Скопие с крадени греди темел гради

          
Вече няколко години подред в съседна Македония се вдига шум до небесата по повод на издадената там поредица "130 тома македонска книжевност" (литература). Тази "едиция" бе отпечатана по повод 20-годишнината от обявяването на Македония за държава, но първата й промоция беше още на 4 януари 2009 г. в Македонската академия на науките (МАНУ). На нея премиерът Никола Груевски обяви, че в изданието "е показана богатата традиция на македонската литература и нейните дълбоки корени". Тогава той назова поредицата "пантеон", като увери присъстващите писатели и учени, че през следващите години и десетилетия всеки нов македонски автор "достойно ще бъде представен в него". 

Премиерът Никола Груевски благославя "пантеона" на македонската книжевност - 130-томното издание, чрез което нашите съседи с чужда пита помен правят в чужбина

По време на тогавашната промоция прозвучаха и други възторжени изказвания. Така маститият акад. Георги Старделов (днес вече покойник) определя поредицата като "продължение на голямата естетическа революция в македонската литература на 20 век". Културната министърка Елизабета Канческа-Милеска пък я нарича "проект с капитално значение", а известната литераторка акад. Катя Кюлявкова - "ексклузивна легитимация на македонската културна идентичност".
         
 Артефакт за... 500 000 евро

 На 8 септември 2009 година в МАНУ се състоя специална промоция на английския превод на поредицата. Тогава премиерът Никола Груевски назова изданието "скъпоценен артефакт за македонската литературна история", като обеща, че поредицата, освен на английски, в близко бъдеще ще бъде преведена на френски, немски, руски, испански, китайски и арабски език и че през следващите години държавата ще удвои средствата за осъществяването на тази цел.
Една малка подробност - за реализацията на този "стратегически" проект от "македонската власт" досега са похарчени над половин милион евро. В поредицата на около 30 000 страници са представени над 100 македонски автори, към които  20, пишещи на албански и 5 на турски език. В 130-томното издание са включени с отделни томове над 40 поети, 40 белетристи - със свои сборници разкази или романи. В изданието са представени македонската литературна критика и есеистика, детска поезия и проза.

Момент от премиерата в Македонския културен център в София на... английската версия на мегаизданието. А защо не на македонската? - остава неизвестно...  

През изминалите години македонското външно министерство организира истинска дипломатическа инвазия в чужбина. Поредицата "130 тома македонска книжевност" бе представена и подарена в над 370 национални библиотеки и университети на повече от 50 страни в света, сред които САЩ, Германия, Австрия, Русия, Китай, Великобритания,  Франция, Австралия, Италия, Холандия, включително и в България.
      
Какви "корени", каква "традиция"?

Всичко щеше да е прекрасно, ако беше точно така, както го представят в Скопие тамошните литературни капацитети и корифеи и премиерът Никола Груевски, който е убеден, че в поредицата "130 тома македонска книжевност" била показана "богатата традиция" и "дълбоките корени" на македонската литература. Ако трябва да бъдем откровени, такава традиция въобще липсва, а "дълбоките" корени на македонската литература са с давност не повече от 40 - 50 години. Точно тук е главният проблем на скопските македонисти, които вече няколко десетителия продължават да търсят липсаващите корени на своята идентичност. И поради това, че не могат да ги намерят, те си служат с исторически фалшификации и лъжи, с литературни манипулации.
Фалшификация е например твърдението, че е съществувала някаква македонска писменост и литература през IX - XVIII век, през XIX в. или по-късно през XX век, до 1945 г., когато върху основата на скопско-велешкия диалект е създадена днешната писменост на Македония, а по-късно и нейната литература.
Манипулация е родените в географските предели на Македония писатели и поети, творили на друг (в конкретния случай на български) език, да бъдат определяни като "дводомни", превеждани  и присвоявани към македонската "книжевност".
       
