Увеличение на вдовишките пенсии. Да, с 3-4 лева...

Между 15 и 40 лв. ще бъдат увеличени добавките към вдовишките пенсии, обяви министър Тотю Младенов.
Да, ама не е така, а и той не за пръв път "го играе" доброто ченге. Защото, откъдето и да го погледнеш, 6 процента и половина към вече получаваните (масово) 50-60 лв. вдовишки добавки, правят точно... 3-4 лева на калпак. Толкова са, изчисли го колежка, която е на "ти" с цифрите. Я, колко много пари, "изуми" се друга, за... половин килограм сирене.
Управляващите обаче този път знаят какво правят. Някой стар номенклатурчик, винаги в крак с всяка власт, ги научи, и пропагандният балон се развява от сутрин до вечер, от и през властопослушните медии, та до столичните и извънстолични пазари.
Ползите за ГЕРБ от това плитко скроено активно мероприятие са няколко:
- Може хората, които повярваха на предизборните им обещания, "че пенсиите на овдовелите ще се качват с 25, 50, че и с повече проценти", да се хванат и този път на въдицата. Уловката е за "въздаване на справедливост", каквато във вдовишките добавки досега наистина няма;
- Вторият кяр за властта е, че някои баби и дядовци (за най-голяма жалост обаче - и млади хора), останали без другарите си в живота, "ще си хвърлят капите до тавана" от радост. Особено пък ако им мине през ума, че "ГЕРБ-ерите забавят, но не забравят" думата си. Защото това просто няма как да стане, увеличение няма да има. Справка - Пактът "Евро плюс", според който няма как да се увеличават нито доходите на работещите, нито пенсиите, колкото и обиждащи човешкото достойнство да са те в България.
- Третата полза, най-нечистоплътната (но кой ли, влязъл във властта, се грижи за морала!) е, че хората се нахъсиха един срещу друг. Тези, с рамо до себе си, срещу другите, останали без такова рамо. Първите не си дават сметка, че "увеличението" ще е под 5 лева. А тези българи, които си имат другар в живота, което значи и втори доход в семейството, не могат да си представят (за тяхно щастие) как сам-саменичка душа, станала волю-неволю глава на домакинство, плаща единствено със своите доходи (в кавички, разбира се, ако е на пенсионна възраст - кавичките са огромни) и ток, и парно. И че когато старините са златни, а те са такива само за двама, с една шепа ориз в повече се скърпва манджата, често и за повече от един ден.
Добре е, мисля си, да не се поддадем на хитринките на властта и да не ни минава и през ум да си завиждаме за въпросните нищожни суми. Които я дойдат, я не... Ей го, първи юли вече мина, нали това беше сакралната дата? И да разберем - този път не със сърцата, а с умовете си, че всичко си зависи от нас. Особено - на избори и най-вече - ако сме граждани. Дали сме?