16 Ноември 2024събота22:12 ч.

Младеж

Студентът - между правенето на сандвичи и лекциите

Младите работят и без трудови договори, само и само да подпомогнат финансовото си състояние

/ брой: 76

автор:Павлета Давидова

visibility 3296

По прости изчиследния само в Студентския град в София има приблизително 45 000 младежи в трудоспособна възраст. Вярно е, че повечето от тях са дошли в столицата най-вече за да учат. Социално-икономическите условия обаче подтикват все повече и повече млади хора да търсят начин да изкарат някой и друг лев, с който да покрият всекидневните си нужди.
Предвид необходимостта им да ходят на лекции обикновено студентите търсят работа на половин работен ден или такава с плаващо работно време. Някои фирми и шефовете в тях проявяват готовност да се съобразят с учебните разписания на работниците си. Това "разбиране" обаче се отразява и върху работната заплата. Често някои от работодателите плащат по-малко от първоначално договорената сума, оправдавайки се с отсъствията на подчинените си. Студентите са и сред основните трудещи се, които са

въвлечени в сивия сектор

В търсене на допълнително финансиране и опивайки се да съчетаят ученето с изкарването а пари, много от младите хора са готови да работят и без трудов договор. Други младежи пък се осигуряват на минималния праг, получавайки доста над него. Парите, които вземат, са напълно достатъчни, за да откупят мълчанието на някои студенти, а документалните нередности остават на заден план.
В Студентския град най-търсената работа от младите хора е свързана с барманството и сервитьорството. Дори и с ниска заплата, младежите лесно могат да си докарат някой и друг лев отгоре благодарение на бакшиши и бонуси. Освен това работното място е на хвърлей от дома и не се налага да се влага в транспорт. "Танцьорките също вземат добри пари, но за там невинаги се знае какви са изискванията", намеква за слуховeте покрай дамите в нощните заведения млада девойка. Добри пари могат да вземат и хората, които правят сандвичи. Там обаче сравнително удобното работно време се заплаща с жегата от готварските уреди и миризмата на готвено, която само след качествен душ успява да се отмие. В по-големите вериги хипермаркети работата обикновено е на 12 часа. 2 или 3 поредни дни зареждаш етажерките със стока, а после толкова почиваш. В повечето случаи това са и условията за касиерите, по-атрактивни обаче са местата на зареждащите лавци, тъй като работата на касата е по-натоварена и изисква постоянна кондиция. Заплащането покрива месечните нужди на средностатистическия студент, а и остава време за посещение на лекции.
Проблемът, пред който се изправят кандидат-вишистите, които искат

да работят по специалността си

е изисквнето за стаж, което повечето себеуважаващи се компании имат. Младите хора обикновено няма как да са натрупали спецализирани работни часове без необходимото образование. Докато учат пък, не могат да си позволят да отсъстват от работа и обратното. Получава се един омагьосан кръг. Някои компании търсят младежи, които да заемат стажанстките позиции. Уловката е, че 80% от офертите директно стават въпрос за неплатен труд. Работодателите обясняват липсата на заплащане с факта, че младите хора научават на практика как да вършат това, за което само чуват в университета. Уважаваните компании предупреждават за липсата на заплащане още на интервюто за работа. Съществуват и фирми, които вземат студентите на едномесечен изпитателен срок. Взаимоотношенята шеф-подчинен са много добри, докато в последния момент работодателят просто освобождава работника. С оправданието, че са недоволни от стажанта, недобросъвестните фирми прескачат момента с наемане на кандидат-вишисти за постоянно. Всеки месец подобни работодатели сменят част от персонала си, намирайки си законова вратичка, която им осигурява възможността да имат безплатна работна сила. За да преотвратят изтичането на кадри, някои от IT-фирмите включват в договорите си 3-месечно предизвестие за напускане. Предвид финансовите неустойки, голям брой от учещите остават на работното място, макар и неудоволетворени от него, по-дълго от предвиденото.
Като цяло университите не подпомагат студентите в търсенето им на работа, свързана с изучаваната специалност. Отделни преподаватели в основните университети предлагат помощ на младежите, но това по-скоро е изключение, отколкото правило. В ТУ - София, може би заради спецификата на специалностите има възможност учебното заведение да осигури изискваните от ВУЗ-а
технически стажове

Макар и за кратък период от време младежите успяват да получат бегла представа какво ги очаква извън студентските банки. Медицинските универстети също подсигуряват част от стажа на учещите в тях. Някои от частните учебни заведения също се грижат за хората, които трупат знания там, това обаче се дължи по-скоро на определени бизнес отношения с различни партньори. Като цяло филолозите във всички унверситети получават разпределение от околко месец по спецалността си. В УНСС пък в определен период от обучението си всеки трябва да мине стаж. ВУЗ-ът изиква след преминатия стаж младежите да представят бележка от работодателя за това как са се справили, а самите студенти попълват нещо като дневник, в който описват процеса на работа, през който са минали. В универстетите в страната често положението е по-скоро формално. В крайна сметка всичко опира до инициативността и готовността на отделния млад човек да се бори и търси подходящото за него работно място. Необходимо е студентът да има и желание за работа, и адекватна преценка на възможностите за заплащане на предоставените знания и труд.
 

