Кой се страхуваше от Робърт Кенеди?

1968 ще остане като паметна година в световната история – духът на революцията владее  целия свят. Събитията от това време все още са обект както на сериозни исторически изследвания, така и на множество спекулации и с право. Динамиката на 60-те години на ХХ в. е толкова силна, че това остава като един от най-размирните периоди в следвоенната история. Процесите са толкова много и толкова разнородни, че тази статия няма да стигне да опишем всичко, но ще се спрем на един конкретен случай, който при друго развитие може би щеше да промени световната история.
Точно преди 50 години Америка е на прага на промяната. 60-те в САЩ са периодът на движението за граждански права и неговият лидер Мартин Лутър Кинг и силната съпротива срещу Виетнамската война. Когато през 1960 г. Джон Кенеди печели президентските избори, много хора приемат това като нова надежда за света и възможност за нормализация след десетилетията на несигурност, кризи и двете световни войни. Промяната витае във въздуха, въпреки съпротивата на статуквото.
Но докато за Джон Кенеди е говорено и писано много, далеч по-малко внимание се обръща на неговия брат Робърт Кенеди, който през цялото време е един от най-близките му съратници и продължава тази политическа линия и след смъртта на Джон през 1963 г. 5 години по-късно обаче, на 6 юни 1968 г. и по-малкият брат Кенеди загива вследствие на покушение, което отново оставя повече въпроси, отколкото отговори.

Политическа кариера

Бивш моряк от американските ВМС, завършил Харвард и юрист по образование, политическата кариера на Робърт Кенеди започва като ръководител на кампанията на брат си за сенатор през 1952 г. Макар по това време да е постигнал достатъчно известност с книгата си „Врагът в нашите редици“, описваща корупционните практики на ръководителите на известни профсъюзи, и да има възможност да започне своя собствена кариера, Робърт поставя себе си след семейството и започва да помага на брат си в неговия път нагоре, който през 1960 г. го извежда до най-висшия пост в САЩ. Тази кампания също е ръководена от по-малкия Кенеди, а през 1961 г., след встъпването си в длъжност новият президент го назначава за Главен прокурор.
Това назначение предизвиква противоречиви реакции, а някои от най-големите вестници като „Ню Йорк таймс“ наричат новия първи обвинител на държавата неопитен и неквалифициран. И макар това да е частично вярно – Робърт никога не е бил адвокат и не е водил нито дело -  той не е новак като юрист, тъй като вече е натрупал сериозен опит в правосъдното министерство на САЩ и в различни комисии на Сената.
През следващите години Боби, както го наричат мнозина, се доказва като държавник и до убийството на брат си през 1963 г. е неговият най-доверен съветник. Влиянието му е толкова силно, че агенция „Асошиейтед прес“ веднъж дори го нарича „вторият човек във Вашингтон“.
Един от първите големи успехи на Робърт Кенеди е участието му в Берлинската криза през 1961 г. Чрез тайни комуникационни канали той успява да поддържа връзка със съветския шпионин Георги Болшаков, който, от своя страна, предава важна информация в посока Москва. Така се стига до срещата във Виена през юни същата година, а през есента  въпросът е окончателно решен и напрежението отминава.
Голямата битка на Робърт Кенеди като главен прокурор е за гражданските права на чернокожите американци. Отявлен защитник на расовото равноправие, Кенеди е един от хората, които твърдо стоят на страната на Мартин Лутър Кинг и неговото движение. Типично по американски обаче през февруари 1962 г. младият главен прокурор позволява на небезизвестния директор на ФБР Дж. Едгар Хувър да подслушва Кинг заради подозрения, че някои от неговите съратници са комунисти. Макар Кенеди да дава само устно одобрение, „за около месец“, службите подслушват Кинг до 1966 г. Занимавайки се с проблемите на чернокожите американци почти ежедневно Робърт Кенеди бързо се превръща в отявлен поддръжник на десегрегацията, като дори инициира реформа в президентската и държавната администрация, така че в нея да бъдат включени и чернокожи. По този въпрос той дори влиза в конфликт с вицепрезидента на брат си Линдън Джонсън, който няма особено желание да се включи в инициативата.
Въпреки че отношенията му с чернокожите активисти не минават без проблеми и той невинаги е на тяхна страна, Робърт Кенеди остава като един от най-дейните радетели за прекратяването на расистките практики на САЩ през 60-те. Мартин Лутър Кинг дори му благодари за спасяването на живота си по време на инцидент в Монтгомъри, Алабама, където озверяла тълпа от бели американци се опитва да линчува Кинг и поддръжниците му.
Като главен прокурор Кенеди записва успехи и в борбата си с мафията, която по това време е напълно овладяла синдикатите, създавайки по този начин мащабна престъпна организация, която може да влияе дори на политиката чрез намеса в избори и корупция. Присъдите срещу организираната престъпност нарастват с 800% по времето на Кенеди, а особено популярна става враждата му с Джими Хофа – синдикален лидер с голямо влияние, който впоследствие е пратен в затвора за натиск върху свидетели и съдебни заседатели в различни процеси.
На международната сцена Робърт Кенеди е много активен по отношение на Куба. След революцията на Кастро и Че, Куба става голяма идеологическа и военна заплаха за САЩ. Както е известно, Америка по всякакъв начин се опитва да подкопае и осуети комунистическото развитие на Острова на свободата и този процес продължава дори и днес, 60 години по-късно. Декласифицираните към ден днешен секретни документи от онази епоха разкриват стотиците опити на ЦРУ да убие Кастро, но засега няма безспорни доказателства, че Кенеди е участвал в тях. Обратно, много историци твърдят, че безразсъдните действия на ЦРУ са накарали братята Кенеди да преосмислят стратегията си спрямо Куба и СССР, като на Робърт се приписва главната заслуга за предотвратяването на ядрена война по време на Кубинската криза от 1962 г. и разрешаването й по пътя на дипломацията. Този епизод превръща Кенеди в противник на военните решения, което рязко го отличава от американската традиция както по онова време, така и сега. По-късно той решително се противопоставя и на войната във Виетнам.

