Хорото е празник, на който се сливат душите на българите

"Изкуството е живот - душата на един народ" - под този наслов представители на любителското изкуство изразиха преди дни в София и Варна своя протест срещу ограниченията за работа на танцовите и музикалните школи във връзка с епидемичната обстановка. Те се обявиха против двойния стандарт по прилагането на противоепидемичните мерки у нас и противопоставянето на изкуството и спорта като дейности. И допълниха, че, наред с всичко друго, са притеснени и финансово, тъй като през 2020 г. са работили едва няколко месеца. Министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов се срещна тогава с представители на Съюза на организациите за любителско изкуство - СОЛИ. Министърът на културата Боил Банов, който също присъства на срещата, ги покани на 26 януари да обсъдят параметрите по бъдеща програма в подкрепа на танцовите школи.

Според издадена във вторник заповед на министър Ангелов "от 1 февруари се допуска провеждането на групови занятия от танцовото, творческото и музикално изкуство, при използване на 30% от общия капацитет на помещенията, в които се провеждат, и при спазване на физическа дистанция от най-малко 1,5 м между участниците".

След среща на 26 януари с министър Боил Банов, във фейсбук страницата на СОЛИ съобщиха, че започва процедура по откриване на програма към МК за любителско изкуство в сектор "Танц", като работна група от всички национално представени организации ще може да вземе участие в онлайн среща на 3 февруари. Ще бъдат обсъдени конкретни параметри за кандидатстване, условия и критерии. Програмата ще започне пилотно още от тази година, като намеренията са тя да остане традиционна и да могат да участват всички организации, отговарящи на условията по нея. От СОЛИ са поставили и въпроса за участие на представители от всички организации в танцовото изкуство в Консултативния граждански съвет към МК.

След протестната инициатива на 16 януари ДУМА се обърна към ръководители на школи за народни танци с въпроси за трудностите, пред които са изправени в периода на пандемията, за загубите, които са претърпели в резултат на ограничителните мерки; каква помощ им е нужна, за да компенсират продължителния престой без работа; колко скоро ще успеят да възстановят пълноценно дейността си и да планират спокойно и уверено бъдещите си изяви пред публика.

ДАРИНА КИРИЛОВА е създателка и ръководителка на Клуба за български народни танци "Настроение" във Варна. В него четирима хореографи преподават на повече от 200 танцьори; има и две детски групи от 8- до 12-годишна възраст. Това са Веселин Николов (работи и с двете детски групи), Стели Георгиева, Галя Димитрова, Евгени Пенов, Дарина също преподава. Заниманията се провеждат в две танцови зали под наем. Клубът не притежава собствена материална база, което създава допълнителни трудности в днешната криза.

"Работата на ръководещия клуб за народни танци е особена. Тя е не само предоставяне на професионални услуги срещу заплащане. Тя е нещо повече, също като при лекарите и учителите. В нея има по-близка връзка с човека, който идва, за да получи нещо от теб, чисто емоционално, душевно. И това е съвсем естествено, защото хоро се играе на празник, а празникът е момент, в който душите на хората се сливат.

Когато преди четири години поставях началото на клуб "Настроение", се водех именно от желанието да създам душевна близост между мен и моите танцьори. Исках всеки да се чувства добре дошъл, независимо от способностите си. Мисля, че в това се състои положителната роля на любителските танцови клубове. Колкото повече хора танцуват с настроение, толкова по-жив се поддържа интересът към българското танцово изкуство и толкова повече хора могат да оценят таланта на професионалните изпълнители.

След години упорит труд, вече ми се струва, че съм изпълнила намеренията си. Съдя по желанието, с което хората идват в залата за репетиции; по въодушевлението, с което танцьорите от представителната група се готвят за участие на сцена, отделяйки от личното си време в името на клуба; по спечелените награди; по подкрепата, която получавам и сега, в тази криза, от членовете на клуба. С две думи: създадох НАСТРОЕНИЕ. 

За съжаление, пандемията поставя под заплаха изграденото с много усилия. За всички е ясно, че нашият бранш може да издъхне между две заповеди на здравното министерство. Понякога тези заповеди са нелогични (спортни танци може, народни не може). Не знам дали нашите здравни власти отчитат общоизвестния медицински факт, че движението и настроението укрепват имунната система, докато изолацията - точно обратното - я разрушава. Обаче, както сполучливо се изрази един колега, от нас се изисква да спрем да живеем, за да не умрем.

А не е ли по-добре да се разреши при разумни условия отварянето на залите за народни танци? Ако хипермаркет за пластмасови китайски играчки не носи заплаха за здравето на нацията и е оставен да работи в условията на пандемия, то и клубовете за народни танци трябва да работят. Поне би било по-справедливо. Именно СПРАВЕДЛИВОСТ поискахме на протеста на 16 януари. Ние също имаме право на държавна помощ в условията на принудително затваряне, за да можем да покрием неизбежните си разходи.

