Поет на ремсовата младост

В историята на антифашистката борба на България Каблешково заема почетно място: 47 каблешковски синове и дъщери взеха активно участие, от тях 24 паднаха в лютата битка със смъртта на храбрите, десетки бяха по затвори и концентрационни лагери, 23 къщи в селото бяха опожарени за едно денонощие...

Никой не може да каже кога Каблешково е заселено. Знае се само, че Даутлий, Анхиалска околия, е било турски чифлик. След Освобождението, когато турците и гърците се изселили, дошли много български семейства от вътрешността на страната. Две години преди началото на ХХ век в "Работнически вестник" неизвестен автор от Бургас съобщава: "От нашия блажен край твърде рядко се пише нещо по вестниците, като че всичко по нас отива по мед и масло, когато това съвсем не е тъй. Данъците, които се събират по един най-безмилостен начин, за да има с що разните народни изедници да се гоят, тежко падат на населението, особено на селското, на което и храна в хамбарите не остана... Селяните от Анхиалска (Поморийска) околия продават добитъците си на нищожни цени..."

В един доклад на околийския управител в Поморие от 30 декември 1940 г. четем: "Напоследък населението както в Поморие, така и в селата Александрово, Гълъбец, Горица, Каблешково и Бата прояви странно желание да дава указания за водене на външната политика... В селата е имало пуснати за подпис до н. в. царя - циркулярни заявления, които се иззеха..." Колко наивен е бил г-н околийският управител! Стотици жители на Каблешково - въпреки забраната, слагат подписите си под искане за сключване на пакт за ненападение и дружба със Съветския съюз. Господата в София добре са прочели текста на искането: "Ние, долуподписаните жители на с. Каблешково... с обществено чувство на отговорност и съзнание на отечествен дълг апелираме към вас да изхождате от нашите интереси... Ние ви уверяваме, че такъв пакт между България и СССР е повече от необходим за българския народ." 

Чудно ли е, че навремето са наричали Каблешково "Малката Русия". "В село Каблешково има набелязани 52-ма души явни комунисти с досиета и почти цялото село симпатизира на комунизма" - докладва в Бургас полицейският началник на Поморие. От това село между такива съселяни се е родил и изявил поетът партизанин Атанас Манчев, за когото е моят разказ.

Атанас Иванов Манчев е роден на 21 януари 1921 г. в село Каблешково. Живя само двадесет и три години - на 21 май 1944 г. с последния куршум на пистолета пръсна черепа си при невъзможност да пробие блокадата на полицията, която рано сутринта е обградила къщата на баба Каля Ченгелиева в Айтос. Там от два дни се укривал с нелегалния Иван Ченгелиев...

Двадесет и три годишният поет умира като народен герой - постигнал единство между живот и поезия. Няколко дни преди трагичния му край той ходи при майка си в Каблешково и й казва: "Мале, дай ми чисти дрехи, та ако ме убият, да бъда чист и хубав като ония в народните песни. Как беше? - Ризата ми да се белее, перчемът ми да се ветрее"...

Онези, които са го познавали, говорят за него като за изключително смел партизански организатор. А лъчезарната му усмивка, чувствителността, откровеността и сърдечността му са покорявали хората. Походката му била моряшка, очите - умни, дълбоки. Бил шеговит и жизнерадостен.

Атанас Манчев е безспорно един от най-възторжените поети на България. Неговата поезия се слива с революционната му дейност. Още като ученик в гимназията влиза в редовете на РМС, оформя постепенно политическия си мироглед и литературната си платформа:

Води ме, моя стройна песен,

води ме, мой възторжен стих!

След тебе в тая мрачна есен

ще тръгна пламенен и лих...

Бил в редколегията на гимназиалния вестник "Лъчи", участвал активно в живота на въздържателното и стенографското дружество. Поддържал жива връзка с другарите си ремсисти в Каблешково.