Поголовна литературна кражба
      
Именно по този начин в 130-томното издание на Скопие е осъществена поголовна литературна кражба, за да бъдат заложени мнимите "темели" на македонската словесност. Още в том I на поредицата, който претендира, че представя "македонската книжевност от IX до XVIII век", Св. Климент Охридски и Св. Наум са обявени за  противници на "бугарските владетели Борис и Симеон". Сам Климент не признавал българската църковна йерархия (с.104), а Наум "бил задържан в Плиска" от българите (с.134). Трактатът на Черноризец Храбър "За буквите" пък бил "явен дебат" преди решенията на Преславския събор (с.144). За Презвитер Козма "преобладавало мисленето(!), че той произлизал от Македония" (с.180). "Македонски книжевен деец" бил и Йосиф Брадати (с. 344). Така едва ли не всички известни произведения от тези и други български автори от този период са обявени за "македонска средновековна книжевност" (с.18) и включени  в този том.
Подобна е "участта" в поредицата на нашите възрожденци Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович и Йордан Хаджиконстантинов - Джинот, чиито произведения са представени също като част от някакво "македонско" възрожденско наследство в т. II, озаглавен "Просветителство во Македония".
В предговора към том III, озаглавен "Македонски народни умотворби", съставителят Марко Китевски би трябвало поне да поясни защо включените в сборника произведения са "македонски", след като повечето от тях са "взети" от сборници с български народни песни: на братя Миладинови, Кузман Шапкарев, Йосиф Чешмеджиев, Веркович и др. 
Истинска литературна галиматия е четвъртият том, озаглавен "Книжевна преродба" и включващ творби на автори от XIX век, сред които Райко Жинзифов, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, Георги Динков, Арсени Йовков, Трайко Китанчев, Димитър Матов, Партений Зографски, Атанас Раздолов, Петър Стойков и др., определени като "македонски българоезични автори", чиито произведения са "препеани на македонски" и... присвоени към "македонската книжевност".
Върхът на литературната манипулация обаче са т.нар. "Македонски дводомни писатели", включени в том VII на поредицата. Под знаменателя на тази отдавна известна формула скопските литературни клептомани освен Никола Вапцаров са подвели още Христо Смирненски и Димитър Талев. Достатъчно е било техните творби да бъдат "препети" на скопско-велешки диалект, за да станат те... македонски.

Тиражирана измама и спекулация

Едва ли може да се определи по друг начин  тази скандална литературна манипулация. Ще оставим настрани "модерната" македонска словесност, която включва оди за Александър Македонски и останалите "величия" от набедената псевдоистория на съседната държава. Засега ще оставим без коментар ксенофобските сюжети и литературните персонажи на някои от тиражираните писатели, които се занимават с "българското робство" в Македония и "новите поробители". Всичко това ще оставим на съвестта на самите издатели и техните покровители.
Но да се присвоява творчеството на български автори и да се представя за "македонска книжевност", да се тиражира в други държави като част от "богатата традиция на македонската литература и нейните дълбоки корени" - това вече е не само скандално, то минава всякакви граници на международното право и етика, морал.
В случая жалкото е не само това, че нашите дипломатически и културни представителства в съседната държава са проспали този "литературен атентат" срещу България. По-жалко е, че в продължение на години ние упорито си заравяме главите в пясъка и се правим, че нищо не виждаме и не чуваме от онова, което се случва в Скопие.
А сега? Сега не остава нищо друго, освен нашите филолози и литературни историци от БАН, критици и журналисти да прочетат и препрочетат "скъпоценния артефакт" на "македонската идентичност" и да назоват истината докрай, а държавата ни да се обърне към съответния международен правораздавателен орган, който да спре това тиражиране по света на една публична кражба и измама. А защо не правителството ни пък да се позамисли дали трябва да дава безусловната си подкрепа на Македония за ЕС?
Не, нямаме нищо против това в съседната република да си имат своя азбука, своя писменост и своя литература. Нека да си имат, но това в никакъв случай не бива да става за сметка на истината- на българската история и духовното ни, културно наследство. Ние чуждото не щем, но и своето си не даваме - както го е казал народът. Същият този народ, който и днес продължава да живее и край Вардара, и край Искъро, и край Марица, и край Янтра, че и край Струма...