16 Ноември 2024събота14:17 ч.

На фокус

И Анкара търси отговори

Ще успее ли Ердоган да спечели пореден мандат с геополитическа игра

/ брой: 75

автор:Зорница Илиева

visibility 2592

Зорница ИЛИЕВА



Когато говорителят на Ердоган - Ибрахим Калън, дипломат с опит, казва, че "навлязохме в нов период на Студената война", това не са общи приказки за замазване на тревога от задълбочаващата се криза в Украйна. Допълнението е, че "взаимните грешки, търсенето на нов баланс на силите и краткосрочните сметки за постигане на дивиденти ще доведат до големи стратегически загуби и хуманитарни драми в средносрочен план". Явно и той е наясно, че последиците от войната на украинска територия ще траят десетилетия. Словата на Калън идват в момент, когато ситуацията в Турция е повече от напрегната. Благодарение на изявите на Ердоган на международната сцена, включително с организирането на срещата на външните министри на Русия и Украйна в Анталия,

рейтингът на президента бележи ръст

Казват с поне 3%, т.е. вече е над 38%, което дава основание за извод, че "винаги, когато чувства, че ще спечели, значи е време за избори". Поне това пишат турски наблюдатели.
За влиянието и ролята на Ердоган говори и писмото, изпратено от съпругата на арестувания в Киев опозиционен лидер Виктор Медведчук. Търси се съдействието на турския президент, за да бъде освободен украинския опозиционен и проруски  настроен политик. Не е известно дали Ердоган ще прегърне и тази идея за посредничество. Ситуацията е деликатна. Киев иска размяна на Медведчук срещу пленени войници, а Москва подозира, че се търси начин за осигуряване на коридор за извеждане на чужди офицери от превзетия от руснаците Мариупол. Те са в подземията на "Азовстал" край града, а мястото на задържането на Медведчук не е известно.
Във вътрешен план обаче ключова тема за турците несъмнено са изборите. По закон те са предвидени за 2023 г., но раздвижването сред политическите сили се очертава все по-настойчиво. Опозицията в лицето на шест партии се обедини и дебатира за издигане на общ кандидат-президент срещу Ердоган. Казват, че обединяването на опозиционните сили е станало чрез бабуване от външни сили. Този механизъм е особено модерен напоследък и се прилага и в други страни, когато трябва да се смени управлението.
Най-спряганите имена за противници на Ердоган са на кметовете на Анкара - Мансут Яваш, и на Истанбул - Екрем Имамоолу. Дори се намеква, че те са в конкуренция, която не винаги е съобразена с "приятелски отношения и общи цели". Факторите, които ще определят съдбата на изборите, несъмнено са икономиката и политическата поляризация. Фактор е и парламентарно представената прокюрдска ДПН (Демократична партия на народите). Ако я прикачат съзнателно към ПКК, тя няма да е желана като партньор на обединяващата се опозиция.
Ердоган е на власт от 25 години, но амбицията да спечели и тези избори е водеща, особено в личен план. Ще бъде начело на Турция за 100-годишнината от провъзгласяването на Турската република. Дали войната между Русия и Украйна би довела до предсрочни избори, се питат в Анкара. При всички случаи е несъмнено, че и за тези избори ще се използва всяка възможност да се сеят раздори сред опозицията. Включително и по отношение на ДПН и за кмета на Истанбул Имамоолу.
Правителството контролира всички дейности на община Истанбул, и то с цялата си власт. Ако Ердоган спечели президентските избори, кметовете, издигнати от опозицията - в случая от НРП (Народно-републиканската партия) с лидер Калъчдароолу, няма да останат. Въпросът е нож с две остриета, защото може да се окаже обединяващо за турските граждани, които са привърженици на опозиционните сили. Някои от тях са бивши съмишленици на Ердоган, като лидерите на партия "Бъдеще" - проф. Давутоолу, и на "Дева" - Бабаджан, ексминистър от правителства на Ердоган. Задкулисието в Анкара твърди, че точно те са и проамерикански настроените политици в Турция.
В такава вътрешна среда, усложнена от икономическа и финансова криза, изведнъж се оказа, че и друга тема може да стане повод за коментари не само в медиите.

