За Бог и Немуподобните

Онзи ден един местен депутат от ГЕРБ, наречен Емил Караниколов, казал на един редови член: "Ти имаш грях към Мен и трябва да се покаеш!" От което градецът К. направо се слисал. Дори върлите безбожници яростно зацъкали с език, защото видели Бог да ходи по водата или да се разхожда по улиците, което е все тая. Истина ви казвам, там, където има депутат от ГЕРБ, той ходи Богуподобен, защото един е техният Бог и вие знаете името Му.
Което е страшно!
Някога комунизмът закъса, защото всички искаха да приличат на Ленин или Маркс, кого си изберете, без много-много да са разлистили книгите им. И да разберат за какво иде реч. А нашият новоизллюпен Бог даже и книжица не е написал, да ме прощава Господ. И всеки тълкува думите Му, както го хванат ракиите. Знаете как е - един го хваща на първата, на друг музата да командва му идва ча-а-ак на седмата. Ама резултатът все един - винаги с направена глава.  И думите сами излизат от устата - такива едни мокри и непремислени. Но, тежки и справедливи (според него!).
Та тъй. Когато Ленин е казал "Вся власть советам!", е имал предвид властта на общото мислене, защото е разбирал, че няколко глави струват повече от една, колкото и голяма да е тя и нищо, че е израстнала в Банкя. Но Бойко Борисов доказа, че дори и много глави да се съберат на едно място пак може да се получи сакатлък, щото главите много, ама все ялови. Примерът е посочен по-горе.
Знам какво ще кажете: "Ама те, ГЕРБ, са нова партия, нямаха време да премислят, да създадат своя стройна доктрина, за да има какво да отстояват и да знаят накъде отиват". Вярно е, но когато отиваш нанякъде, трябва да мислиш и за връщането. Щото пътят не е само "страшен и славен", а и обратен. И колкото по-стръмен е този път, толкова по-опасен и безнадежно бърз е на връщане. Нещо такова се случва и с Премиера и Депутатите Му. Те не виждат, че славата им се топи като ланския сняг и тичането назад ще си е направо търкаляне. И никакво покаяние няма да ги спре. В пропастта на живота, за разлика от холивудските филми, няма спасителни дръвчета, за които да се хванеш. Падането ще е страшно и от него ще остане горчивината, че някога си бил депутат.
Жалки хорица, ниски човечета - кой ще им подаде после ръка?
Но да оставим тяхната съдба в техни ръце, защото сам Суверенът, наречен Народ, го е казал: "Кой каквото прави, на себе си го прави!" Богуподобието, което като шарка обхваща властимеющите, е онзи шамар, който ще ги катурне от политическия Олимп. И тук въпросът, който тресе цялата страна, не е дали Бойко ще стане президент, или Цветан Цветанов - премиер, а дали въобще още трябва да ги търпим. Щото аман от тях вече! Партизанщината им е по-лоша от някогашните партийни секретари. Онези поне бяха по-мелаим, а сегашните направо те изкарват пред взвода за разстрел. Или кадруват по места и оставят хора без работа, което е същото. Оказа се, че Бойко Борисов, освен че няма идеология, но и събра в партията си хора без собствен морал, чието лицемерие и наглост минават всякакви познати досега граници. В този смисъл ГЕРБ наистина разширява границите, без обаче да разбира, че по този начин отвоюва територии на откровеност, диалогичност и искрено желание да помогне на една нация. Която по света наричат българска. Не знам как я наричат в ГЕРБ (подозирам, че й викат "тоя прост народ", ама нейсе!), но ги съветвам да помислят за хората, защото часовникът цъка. Приближава времето, сигурно не към "светлий комунизъм - избавител на недъзите на обществото", разбира се, но приближава времето, когато тяхното време ще изтече.
И после?!
Какво ще правим после, господин Караниколов?! Как ще Ви се кланяме, как ще целуваме светлата Ви десница? А Вие с кой очи ще ни погледнете!? Защото времето иде и няма как да го върнем назад! Такъв механизъм още не е открит, ако не знаете.
Такива работи...