Създаваме прецедент в света

Димитър КОСТОВ е роден в Староселци, Плевенска област. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски" и Дипломатическата академия в Москва. Заемал е най-високите постове в българската дипломатическа служба - дългогодишен началник на управление "Международни организации", постоянен представител на България към ООН - Ню Йорк, и към ООН - Женева. Бил е член на Законодателния съвет към Народното събрание.
Председател е на Българското дипломатическо дружество (БДД), което съхранява паметта на българската дипломатическа служба, а членовете му продължават да поддържат отлични контакти с колеги в чужбина, с представители на научната мисъл, с български и чужди неправителствени организации.

- Какво се случва с българската дипломация, с нейните представители зад граница, г-н Костов?
- Какво се случва? Създаваме прецедент в света. Познавам добре историята на дипломацията, няма друг такъв случай държавата масово да отзовава своите посланици, които при това е назначила или преди не много години, или дори току-що. Такъв случай в историята няма. Освен може би след Октомврийската революция - 1917 г., но и тогава все пак са използвали старите си и опитни кадри, готови да работят за страната си и да утвърждават името й. Това, което сега се прави, е печално - като чета днешния брой на вашия вестник, виждам, че 42 процента от "посланиците с досиета" са назначени от сегашното правителство. Питам се - какво се е променило в този кратък период, защо не се подхожда с принципите на професионализма, на кариерното развитие, залегнало като основа в закона за дипломатическата служба. В дипломатическото дружество имаме особен интерес към този закон, години наред сме се борили да го наложим, и то - с всички партии, били на власт. Затова твърдя - трябва да има последователност. Не може в един кюп да се слагат хора, набирали различен вид информация, и трябва да се преценява конкретно кой какво е правил. Много от колегите едва сега научават, че са били, както ги наричат, агенти. Но има обяснение, като се има предвид, че службите са имали интерес, а може би и инструкции да "увеличават бройките" на вербуваните и да развиват активност. И съвсем пък не може външнополитическото разузнаване, и това е основният дефект на закона, да се приравняват към политическата полиция. Дипломатите били доносничели... Какво са донасяли те - външнополитическа информация за българското правителство, от която то се е нуждаело. Друг е въпросът по кои канали е изтекла информацията - дали по дипломатически канали или по линията на разузнавателната служба. Това всъщност няма особено значение, защото крайният резултат е един и същ - работа за българската държава. Чувам - не били работили за нея... А за коя държава са работили тези хора, извинете? Ако е за чужда, значи са били агенти на чуждо разузнаване, но това е съвсем отделен въпрос... Проблемът е, че съществува селективен подход. Защото как може хора, принадлежали към службите, да бъдат министри, областни управители и т.н., а да не могат да бъдат дипломати?
- Дружеството ви по устав е свързващо звено между поколенията български дипломати. Какво бихте казали на тези, които идват след вас?
- Най-голямата ми грижа е за младите дипломати, тъй като нестабилността в дипломатическата служба е изключително вредна. Спомнете си колко дипломати бяха уволнени от външно министерство през 1992-2000 г., когато се проведоха две големи чистки. Над 250 кариерни дипломати бяха уволнени! Те осъдиха ведомството, но много от тях дори не поискаха да се върнат в него, лесно си намериха работа в частния бизнес. И днес ли да очакваме същото - бъдещите "нови уволнени" да се обърнат към съда? Пак ли същата игра? Е, докога?
- Дружеството ви преди месеци изрази надежда, че министър Николай Младенов ще заложи на професионалното начало, че ще гарантира приемственост и ще мотивира дипломатическата служба. Тези надежди факт ли са днес?
- Много искахме стабилност, много залагахме на министър Младенов. Но виждаме какво става... А най-тревожното е, че в дипломатическата служба съществува поколенчески разрив, няма ги старото поколение дипломати, опората на службата, а и напливът за работа в министерството намалява, не се гледа на работата там като на "най-хубавата служба". Лошото е, че младите, с които поддържаме отлични връзки, също поемат пътя си към частни фирми, към бизнеса. И нямат мотивация да работят в министерството.
- Толкова ли е укоримо, ако част от дипломатите ни наистина са шпионирали, извинете за израза, който ще ви се стори груб, в интерес на държавата ни?
- Това се прави, откакто съществува дипломатическа служба. Пример - през XVI век посланикът на Холандия във Франция е екстрадиран по тази причина, точно заради шпионаж. И още колкото искате примери!
- Какъв е изходът - за да сме честни пред себе си и пред света, според врелите и кипели български дипломати? Имате ли надежда някой да ви чуе?
- Изходът от политическия ажиотаж, който се създаде, и който преследва политически цели, например - погазване на правата на човека и куп конвенции, е призивът ни към спокоен, към конструктивен диалог. При спазване принципите на професионализма и кариерното развитие, заложени в закона за дипломатическата служба. Иначе ще изпаднем в дяволския кръг, а това не бива да се случва.