1. Няма свобода без просвещение

В началото на този месец пак се наслушахме на приказки, че Съединението е единственото дело в историята ни, извършено със собствени сили. Не е точно така обаче. Пък и Съединението все пак се закрепва благодарение на финансите на Русия, която ни опрощава 125 млн. златни франка контрибуция на Турция и ни дава заем от 82 млн. златни франка, от които връщаме 1 милион, а после болшевиките ни опрощават останалите. Но ние, българите, наистина имаме

уникално наше собствено дело

- създаването на БАН. Народ след пет века робство, близо три години преди Априлското въстание, основава сам първата институция на своята бъдеща държава. И както през ІХ в. буквите и книжнината ни правят една от най-достойните европейски нации, така и темел на нова България стават знанието и науката - през 1869 г. в Браила се ражда Българското книжовно дружество, което от края на 1911 г. става Българска академия на науките.    
Основаването на БКД преди 145 години е едно от най-достойните дела на България, недооценено в днешното ни объркано общество. Още в първата половина на ХІХ век младата българска възрожденска интелигенция мечтае да изведе своя народ от многолетната изостаналост и да го приобщи към развитието на другите европейски страни. Д-р Петър Берон, наречен в Сорбоната "гениален учен", призовава от Париж, Берлин, Лондон, Виена да се мисли за "науката в нашето отечество". Революционери като Раковски, Ботев, Каравелов, Левски наред с въоръжената борба за независимост поставят създаването на просветен и книжовен център за събуждане на националното съзнание у българите. Техният символ-верую е: "Няма свобода без просвещение". Гаврил Кръстевич, Васил Априлов, Константин Фотев, Найден Геров, Димитър Ценович, Васил Друмев, Василаки Попович, поп Матей-Миткалото, Нешо Бончев, Тодор Пейов... Добре би било сегашните млади българи да знаят, че тези имена не са просто названия на улици.
Не е било лесно за българските емигранти в Румъния да основат просветно и научно дружество, притиснати от основния (и както ще се окаже - вечен за науката у нас) проблем - парите. Десетки българи в Румъния дават каквото могат - заможни родолюбиви търговци, занаятчии, писатели, учени, комити. И Васил Левски внася своите 22 франги и 70 бама за бъдещото БКД (разписката за вноската се пази днес в БАН). Не минава без кражба на част от средствата, без разправии между т.нар. стари, които по думите на Каравелов виждат в бъдещото БКД само материална изгода за себе си, и младите в българската емиграция, ратуващи за "чисто и свято дело". За учредяването на БКД са

събрани 40 млн. златни лева!

Двама души имат най-голяма заслуга за създаването на БКД - Васил Стоянов (бивш четник от легията на Раковски) и проф. Марин Дринов (учен-историк, който въпреки младостта си вече е придобил научна слава в Прага). Васил Стоянов иска БКД да следва модела на вече създадените в Чехия просветно-научни институции, Марин Дринов събира из Европа опит от тамошните академии на науките. БКД е създадено по модела на най-напредничавите по онова време аналогични европейски институции.
През 1869 г. Васил Стоянов - главният радетел за създаването на БКД, развива бурна дейност за реализиране на делото. Учредителното събрание с представители от българските общини в чужбина е от 26 до 30 септември 1869 г. в къщата на Варвара Хаджи Велева в Браила. На това място много отдавна има паметник в чест на събитието - у нас едва преди 5 години бе поставен паметник на Марин Дринов пред сградата на Академичното издателство, а на фасадата на БАН - барелеф.
На 29 септември 1869 г. е приет първият Устав на Българското книжовно дружество. Ръководството поемат

Марин Дринов - първи председател на БКД

Васил Друмев и Васил Стоянов. Те са и първите действителни членове на БКД. Дружеството има също дописни, спомагателни и почетни членове. Ръководи се от "Главното събрание", което заседава, ако присъстват 2/3 от членовете му. Избрано е и Настоятелство, начело с Николай Ценов. Цяла Европа е уведомена с писма за учредяването на БКД. А Стоянов и Друмев през цялото време живеят в един хан и два месеца ядат само хляб и грозде, защото нямат никакви средства. Изобщо в годините БКД-БАН ще даде много примери за това как трябва да се строи България - уроци за гузната съвест на доста наши т.нар. политици от днешния ни "елит".
Първият Устав на БКД съдържа дълбоко демократични виждания и цели, идеи за организирането на науката, които отиват далеч в бъдещето. Основателите на БКД му завещават основната цел: "Да разпространява всеобщото просвещение всред българския народ и да му показва пътя към неговото веществено обогатяване". Изговорете това на днешен език - и ето ви "Европа 2020".
Предвижда се БКД да развива всички науки и изкуства, да изучава историята и езика на българския и на всички народи. Още през 1869 г. започва събирането на научен архив и библиотека на БКД, които се обогатяват в годините до днес - Научният архив на БАН и Централната библиотека на БАН - най-големите и най-старите събирателски научни институции у нас, пазещи и изследващи богатството на хиляди документи и книги от историята на науката и на държавата ни. 
През 1870 г. в Браила излиза първият брой на