AIESEC и BEST предлагат помощ

BEST или Бордът на студентите от техническите университети с готовност може да помогне на младите инженери с кариерното им ориентиране. Студентската неправителствена организация организира различни курсове и обучения, на които младите хора могат да придобият и практически знания от света на науката. Бордът включва мрежа от над 30 европейски технически университети, чието сътрудничество дава възможност на младите българи да минат зад граница и да премерят сили с колегите си извън страната. BEST работи и с българския бизнес, като се явява посредник между комуникацията фирми - младежи. На огранизирани мероприятия момчетата и момичетата от ТУ - София, се срещат с реализирали се в специалността си бивши студенти или фирми, които търсят "свежа кръв" за редиците си. Компаниите пък получават пряк достъп до младите кадри, които се обучават в инженерните специалности и могат да подберат специалистите, от които имат нужда, преди младите хора да са поели към конкуренцията. От основаването си през 2000 г. организацията е организирала 13 кариерни събития, 8 панаира на труда, 6 академични курса, 2 инженерни състезания, регионални срещи, 2 международни образователни симпозиума и 1 международна студентска конференция, изтъкват студентте в организацията. В момента BEST гради мрежа и в Пловдив, за да могат и кандидат-инженерите в Града на тепетата да получат възможностите, които имат колегите им в столицата.
AIESEC пък работи с конкретни стажове. Те са разделени на 3 основни групи - икономика и мениджмънт, технически и доброволчески. Чрез заплащане на определена такса всеки студент получава достъп до световна форма, в която се предлагат най-често платени работни места и стажове (само доброволческите не са, но там обикновено домакините поемат настаняването). Веднъж влязъл в системата, студентът може да избере къде по света и за колко време иска да замине. Получава се реалната възможност за трупане на стаж, като не е задължително това да е точно специалността, която се изучвава в университета. Организацията има клонове в почти всички по-големи университетски градове в България.
И двете студентски формирования дават възможност на членовете си да трупат лидерски качества. Организират се вътрешни избори и всеки студент може да се кандидатира за лидер в подразделения като "Човешки ресурси", "Реклама"  или да ръководи търсенето на компании спонсори и сътрудници.


Колко струва да си студент в София

Макар и по-евтино в сравнение с живота на квартира, пребиваването в Студентския град също изисква доста разходи. В повечето от около 60-те общежития месечният наем е от порядъка на 50-60 лева. Зависи от състоянието на блока, в който младият човек е имал късмета да попадне, както и от това зимен или летен период отчитаме. Наличието на електрически печки и техника може допълнително да вдигне таксата, въпреки че в повечето сгради е забранено използването на други отоплителни уреди освен парното.
Месечната студентска карта за градски транспорт за една линия е 9 лв., за всички линии излиза 21,50 лв. Готвено студентите могат да хапват по избор в някой от близо 15-те стола в Студентски град. Един обяд там е между 1,50 и 2 лева, но това е възможно само в делнични дни до 20 часа. Някои столове имат и следобедна почивка, а в късните часове пък в столовте "не остава нищо читаво", споделят учещите. Повечето студенти твърдят, че "стегнат бюджет" от 350-400 лв. е достатъчен, за да изкарат месеца, без да се лишават от повечето основни екстри на живота в столицата. Не трябва да се забравя обаче, че мястото, на което са разположени повечето общежития, е известно като своеборазен "Град на греха". Освен евтините столове там са и някои от "най-вървежните" заведения не само в столицата, но и в цялата страна. Съответно там са и най-големите изкушения. А младите хора освен придобиването на академични знания не забравят да наваксват и със социалния живот. "Нетрениран" първокурсник, че и нагоре може да изпука от 20 до 100 лв. за една вечер, без да се усети. "Обикновено се оправям с около 350 лв., но ако излизам всяка вечер на дискотека, ще ми излязат над 1000 лв.", споделя студентка.


Над 20 компании се събраха в края на февруари по покана на организацията BEST, за да намерят своите бъдещи стажанти и работници

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