Българинът е находчив и изобретателен, научен е да оцелява при трудни условия. Ето - клубове за народни танци, включително и клуб "Настроение", предлагат онлайн уроци. Това обаче е само временен и непълноценен заместител на присъствените занятия. Хорото е съвместно преживяване, което не може да се подмени с индивидуални домашни тренировки. Мои танцьори (не ги наричам курсисти или клиенти, защото ги чувствам близки) се включиха в групата за онлайн уроци, по-скоро за да поддържат клуба. Благодарна съм за това, но този факт не отменя острата необходимост от държавна подкрепа за мен и колегите ми. Надяваме се да я получим. Иначе, както е тръгнало, в близко бъдеще изкуствен интелект ще преподава онлайн уроци по танци и аватари ще играят хоро. Но това виртуално хоро нито ще отразява българския обичай, нито ще бъде празник, на който се сливат душите на българите."

МАРИЯ ЛЪДЖЕВА и АСЕН АТАНАСОВ са създатели на "Гайтани" - един от най-големите танцови клубове в България, който предлага обучение по български народни танци. От създаването му през 2006 г. до днес през неговата школа са минали около 3000 души. Клубът разполага със зали в София, Пловдив, Варна, Самоков и Костенец.

"Клуб "Гайтани" взе решение да затвори врати още на 9 март 2020 г., преди официално това да стане на 13 март. Бяхме може би единственият клуб, който затвори врати седмица по-рано. Мотивите ни бяха, че вече се усещаше напрежение, силно повлияно от развиващата се обстановка с КОВИД-19 в света... Доста клиенти бяха и болни от върлуващия тогава сезонен грип и не идваха на занимания. Казахме си, че може би това е разумното решение, за да се успокоят нещата. Но веднага след това, на 13 март въведоха извънредно положение и така ние просто продължихме престоя си вкъщи. Бяхме затворени три месеца - март, април и май. От началото на юни клубът възстанови заниманията си до края на ноември. От декември досега все още сме в ограничителен режим и не можем да упражняваме своята дейност. Във времето на първото ни затваряне мислехме да направим онлайн уроци, но тази мисъл много бързо беше отхвърлена не само от нас като ръководство, но и от целия ни екип. Защото, както всяко изкуство, няма как да се получи по телефона - живата връзка се губи, енергията се губи. Хорото става с хора, хванати един до друг.

Отменихме много предвидени събития за миналата година - семинари, пътуване извън страната, участия на фестивали, общи сбирки и т.н. Доста от тях бяха предвидени да се случат точно в месеците, когато бяхме затворени. За съжаление, не успяхме да реализираме и да довършим вече започнатия проект "Светлината на хорото". Въпреки че от юни започнахме нашите занимания, все още имаше и има ограничения за провеждането на събития, в които се събират много хора.

Най-силната страна в нашия клуб са нашите преподаватели. Екипът все още успява да бъде изключително сплотен и въпреки ограниченията и невъзможността да работи, посрещаме трудностите заедно. За щастие, "Гайтани" винаги е отделял финансов буфер през годините и успя през първите 3 месеца на затварянето да обезпечи донякъде всички работещи в клуба - преподаватели и помощен персонал. Но сега, при второто такова хлопване на вратите, е невъзможно вътрешно да се справим. Преподаватели, които работят само при нас през франчайз системата на "Гайтани", успяха да се възползват от една от мерките за подпомагане към Министерството на културата. Голяма част от екипа ни работи и в държавни институции - като преподаватели в училища, танцьори в ансамбли. Това доста спаси положението, защото възнагражденията им са гарантирани от държавата. Залите, в които "Гайтани" провежда заниманията си, са използвани в продължение на доста години и доверието, което сме изградили между нас и наемодателите ни, улесни процеса да се предоговорим и да минимизираме максимално щетите. Разбира се, имахме и случай, в който се наложи да освободим зала поради невъзможността да предоговорим условията. 

Нямаме компетенциите, за да решим какво е правилно и какво не. Живеем в цивилизовано общество, в което от първостепенна важност са животът и здравето на хората. И, разбира се, че беше редно да бъдем затворени. Няма как да провеждаш дейност като нашата в ситуация, в която има прекалено много неизвестни относно новия вирус (особено по време на първото затваряне). Но силно се надяваме да не се злоупотребява със страховете на хората, с тяхната чувствителност, с нашата търпимост!

За съжаление, единственият шанс за нас може би е в статистиката. Тя ще определи кой ще работи и кой ще продължава да бъде затворен. Хората свикнаха да я слушат, тя в голяма степен им влияе и ще определи и тяхното поведение - дали да ходят на кино, театър или танци. Дали да повярват в нея, или не! Да стоят чинно или да се разбунтуват! За нас е важно да сме разумни и умерени в действията си, за да вземем правилните решения. 

Ще ни е нужно доста време, за да можем отново спокойно да планираме и осъществяваме всички нови предизвикателства. На хората много им липсват тези социални, емоционални и духовни срещи, което ни дава надежда и смисъл. В такава тежка обстановка щетите за здравето са пряко свързани с тяхното ментално състояние и е необходим отдушник, за да се съхраним и продължим напред. А нашите планове са да откликнем на тези нужди, защото здраво тяло се изгражда със здрав дух."