Приемането на закона за досиетата беше голяма грешка

ИВАЙЛО КАЛФИН е роден на 30 май 1964 г. в София. Народен представител в 37-ото, 38-ото и 40-ото НС. Член на комисиите по външна политика и по бюджет и финанси. Учредител на Политическо движение "Социалдемократи". Заместник-председател на Съвместния парламентарен комитет България - Европейски съюз (1995-1997 г.); от 2002 до 2005 г. - секретар по икономическите въпроси на президента на Република България; от август 2005 г. - заместник-председател на Министерския съвет и министър на външните работи.
Евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в Европейския парламент, изготвя социалдемократическата визия за финансовата реформа и бюджетните приоритети на Европейския съюз след 2013 г. Като член на Специалната комисия за политическите предизвикателства е докладчик от страна на Групата на социалистите и демократите в ЕП.

- Наистина ли е "изненадващо-потресаващо", че български дипломати са работили и в службите за сигурност на България, г-н Калфин? Риторичен е въпросът ми, но вие сте пръв дипломат, полезно е вие да обясните тези неща...
- Няма държава, в която дипломацията да не е свързана с разузнаването и с контраразузнаването. И двете служби се занимават с анализиране на информация, с работа с чуждестранни партньори, със защита на националната сигурност и постигане на национални интереси. Не е прецедент, че и в България има тясна връзка между разузнаването и дипломатическата служба. Дори само ако погледнем последните скандали около изтичането на американска дипломатическа информация, виждаме, че тя също е разузнавателна информация и че дори минава отвъд допустимите граници със събирането на лична информация - кредитни карти, пътувания и т.н.
- Огласяването на имената няма ли да навреди не толкова на хората, които се очаква едва ли не "да си посипят главите с пепел", колкото на тези, с които те са, да го кажем, в контакти в съответните страни?
- Това, което беше направено с приемането на закона за досиетата и оповестяването на тази информация, е изключително голяма грешка. Дори ми е трудно да намеря думата, но нека го кажа - беше глупаво действие от страна на българските институции. Защото надали някой ще бъде изненадан, че в дипломатическата служба са работили хора, свързани с разузнаването. Проблемът е, че тази информация на всичкото отгоре се изнася с конкретни имена, псевдоними, с дати, с водещи офицери, връзки... Представете си, че в някои държави, в които все още има политически режими, това се следи достатъчно ясно. Предполагам, че те вече са направили анализите си кой от нашите хора с кого се е срещал, какви разговори са водили. А оттук е ясно - действително ще пострадат много хора, без ние дори да разберем за това. В това именно е огромната безотговорност на приемането на този закон. Между другото - във въпросния закон има един член, в който се казва, че когато тази информация може да създаде заплахи за  националната сигурност и сигурността на гражданите, тя не се огласява.
- Не се огласява? А ние всъщност я огласяваме?
- Очевидно е, че комисията по досиетата, в желанието си да е популярна, включително и в медиите, е решила да не прочете този текст на закона. Което наистина е изключително безотговорно. Изключително безобразие е това, което се прави!
- Имам усещането, че се срамувате, също като мен, г-н Калфин. Греша ли?
- Аз също изпитвам силно неудобство, че българската държава, след като 20 години вече върви по пътя на демокрацията и е член на най-силните и престижни международни организации, продължава да се държи като една недоизрасла и комплексирана страна. Този закон ни води в точно тази посока.
- Не очаквам Европа да не е имала информация кой работи в българските посолства. Очевидно не се придава кой знае какво значение на "агентурното минало", каквото и да значи това и неточно, и непремерено определение другаде, освен у нас. На кого е изгодно да вдигаме, извинете, много шум за нищо?
- Аз мисля, че приемането на закона за досиетата (и ми е много неприятно, че беше приет именно от предишния парламент, от който най-малко можеше да се очаква да приеме подобен закон, но... това стана факт!) до голяма степен отговаря на интересите на някои хора в България, които с досадната за всички тема за досиетата продължават да подхранват политическото си и медийно битие. Използват закона, за да се появят от време на време с позабравените си физиономии по медиите и да наругаят за пореден път държавата ни. Това, разбира се, е силно насърчавано от някои външни фактори и наблюдатели, които с голямо удоволствие получават тези информации, за които и днес си говорим. Помните, в първите демократични години имаше един скандал - т.нар. оня списък, който беше списък с български разузнавачи, предаден в турското посолство в София. Е, днес, а и вчера, и онзиден се случва същото. Но - в много по-голям обем!
- Дали има надежда или опасност, вие ще определите какво е, друга страна да обяви своите пратеници - и дипломатически, и на националната си сигурност, по света?
- Няма такова нещо. Няма подобен прецедент. По принцип и дипломатическата служба, и разузнаването работят не "отведнъж". В смисъл - не може да дойде нов човек, да създаде контакти и връзки, анализи на информация да направи, да има аналитична мисъл. Изведнъж просто не става - тези структури се изграждат в продължение на много години. И - много лесно може да бъдат разрушени. Както и виждаме, че се случва.
- Добре, простично сравнение - изтеклите в "Уикилийкс" грами са заплаха за националната сигурност на САЩ, твърдят оттам. Огласените имена на наши хора, много от които - и днес в чужбина, не са ли още по-голяма, та даже несравнима заплаха за нашата си сигурност и стабилност?
- Огласените имена - по принцип, не са действащи служители или сътрудници на разузнаването. Те са били такива в миналото, даже при тях има смехотворни случаи на хора, които дори не знаят, че са записвани в подобни списъци. Не знам дали пряко е застрашена националната ни сигурност. Но това, което мога да твърдя, е, че действително инфраструктурата за събиране и обработка на информация, градена години, включително и в по-новите години, ще бъде ликвидирана с оповестяването на тази информация. А освен това не знам кой (защото и днес България има разузнаване, и - слава Богу!), та - кой днешен разузнавач ще работи спокойно, като знае, че след няколко, примерно - след десетина години или в края на кариерата му, някой си няма да се сети да заразмахва всичките тези неща по вестниците. За пореден път...
- Т.е. говорим за посегателство срещу националната сигурност и срещу разузнавателната общност по света, в която са и българските разведки, нали така?
- Доколкото законът е приет от парламента, трудно е да кажем, че българският парламент работи срещу националната сигурност. Но с този закон, с тези действия действително се отслабва националната сигурност на България. Не съм чувал нито една държава да прави подобно нещо!
- Мислите ли, години след многото поразии, нанесени със стриктното прилагане на закона за досиетата, че приемането му все пак не беше грешка?
- Единственото интересно в сегашната публикация са имената на хората, които претендират за "запазено място за демократи". Които ни казваха, че точно те ще ни донесат демокрацията. Че тях трябва да слушаме. Обиждаха всички останали например, че "сме далеч от демократичните принципи", и се докопаха до посланически места. А сега се оказва, че голяма част от тях са били служители не на разузнаването, а и на политическата полиция. На Шесто управление на ДС. Служители, които са писали доноси. Това, според мен, е най-интересното в този списък. И това са хора, които най-много твърдяха, че "на тях се крепи българската демокрация". Ето, виждаме за какво става въпрос...
- Най-гръмогласни в България са най-гузните съвести.
- Винаги е така, винаги. Ако имат съвести гръмогласните...