По стъпките на брат си

След убийството на Джон Кенеди Робърт остава на поста главен прокурор и под ръководството на дотогавашния вицепрезидент Линдън Джонсън, а през 1965 печели място в Сената на САЩ. На 16 март 1968 г. се кандидатира за президент. Една от основните причини е наследството на брат му. В речта си Робърт Кенеди обявява, че се кандидатира, тъй като смята да предложи нова политика, защото според него посоката, в която се движат САЩ, е опасна както за света, така и самите САЩ. Предлага платформа, която може да бъде определена като "лява" (колкото и условно да е това в американските реалности).
В нея той се обявява за расова и икономическа справедливост, "не-агресия" във външната политика, децентрализация на властта и социална промяна. Ключово послание е опозицията му срещу войната във Виетнам. Тази програма е насочена предимно към бедните и ниските слоеве на обществото. Затова тя е посрещната с голям ентусиазъм от много хора, но също така и с много гняв от тези, които виждат в нея заплаха за статуквото.

В началото на юни 1968 г. Кенеди печели първичните избори в щата Калифорния. Това е ключов вот, тъй като според повечето коментатори победителят ще може впоследствие да си осигури и номинацията на Демократическата партия. Но малко след полунощ на 5 юни, когато Кенеди и неговите поддръжници празнуват победата в хотел "Амбасадор" в Лос Анджелис, той е прострелян три пъти. 26 часа по-късно, след като са положени всички усилия да бъде спасен, от болницата съобщават, че Кенеди е починал.

Официалната версия е, че убиецът е Сирхан Сирхан, 24-годишен палестинец, които бил недоволен от подкрепата на Кенеди за Израел. Но както и с убийството на Джон Кенеди, случаят и до днес предизвиква множество спорове и теории на конспирацията. Документирано е изказване на заместник-директора на ФБР Клайд Толсън, в което той заявява "Надявам се някой да застреля кучия син". Предвид откритата неприязън, която американските служби неведнъж са изразявали спрямо братята Кенеди и предвид идеите им за политиката както вътре, така и извън страната, убийствата им остават една от най-големите мистерии на ХХ в., а сянката на съмнението продължава да тегне и днес. В скорошно интервю по повод годишнината единият от синовете му, Робърт Кенеди-младши, който сега също е политик от Демократическата партия, също заяви, че не вярва Сирхан да е убил баща му и призова за ново разследване.

Дори никога да не научим окончателната и неопровержима истина обаче, остава факт, че Робърт Кенеди е човек, който можеше да промени хода на световната политика чрез властта на президента на САЩ и днес светът може би щеше да бъде едно по-добро място.