16 Ноември 2024събота14:22 ч.

Задава ли се инфлационен пожар в ЕС?

Парадоксът е, че наливането на повече пари в стопанството ще засили опасността от нова вълна на обезценяване

/ брой: 162

автор:Иван Аладжов

visibility 2287

Европа развъртя голeмия боздуган, за да сплаши финансовите спекуланти. Боздуганът са гаранции в размер на 750 милиарда в подкрепа на поомекналото напоследък евро. И това се прави след като през изтеклата година вече бяха предоставени над 3000 млрд. евро помощи за спасяването на олюляващи се банки и автомобилопроизводители в ЕС.
Но какво ще се случи, ако сплашването не донесе желания ефект и спекулантите продължат да атакуват еврокрепостта? Може да избухне инфлационен пожар паралелно с кризата на дълговете в Европа. А именно тя е в основата на днешното пропадане на общата валута, станала жертва на спекулациите на финансовите акули.
Нека припомним, че нивото на държавна задлъжнялост в ЕС само през последната година скочи с над 1000 милиарда до гигантската сума от около 9000 млрд. евро, което е близо 80% от съвкупния Брутен вътрешен продукт (БВП) на всички страни членки на общността. А бюджетният дефицит в еврозоната вече гони -7%, при положение че допреди година бе около -2%. (Немного по-различно е нивото на държавна задлъжнялост в САЩ - около 13 000 млрд. дол., респ. близо 90% от БВП, а в Япония тя е над 8000 млрд. евро, което е дори приблизително 200% от БВП.)
В борбата с финансовите жонгльори ЕС се опитва да защитава еврозоната с гигантски пакет от стотици милиарди евро. Чрез демонстративна показност на финансова потентност, поне на това се надяват евробюрократите, спекулантите ще бъдат обезкуражени, пазарите успокоени, а еврото стабилизирано и по този начин ще се предотврати прескачането на "гръцкия вирус" и върху други страни.
Но какво ще стане, ако се наложи многомилиардната помощ да бъде реално излята на пазара за спасяването на още страни, освен 110 милиарда за южната ни съседка от тази пролет? И всичко това, след като вече миналата година бяха наляти няколко билиона за стабилизирането на банковия сектор. Експертите се опасяват, че най-късно тогава ще настъпи следващата катастрофа - завръщането на голямата инфлация. Защото не може до безкрай да се печатат нови и нови пари и да се хвърлят в обращение билиони, без това да окаже влияние върху стойността на съответната валута.
В краткосрочен аспект положението все още е под привиден контрол. Преди около месец Европа извади и развъртя големия боздуган и засега успя да сплаши "вълците". Така неотдавна нарече спекулантите и финансовите пазари консервативният финансов министър на Швеция. Ако обаче глутницата се завърне, ЕС ще трябва да отвори чувала и реално да предостави милиардите в подкрепа на застрашени страни като Гърция, Испания, Португалия, Ирландия и др., които са под постоянна атака на спекуланти и международните рейтингови агенции. А всичко това допълнително разпалва страховете от инфлация.
Но как милиардните помощи на ЕС могат да предизвикат инфлация? За такъв развой има различни сценарии. Например, ако държавите продължат да трупат големи дългове. За да заздравят финансите си, те може да повишат цените за държавните услуги, както и данъците, и таксите. Това би увеличило разходите на фирмите и на работещите. А те от своя страна ще поискат по-високи цени за продуктите си и по-високи заплати за труда, което ще продължи да вдига разходите и така инфлационната спирала ще се завърти още по-бързо.
Друг инфлационен сценарий произлиза от самия финансов сектор. Например, ако държавите изразходват повече пари и правят големи дългове, като издават облигации. Банките от своя страна купуват тези облигации, носят ги в Европейската централна банка, където ги депозират и получават в замяна евтини свежи пари, които след това дават като нови скъпи заеми. По този начин в икономическия кръговрат се вливат все повече пари, които подгряват допълнително инфлационните процеси.
В краткосрочен план икономистите засега не виждат опасност от евентуално рязко покачване на цените. Инфлационните прогнози за тази и за следващата година остават на този етап непроменени, тъй като икономиката в Европа все още е на дъното. Фирмите страдат от свръхкапацитети, а трудовият пазар - от покачваща се безработица. Тези два фактора не оставят много пространство за повишаване на цените или разходите по заплати. А щом цените не се покачват, инфлацията не може да тръгне нагоре. Освен това банките се запасяват с капитал и поради всеобщата несигурност са резервирани при отпускането на кредити. Така тези средства не попадат в икономическия кръговрат.
Но погледнато в по-дългосрочен аспект, това състояние най-вероятно ще се промени. Започне ли да се съживява икономиката, банките ще отпускат отново повече кредити и това ще доведе до по-голяма платежоспособност и до наливане на нови средства в стопанството. А това ще засили допълнително опасността от инфлационна вълна.

(По данни от немския печат)

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