16 Ноември 2024събота18:42 ч.

Никита Бондарев:

Страната ви стана разменна монета в голямото енергийно противопставяне

Нежеланието на управляващите елити да признаят, че България има право на своя политическа воля и път на развитие струваха скъпо на страната ми, казва специалистът по стратегии от РИСИ

/ брой: 235

автор:Лилия Томова

visibility 3680

НИКИТА БОНДАРЕВ е старши научен сътрудник, кандидат на историческите науки (доктор по история) в отдела за евроатлантически изследвания на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ). Приоритет в работата му са съвременните политически и социално-икономически процеси в страните от Югоизточна Европа, културните и обществени връзки на Русия с Балканския регион, както и културата, и изкуството при тоталитарните режими. Владее английски, сърбохърватски и немски език. Бондарев беше в състава на делегацията на РИСИ за участие в организираната от Движение "Русофили" и Института международна конференция "Предизвикателствата и перспективите пред руско-българските отношения в многополярния свят".

ЦИТАТ:

"След 20 години "в ъгъла" руският език днес е втори по популярност в България"

- Обсъждахте предизвикателствата на българо-руските отношения в многополярния свят, г-н Бондарев. Всъщност дали не става дума за зависимостта и независимостта в отношенията ни?
- Историята на руското присъствие у вас - все едно дали става дума за култура, икономика, за военната сфера, е изтъкана от противоречия. Периодите на тесни контакти и взаимно влияние се сменят със затишие дълги години, дори столетия, а съюзничеството преминава в конфронтация и дори - във военни конфликти. Припомнете си - през двете световни войни България е на страната на враждебни за Русия страни.
- Но когато става дума за противоречия, те са само и единствено политически, нали знаете това?
- Така е, това никога не е оказвало влияние на приятелското отношение на по-голямата част от българите към Русия, към руснаците. Всъщност показателна е съдбата на руския език у вас, особено през последните десетилетия - след практически пълния спад на интереса към него през 90-те години, днес руският език е вторият по популярност чуждестранен език в България. В нито една друга държава от Източна Европа няма толкова училища и вузове с преподаване на руски език, както е при вас.
- И мястото на руската култура също е на висота.
- Винаги е било така. А от края на ХVII век връзките на България с Русия, дотогава ограничени предимно в културното общуване, започват да придобиват политически характер и важността на вашата страна за руската външна политика дори не подлежи на обсъждане. Въпреки културния геноцид на турците, въпреки насилствената ислямизация, вие винаги сте се осъзнавали като православни славяни и сте гледали на Русия като на естествена избавителка от игото. Което, съвсем предсказуемо, прави "българския въпрос" основен за отношенията между Русия и Османската империя през ХVIII-ХIХ век. Известно е, разбира се, че руско-турските войни от 1806-1812 г. и 1828-1829 г. са имали като официално декларирана своя крайна цел освобождението на българите от турско робство. Русия участва и в българското просветителско движение, а един от апостолите на националното ви възраждане става руският историк Юрий Венелин.
- Е, да, още в книгата си от 1829 г. той се занимава с народопсихологията и отношенията ни.
- "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски от 1762 г. и творбата на Юрий Венелин всъщност стават основа за осъзнаването на националната идентичност на българите, а Венелин не си представя бъдещето на българския народ отделно от руския.
- Днес честичко ни припомнят, че ратувайки за освобождението на българите, той отрича правото ни да сме самостоятелни.
- Всъщност много хора и в съвременна България точно така трактуват труда му, макар че позицията му за неговото време е обективна и дори - прогресивна. Знаете ли каква е трагедията на руско-българските отношения в края на ХIХ и началото на ХХ век? Руското възприемане на България си остава на нивото на Юрий Венелин... Но българското самосъзнание значително "дръпва" напред и доста се отдалечава от "възприемането на българите като почти руски народ". Достоевски пише например: "Славянската идея, в най-високия неин смисъл, престана да е само славянофилска и изведнъж преминава, под натиска на обстоятелствата, в сърцето на руското общество". А Освободителната за вас война е един от най-кръвопролитните епизоди в историята на руско-българските отношения, но и най-показателна за културната и духовна близост между руснаците и българите. Това българският народ не е забравял никога - оттогава до днес. Не напразно имате над 440 паметници в прослава на героичното руско воинство. След подписването на Берлинския мирен договор през 1878 г. пък всъщност започва работата си руското гражданско управление в България - стотици руски чиновници и управленци, хиляди военни, десетки лекари, педагози, инженери са изпратени в България, за да организират в освободените земи система на държавно управление, за опазване на реда, за съдопроизводството, за здравеопазването, за пощите, по-насетне - за средното и висшето образование.