Събитията в Пакистан

които доведоха до сваляне от власт на премиера Имран Хан някои в Анкара определиха като "обица на ухото" за Ердоган. Пакистанският експремиер загуби властови позиции след вот на недоверие в парламента и обвини за случилото се "пряка намеса на САЩ във вътрешните дела на Исламабад". Самият вот на недоверие бе постигнат чрез преминаване на страната на опозицията на 13 депутати от управляващата до момента партия на Имран Хан и още 7 депутати, за които мълвата казва, че са били "добре подплатени". Нищо ново, както се казва. Хан остава лидер на най-голямата опозиционна партия в Пакистан и дори организира масови протести в големите градове срещу политическите процеси, "инспирирани от Вашингтон". Мястото му като премиер бе заето от Шахбас Шариф, лидер на основната опозиционна партия "Пакистанска мюсюлманска лига", син на екзекутирания преди години премиер Зулфикар Али Бхуто.
Редица наблюдатели, включително в Турция, твърдят, че един от факторите, определили съдбата на Имран Хан и на Пакистан, е ситуацията в геополитиката и заемането на позиция, която се определя като предпочитание към Евразия. Някои от решенията му са били определяни като създаване на нормални, дори приятелски отношения със страни като Русия, включително по отношение на Украйна и Китай. Счита се, че с отстраняването му "след интелигентен ход на САЩ" е постигната точка в битката с Китай и Русия едновременно. Защото Китай има стратегически отношения с Исламабад, които с новото правителство вероятно ще се променят. Пакистан може да излезе от проекта "Един пояс, един път". Как Пекин ще приеме този ход на събитията не е ясно на този етап, но е известно, че чрез Пакистан Китай си осигурява достъп до Персийския залив, пролива Озмус, Йеменско море и Червено море.
Може да се предположи, че Китай трудно би се отказал от позициите си в Пакистан, защото това е брънка от по-голямата битка за Индо-Тихоокеанския регион, която за Вашингтон се явява стратегическа цел. Предполага се, че САЩ имат и вариант да "изнудват Китай през Пакистан". Но не е ясно точно каква политика ще има Шахбас Шариф. Защото е известно, че съществува силна интеграция на страната с китайската икономика. Възможно е да предстоят конфликти в многопартийното ново правителство на страната. В същото време между Риад и Исламабад съществуват приятелски отношения, а Саудитска Арабия напоследък промени отношението си към САЩ. За САЩ е важно Китай и Пакистан да не подкрепят Русия за инвазията в Украйна. Ако не успеят да убедят Китай, тогава може да упражнят натиск и Пакистан да ограничи достъпа на Пекин до моретата около Персийския залив.
Китай явно е наясно, че рано или късно ще се сблъска лице в лице със САЩ. Затова трудно ще приеме да се лиши от "мекия си корем", както се определя Исламабад за Пекин. Просто не може да си позволи да загуби тази битка.
И тук идват опасенията дали случилото се в Пакистан може да сработи и в Турция. Прави се аналогия с опитите за преврат в страната на Ердоган. Напомня се, че и Турция има афинитет към Евразия, както и Имрах Хан. Което не е пречело на добрите отношения и на Турция, и на Пакистан със САЩ. Но се припомнят думи на президента Джо Байдън, че "имаме своя план за Пакистан и Турция, ще общуваме директно с опозицията, ще подкрепим елементите, които съществуват, и ще ги насърчим за победа над Ердоган. Не чрез преврат, а чрез избори". Затова има мнения, че това е

"обица на ухото" за турския президент

след случилото се в Исламабад. Не се крият становища, че "има кодирано послание за мобилизация на купувачите в Турция". Възможно е тези мнения на турски коментатори да са част от явно започналата предизборна кампания. Доста рано, между другото.
Ако целта на Вашингтон е "мобилизация на вътрешните сили, които се подкрепят", и се разиграва "театър демокрация срещу авторитаризъм", може да се очаква, че ще се получи същото като в Пакистан. Но може да се приеме, че "на страха очите са големи" и това са само упражнения в стил "конспирация"...
На избори като на война. Ориентацията е трудна. Пропагандата върши работа. В същото време е видно, че Ердоган полата неимоверни усилия за възстановяване на добри отношения със САЩ. Без значение, че след т.нар. опит за преврат от 2016 г. управляващите в Анкара последователно правят чистки на привържениците на Фетуллах Гюлен, подкрепян от САЩ.
В такава ситуация излизат проучвания, че 90,2% от турците нямат доверие на ЕС. Казват, че Турция не трябва да се старае да влиза в Евросъюза, защото независимостта и суверенитетът й ще пострадат. Сложни времена, в които геополитическата ориентация, не само на Турция, ще се променя в зависимост от международните ветрове. А те се диктуват от силните на деня. Въпросът, на който се чака отговор, е кои ще са тези сили.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