Новата структура на училището ще създаде проблеми

Европейският съюз ни препоръча реформи в образованието, но не каза какви? За реформи у нас се говори постоянно, а най-новата концепция се бистри от 2004 г., с повтаряне на стари грешки и пропускане на важни неща.
Встрани от дискусиите например остана въпросът за новата структура на образованието и по-точно приемът след седми клас и разделянето на горния курс на две степени. Те се възприеха без обсъждане, като постулати, което красноречиво говори за равнището на дискусиите и за отговорността на участващите в тях лица. По темата "образование" всички в България се възприемаме като експерти, а по правило решенията взимат лаици. Единственият аргумент в полза на всеобщия прием след VII клас бе всички ученици от основния курс да преминават в горния едновременно. Не се разбра защо не след VIII клас, след като от години стъпка по стъпка вървим именно към този вариант и с още някои подобрения системата би придобила оптимален вид. Сега ще я разрушим отново, ще прахосаме време, сили и средства да я пренаредим и да разберем, че е било напразно.
 Приемът след VII клас стана актуален с подготвителните класове, които внесоха ред деформации в образованието и се нуждаят от съществена корекция след въвеждането на езиково обучение от първи клас. Сега ще се наложи чувствително съкращаване на общообразователния минимум в основното образование, въпреки че според международните изследвания и при сегашния му вид резултатите на нашите ученици по литература и природни науки се влошават. Промените в минимума ще повлекат нови планове, програми, документация, учебници и много други излишни неща. Колко време ще е нужно всичко това отново да придобие системен вид?
Има и други възражения:
- Сега основното образование съвпада с юношеството и обхваща възрастта от 12 до 15 години. Социалнопсихологически не е удачно в последната година на този период децата да бъдат поставени в условията на по-горната възрастова група. Закономерно е предвижданите миниматури да се провеждат в VIII клас и да станат едновременно атестат за зрялост на възрастта и вход в горния курс. Ще отпадне ежегодният общонационален стрес, наречен изпити след 7 клас.
    - Обяснимо в края на основното образование успехът стои високо в ценностната система на ученика. В резултат на продължителното напрежение настъпва умора, затормозяване на психиката и ерозия на изградените навици. Много ученици не успяват да се мобилизират и влошават своите показатели, а някои прекъсват обучението си. Досега тези процеси протичаха в IХ клас и всички знаем, че имаше много нежелани проблеми, които ще се увеличат, ако ги стоварим върху психиката на седмокласника.
    - Културологично основното образование е идеал за много момичета от малцинствата, които спират да учат, когато го постигнат. Следват ранни бракове и ранни раждания при недостатъчна психофизическа и социална зрялост и никаква перспектива за прилична професионална реализация. Осмият клас би отложил всичко това с една година. 
- При големия брой основни училища отпадането на VIII клас от основния курс ще има негативен социален ефект, тъй като заетостта на всички учители там ще падне под установения норматив. Някои училища ще се пренаселят, а при други ще има недостиг на ученици. Ще се появят дисонанси в заплащането.
От фундаментално преосмисляне се нуждае конституционната норма за задължително образование до 16 години. Първо, тя допуска и в известна степен стимулира прекъсване на образованието след завършване на 10 клас и дори по-рано, тъй като фиксира възрастова граница, а не образователна степен. Второ, тя има слаб възпитателен ефект, тъй като култивира нагласи за поставяне на непретенциозни цели и ограничава порива за знание и усъвършенстване. Трето, в близък план тя е изгодна, защото предполага по-малко разходи за образование, но стратегически е катастрофална, тъй като печелившата икономика, модерните технологии, повишената производителност и ускореният ръст на доходите са мираж без високообразована работна сила. Не на последно място, втората степен на горния курс е мълчаливо признание за неспособността да овладеем растящия брой отсъствия в ХI и ХII клас.
Лисабонската стратегия постави задача за превръщането на Европа в пространство на знанието. В тази перспектива особена е отговорността на по-слабо развитите страни, които следва да предприемат екстремни мерки, за да се изравнят с напредналите. Ето защо стратегическа цел с изключително значение за нашето бъдеще следва да стане преходът към задължително средно образование. При първо четене идеята може да изглежда "смахната", но в понятията на 2020 г. тя е повече от актуална и следва да стартира с приема в IХ клас през 2015 г. Ефектът ще е многостранен:
- Ще промени нагласите и образователната менталност на цялото общество;
- Ще мобилизира нацията, ще й вдъхне повече увереност и ще върне в нея поизгубения устрем на будителството;
- Ще внесе живец във всички степени на образованието;
- Ще интензифицира всички негови елементи;
- Ще съдейства за преодоляване на неграмотността;
- Ще ускори ръста на производителността;
- Ще намали броя на отпадналите ученици, които сега са стряскащите 21%;
- Ще издигне знанието на по-високо място в ценностната система на обществото;
- Ще повиши рейтинга на родното училище и ще го направи по-търсено.
Можем да отидем и по-далеч, като предложим средното образование да стане задължително в рамките на ЕС. Това ще стане жалон на общата образователна политика, ще осигури равен старт на всички деца на Европа и ще ускори решаването на Лисабонската задача. 
Разбира се, преходът, който е неизбежен, ще бъде съпроводен с трудности, което налага подготовката да започне сега. Ще бъдем сред първите, които ще въведат тази мярка, и това е нашият шанс да станем равни сред равните. Веднага следва да променим конституционния текст, който отразява статуквото, вместо да мотивира за продължително учене и да възпира от ранно прекъсване. Как ще се сложи съдбата на онези младежи, които по лично нехайство, лоши закони и политическо късогледство останат с 10-класно образование, а след време осъзнаят, че са равноправни, но неравностойни на връстниците си в ЕС. Основният закон е носител на идеали, към които обществото се стреми, но никога не ги постига максимално. Ето защо резултатите ще са  по-добри, ако изберем за идеал пълно средно образование, а не Х клас. Заслужава си да помислим нужен ли ни е ХII клас и дали във века на интензификацията той не изглежда като разточителство.