираемо, предвид факта, че самата дейност не е поставена никъде с регламент. Ние просто упражняваме професията си съгласно законите на страната, както всяка работеща на територията на Република България фирма. 

- Вероятно всеки от клубовете има да се справя с различни трудности?

- Фитнесите (към които се помещават и много от клубовете по народни танци или самите фитнеси предлагат такива часове) и спортните зали се управляват от Министерството на младежта и спорта. Друга голяма част от клубовете по народни танци провеждат часовете си в училищни салони или в държавни помещения (читалища). Трета част са на свободен наем и помещенията, в които работят, са наети от физически или юридически лица на цена, в пъти по-висока от държавните такси за наем на помещения на училища и читалища. При първите фитнесът поема загубите. Ако клубът по танци е отделна фирма, най-вероятно не дължи нищо на фитнеса, защото има неизпълнение на договор (не предоставя помещението, наето почасово по договор). В този случай работещите в клуба по танци остават без доходи (ако работят само това), но нямат задължения към никого. Във втория случай ситуацията е сходна - работещите в клуба по танци не упражняват дейност, но и не дължат нищо за времето, през което не работят. В третия случай (към който спадаме ние) хората са най-потърпевши. С наети помещения от свободния пазар, по стандартен договор за наем, ние сме длъжни да плащаме сумите по договор, без значение дали упражняваме дейността си, или не. При всички общото е, че останахме без доходи за неограничено време. В момента положението е същото и се надяваме, че държавата ще се сети и за нас... някога. 

- Вие как разрешихте въпроса със залата?

- Моят наеомодател, при първото затваряне, от средата на март до началото на юни, намали наема с 50%. Облекчение, което на базата на високата цена на наема и предвид, че помещението не се използва за това, за което е наето, не бих казал, че е от полза, но все е нещо. След отварянето цената се възстанови в първоначалния вид, но последва друг проблем - залите бяха отворени при определени условия, но посещенията бяха драстично по-малко и едва покриваха наема. Ясно е, че към самото помещение вървят и всички допълнитени разходи - ток, вода, почистване, дезинфектанти и т.н. Колежката ми беше в неплатен отпуск за времето, в което не работихме, но после беше възстановена. Аз се самоосигурявам и не съм спрял да плащам осигуровките си. 

- Можете ли да кандидатствате за финансиране по програми или да се възползвате от мерките за подпомагане на свободни артисти? 

- Моята фирма кандидатства по програма за финансиране и на база миналогодишния оборот ми бяха отпуснати 10%, с които покрих наемите за времето, през което не работихме при първото затваряне. По програми към Министерството на културата аз с моята фирма (предполагам и голяма част от колегите, които имат клубове по народни танци) не мога да кандидатствам. Както казах, съм самоосигуряващо се лице и въпреки професията си и дейността, не съм артист на свободна практика. Това е въпрос, който не е лошо някога да се реши и да се определи: ние, които се занимаваме с това изкуство, преподаваме народни танци и имаме дипломи, издадени от училища по изкуствата, към артистите ли спадаме или към спортистите. Защото държавата ни третира като обикновени фирми, извършващи позволените от закона търговски дейности, и като такива кандидатстваме за помощи. Какво обаче би се случило, ако съм регистрирал фирмата си през януари 2020 г. и съм вложил (например) 10 000 лв. за наем и освежаване на наето помещение, в което да преподавам танци? Не бих могъл да кандидатствам за помощи на база оборот 2019, защото реално няма такъв.

- Смятате ли, че при това положение съществуването на някои клубове е застрашено?

- Въпросът със съществуването на много клубове по народни танци наистина е сериозен. И при нас, както при останалия микробизнес, приходите и разходите се планират месец за месец и чисто финансово няма как да оцелеем.

- Вие работите ли с деца?

- Към настоящия момент Танцова къща "Арамии" не е провеждала занимания с деца. Имахме такъв план, но времето ще покаже дали ще се осъществи. Разбира се, не всичко е свързано с пари и те не са основен фактор, за да бъдем пълноценни. Има нещо много важно: децата са тези, които след време ще пазят и ще управляват нашата държава. Те бяха лишени от всякакъв вид групови дейности, спорт и изкуство. Една година е прекалено голям период от време за тях. Фолклорната дейност е изцяло спряна в училища и градини и това ще даде своето отражение. Всички разбираме сериозността на ситуацията, но разпространението на КОВИД-19 едва ли би било по-високо, ако залите за танци са отворени. Да не забравяме, че те се посещават доброволно и освен всичко останало, подпомагаме физическия и психическия тонус на хората.

- Стана ясно, че залите за танци ще бъдат отворени от началото на февруари. Ще успеете ли да възстановите пълноценно дейността си?

- Залите ще бъдат отворени не по наше искане, а по преценка на управляващите. Което не пречи да бъдат затворени пак след месец и да продължим да си играем на отваряне и затваряне, с което да се отчита борба и мерки срещу КОВИД. А за всички е ясно, че 10-15 човека на 100 квадратни метра зала не са по-рискова група от вагон на метрото в пиков час...