По-късно като студент по славянска филология в Университета участва в борбите на БОНСС - в Соболевата акция, в студентските стачки и демонстрации. Свързва се с млади писатели бонсисти. Стихът му ще звучи призивно, ще добие пряк революционен израз - "Вдигнете се, трудещи, за право и за мъст!" За израстването му в столицата като творец и обществен деец Людмил Стоянов пише в предговора към стихосбирката му "Младост" (1946, издание на в. "Народен другар", Бургас): "В София настъпва окончателното оформяне на литературните му обществени възгледи и преди всичко решението му да работи за освобождението на своя народ от веригите на германския фашизъм, превърнал България в доходна колония."

От есента на 1941 г. Атанас Манчев поема пътя на професионален революционер. По поръчение на ЦК на РМС като секретар на ОК на РМС в Бургас разгръща широка дейност за сплотяване на младежите около партията. Денонощно обикаля окръга, затяга младежките организации, създава нови; по сборове, седенки, на нелегални събрания и екскурзии установява контакт с ремсовата младеж, готви я за предстоящата борба.

Да бъдеш сред първите 

първи

в разгара на схватките,

от първите пръв

да се килнеш 

сразен!...

Но да видиш блена си,

че става

гранитна порядка

на новия ден!

Какво по-хубаво и по-силно от това, да постигнеш единство между живот и поезия! Нищо че формата и поетическото майсторство не са изящни, нищо че стихът понякога е суров и грапав, а тонът агитационен! Струва ми се, че никой няма право да преценява поезията вън от времето и вън от изискванията на времето. Величавата борба, която партията на българските комунисти доведе до победен край, ще вълнува и идните поколения с чутовния подвиг на хилядите знайни и незнайни герои, нищо че днес мнозина я отричат, все едно не е съществувала. И творчеството на поетите партизани ще запази своето очарование в бъдещето, макар някои да ги премълчават. През седемдесетте години поетът партизанин Веселин Андреев писа: "Колко много имена и как е страшно да ги изброяваш!... Загиналите писатели освен своя живот пожертваха и нещо повече: своето творчество."

Със своето идейно богатство стихотворенията на Атанас Манчев будят и днес у читателите съвременни мисли и чувства; непосредствено и искрено поетът предава преживяното в романтичните и героичните години на ремсовата младост. Поезията му е неделима от идейно-художествените достижения на антифашистката и партизанската лирика. 

Партизанският марш "Поздрав, поздрав, роби клети", който Атанас Манчев написа през 1943 година, запяват първо партизаните от Втора варненска чета. По-късно той проеча в цялата страна. 

Нам целта е: труд и хляб за всеки!

Любовта ни: нашият народ!

И само това стихотворение ли? Колко още са стиховете на поета партизанин, превърнати в песни и химни на свободната българска младеж!

Бойните другари на Атанас Манчев разказват, че поетът не преставал да пише до последните си дни. В партизанското скривалище в местността "Ортото" в дебрите на Коджа балкан създал едни от най-бойките си стихове.

Плът и кръв сме от народа

и за хляб и за свобода

дълг синовен нас ни води

да умрем.

Като ученик в четвърто отделение Атанас Манчев написал първото си стихотворение, от тогава до края на живота си той чете и пише, бори се и пише, ала стихотворенията му остават пръснати из вестници и списания. През 1942 г. подредил в една тетрадка част от тях, разделяйки ги в четири цикъла: "Окървавени нотки", "Ритми на епохата", "Купидонови глоби" и "Поема на поемата". Цензурата в София не разрешила отпечатването им. Две години след героичната му смърт се появява стихосбирката "Младост", в която са включени 27 стихотворения. След нея последваха още шест издания със стихове, писма и спомени. Три са стихосбирките му с марката на издателство "Български писател". Първата е под редакцията на Веселин Андреев. Изкушавам се да цитирам част от предговора на Веселин Ханчев към нея за поезията на Атанас Манчев: "Не във високото поетично майсторство - пише Ханчев - ние откриваме тяхната сила и тяхната трайност. Сила и трайност им дава ботевският подвиг на техния творец, съвършенство им дава животът и смъртта на поета, всецяло отдадени на свободата, на народа. Безсмъртието на комуниста става безсмъртие и на неговите песни. И те, заедно с неговото дело и с подвига му, остават завинаги между нас".