Уникален манастир тъне в разруха

Обявеният за паметник на културата девически манастир в Казанлък тъне в мизерия, едно от крилата му вече трета година е рухнало, а никой нищо не прави, алармира общинската съветничка инж. Теменужка Папазова. Тя изразява недоумението си, че Българската православна църква и основно Старозагорската митрополия не предприема никакви действия, за да отремонтира имота си, който е изцяло нейна собственост."Четвърта година съм общински съветник, странното е, че по никакъв повод нито монахините, нито свещенникът, а още по-малко митрополитът са ме потърсили, мен или колегите за съдействие. Подобна безотговорност е, меко казано, учудваща!", заяви Папазова, която в началото на т.г. повдигна остро въпроса за разрушената от новите й собственици Орозова къща, която също е паметник на културата. Уникалната сграда, в която е отсядал някогашният френски премиер Ерио, бе срината, за да бъде направен паркинг за близкия хотел "Палас".
Папазова припомня, че преди години е имало инициатива за реставрация на иконите в храма към обителта "Въведение Богородично", но след като реставраторите започнали работата си, свещеникът изчезнал заедно с част от набраните средства.
"Не зная нищо по тая тема, аз съм само един свещеник, питайте игуменката Епифания, тя би трябвало да има повече информация...", отказа коментар свещеноикономът към манастира отец Димитър Димитров.
"Нямаме пари за такъв ремонт, господине. Падналото е част от работилниците, където преди години се изработваха богослужебни одежди, но на практика не ги ползваме от много време. Има далеч по належащи нужди, всички покриви в спалните помещения текат при дъжд, същото е и с покрива на черквата, ама никой не помага", сподели игуменката Епифания. По думите й безуспешни останали опитите да бъдат привлечени за каузата частни фирми, а от Старозагорската митрополия я посъветвали сама да се оправя.
"Какво биха могли да сторят няколко възрастни жени, след като липсва вярата", тъжно коментира игуменката, която от три години управлява църковния имот и петте сестри и послушници там.
Манастирът е основан през далечната 1828 година от послушницата в калоферската света обител "Въведение Богородично" Сусана Генчева, която била родом от Казанлък. Самото строителство е започнало през 1837 година, като архитектурният план на църквата бил изготвен от руски архитект по поръчка на петербургския митрополит Исидор - глава на Руския синод, а самият храм е бил граден 9 години от дебърски майстори - майстор Козма и строителите Данийл, Захари и Йосиф.
Храмът е уникален по рода си в България, като представлява кръстокуполна сграда без нито една колона. Иконостасът също бил поръчан и платен от митрополит Исидор. Вътрешността на храма е богато изографисана от трима български възрожденски майстори - поп Павел от Шипка, който изработил олтарната част, Георги Данчев от гр. Чирпан, пръв приятел на Васил Левски, който изработил куполната живопис, и Петко Илиев Ганин от Казанлък, който изографисал корабната част с 51 сюжета от Новия завет. По-късно, през 1838-1839 г., се изработва и камбанарията към храма. По време на Руско-турската освободителна война отстъпващите войски на Сюлейман паша правят опит да го подпалят, но по случайност се разминало само с опушване на стенописите и иконите. Впоследствие там е настанен руски военен лазарет, част от починалите войници и офицери са погребани в двора му.

В двора на обителта са погребани руски войници и офицери от Руско-турската освободителна война