- Но Достоевски още през 1877 г. предупреждава: "На Русия и през ум не трябва да й минава да разширява за сметка на славяните територията си, да ги присъединява политически, да прави от земите им губернии. Цяла Европа подозира Русия точно в това и ще я подозира още сто години. Но дано Господ запази Русия от подобни стремежи и колкото повече тя покаже пълното си политическо безкористие към сляваните, толкова по-сигурно ще ги обедини около себе си по-насетне, през вековете, през столетията".
- Уви, Достоевски наистина доста точно е уловил стремежа на руската държавна власт - щом българите са, ако цитираме и Юрий Венелин, също "толкова руснаци", то няма нищо по-естествено от това да направим земите им губернии... Нашата страна прави тази грешка - канцеларията за гражданско управление на освободените територии е създадена към руската армия още през 1876 г., и първото, което прави руското гражданско управление, е да "отдели губерниите", нещо, от което Достоевски се е страхувал. За началници са назначени руски военни или граждански чиновници, изключение е Свищов, където управлява българинът на руска служба Найден Геров. Губерниите пък се делят на 56 окръга, начело на които също са... руски офицери. Е, по времето на Александър Батенберг руските чиновници и офицери постепенно са изтикани от държавния апарат и от армията от немци, особено от родния му Дармщадт... Но започва и "изтикването" на руските капитали от България, а всички доходоносни концесии - за строителството на жп линии, за пристанища, за експорт на селскостопанска продукция, отиват при немски и австрийски компании.
- Еволюция на отношенията, нали обикновено така става?
- Да, главно заради липсата на такт и политическо безкористие в Русия. Тя би могла, разбира се, да задържи България в орбитата на влиянието си - ако не политическо, то поне културно... Но същата грешка повтарят и комунистите, които успяват да доведат до "логичен край" имперския проект за Балканите - и при Георги Димитров, и при Вълко Червенков, и при Тодор Живков страната ви в голяма степен става руска провинция. С всички последствия за нея от това...
- Това го казва млад и много образован руснак? При всичките обвинения към СССР за общото ни минало?
- Вижте, очевидна е тъждествеността на твърдението на Юрий Венелин, че "българите са руски народ..." и че "езикът им е наречие на руския", с пренебрежителното съветско: "Кокошката не е птица, България не е чужбина" ("Курица не птица, Болгария не заграница"), както и други подобни. Имаше такива приказки, нали? А нежеланието на руските управляващи елити - както преди, така и след революцията, да признаят, че България има право на собствена политическа воля, на собствен път на развитие, струваха скъпо на Русия. В двете световни войни се оказахте във враждебен за Русия лагер, а след краха на комунистическата система загърбихте доскорошните си "приятели".
- А оттук насетне?
- Новото хилядолетие донесе дългочаканото оздравяване на българо-руските отношения, възстановяват се културните и икономическите ни връзки. Правителството на Станишев например огласи като свой външнополитически приоритет изграждането на добросъседски отношения между София и Москва. И за пръв път в историята на отношенията ни моята страна като че ли взе предвид забележките на Достоевски - проникването й на Балканите става не в политическата, а преди всичко в икономическата и културната сфера.
Всъщност страната ви стана разменна монета в енергийното противопоставяне на Русия с украинското ръководство. Ние направо жертвахме България, "за да накажем ръководството на независима Украйна"... На Запад обаче, в лицето преди всичко на международните финансови институции с американски адрес, успяха да се възползват от недостатъчното руско внимание към Балканския регион. Изказвайки се от позицията на "страничен наблюдател", априори - доброжелателен и неангажиран, западните партньори на България внушават на българския политически елит мисълта за "потенциална опасност от руска зависимост". Естествено перспективата на икономическо, а оттам - и политическо "заробване" от страна на Русия, върху което акцентираха западните "приятели" на България, не можеше да не доведе до смяна на "проруски" настроения елит с "атлантически" настроен...
- Нали не твърдите, че опитът за сближаване между страните ни е пред провал?
- Партията, която днес е на власт у вас, огласи като своя цел "минимизация на зависимостта от Русия" и "изграждане на прагматични отношения". Ръководството ви няма доверие на руското, има замразени проекти в енергетиката, преговорите се затегнаха до направо невъзможни граници, преразглеждат се вече подписани документи. Така че Русия, градейки мъчително трудно отношенията си с българското правителство, всъщност бере плодовете на собственото си, съвършено недостатъчно дългогодишно "внимание" към Балканите. Реалностите на политическите и икономическите ни отношения засега са все още далеч от огласените в Гданск през 2009 г. от премиерите Путин и Борисов принципи. Но вярвам, че руското ръководство вече избра правилната посока. Може би - за пръв път в историята на руско-българските отношения...



 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