"Периодическо списание"

на БКД. Автори в него са български учени и публицисти, пръснати в Русия и из Европа. На корицата му пише: "Ум царува, ум робува". В първата книжка е поместен заветът на основателите на БКД: "...подир не много време да се преобърне то (дружеството) в действителна Българска академия наук и да стане един от най-великолепните храмове на българската наука!"  
Това списание е излизало дори по време на войните, излиза и днес като "Списание на БАН" (с това название от 1911 г.). Няма друго издание у нас със 144-годишна история зад гърба си.
Веднага след Освобождението, през 1878 г., Марин Дринов поставя въпроса за преместване на БКД в София (Средец). Преместването става с усилията на Дринов, Васил Стоянов и бъдещия министър на просвещението в България Константин Иречек. През 1880 г. е приет закон, с който се осигурява ежегодна държавна субсидия от 12 хил. лв. за "Периодическо списание". Това е началото на грижите на младата българска държава за нейния център на знанието - БКД-БАН. Първото събрание на БКД в София е на 5 септември 1881 г. На 7 август 1884 г. дружеството приема нов Устав, на откриването присъстват княз Александър Батенберг, всички министри, столична публика и гости от цялата страна. Членове на БКД стават всички видни наши учени, писатели, дарители общественици от онова време. Новият Устав определя БКД като "самостоятелно и независимо учреждение" в нова България. По това време то има 64 редовни, 9 дописни, 40 почетни и 320 благодетелни (спомоществувателни) членове. Образувани са три клона: историко-филологически, природни и медицински науки, държавни науки.
Марин Дринов напуска страната през 1884 г., покрусен "от превръщането на България в играчка на западните сили" срещу Русия. Но продължава да работи за БКД. Нов Устав е приет през 1899 г., подготвен - пак след проучване на европейския опит, от акад. Александър Теодоров-Балан. За председател на БКД е избран

Иван Евстратиев Гешов

който ще е начело на институцията 25 години - до смъртта си през 1924 г.! Клонът за държавни науки е преименуван във "философско-обществен". Учредяват се Общо събрание и Тържествено събрание. Появяват се нови периодични издания на БКД, расте международното му присъствие. През 1890 г. държавата отрежда за сграда на БКД един от най-представителните терени в София (мястото на днешната централна сграда на БАН), положен е основният камък в градежа.
Иван Евстратиев Гешов е голяма личност сред строителите на съвременна България. Политик, държавник, книжовник, меценат, който незаслужено е оставен през годините в сянката на много други. Отдал 52 години съзидателен труд с кредото си "България над всичко", стигнал до министър-председател, след войните през 1913 г. и Първата световна той е набеден за загубите на страната и това хвърля върху делата на живота му сянка, чието изличаване започна едва в последните 10-ина години.  
През 1908 г. Иван Евстр. Гешов с лични средства изплаща целия ипотечен дълг на БКД за строителството на сградата му - 120 000 лв. Дарява и свой дом на днешната ул. "Сердика". Същата година Гешов започва подготовка за превръщането на БКД в Българска академия на науките. На 6 (18) март 1911 г. последното Тържествено събрание на БКД взема решение за преименуването. Приет е първият Устав на БАН, а в края на 1911 г. - началото на 1912 г. Народното събрание приема първия Закон за БАН. В него академията е определена като "самостойно и независимо научно учреждение". Записано е, че държавата подпомага БАН "годишно с минимум 60 хил. лв. от бюджета" и всички нейни имоти "се освобождават от всякакви държавни, окръжни и общински данъци и берии". Всички членове на БКД автоматично стават членове на БАН, нови академици се избират с 2/3 от гласовете в Общото събрание.
Така през 1911 г. - 42 години след началото, се сбъдва заветът на основателите на БКД да се превърне то в "действителна Българска академия наук".

(Ползвани са материали от издания на БАН и от Научния архив на академията)
 Следва 
               

Марин Дринов

Васил Стоянов

Васил Друмев

Николай Ценов

 

Иван Евстратиев Гешов