Скопие посяга и на нашия фолклор

...Прочее, това едва ли ще изненада някого у нас. Вече дотолкова сме свикнали с клептоманските увлечения в съседната държава, че този факт надали би направил някому впечатление. Пък и отдавна са ни известни домогванията на тамошните историчари, медиависти и фолклористи да "македонизират" де що има българско духовно и културно наследство, което по някакъв начин е  свързано с миналото на Македония.
Всъщност там вече десетилетия наред продължава тази "културна ликвидация" на всичко българско под предлог, че се утвърждава някаква македонска идентичност. Така е в областта на "книжевността", където литературният македонизъм секвестира всяко име на книжовник или писател, роден в географските предели на Македония, независимо от това на какъв език е творил и създавал своите художествени произведения - жития, стихове, разкази, есета, драми, романи и пр. Независимо дори от неговата национална принадлежност (чрез македонистката измислица "дводомен" писател).
Особено изразителна е обаче тази тенденция в полето на фолклористиката, където още титовистката власт хвърляше огромни инвестиции за събираческа дейност и проучване на "македонското" фолклорно наследство. Печално известни са "научните" аргументи на скопските учени и фолклористи от миналото, с които те винаги се стремяха да "доказват", че "Български народни песни" на Братя Миладинови, не са... български; че "македонските българи" на Веркович всъщност са само македонци (!); че "Български народни умотворения" на Кузман Шапкарев са "повече македонски, отколкото български", и т.н.
Би трябвало да се очаква, че днес вече са надживени тези предразсъдъци и идеологически щампи от миналото. За съжаление по всичко изглежда, че наследниците на титовисткия режим край Вардара, днешните македонски учени и специалисти, нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. Това  поне потвърждава и третият том "Македонски  народни умотворения" от 130-томната амбициозна поредица, издадена неотдавна в Скопие, която се разпространява в английскии вариант в над 50 страни.
    
Скандално е, че такъв авторитетен учен

и уважаван фолклорист като съставителя на сборника проф. д-р Марко Китевски е приел с лека ръка да реализира този сборник, който по същество е една тенденциозна политическа манипулация, имаща за цел да обслужи  македонистките амбиции на Скопие. Китевски е автор на повече от 20 авторски монографии и изследвания, на десетки научни публикации върху фолклора. Съставител е на излязлото в края на миналата година 10-томно издание "Македонски народни умотворения". Ползва се огромно признание в своята страна и чужбина (включително в България). Затова не му прави чест, че се е съгласил да участва в  този  проект.
    
Политиката е изместила фолклора

Привидно сборникът "Македонски народни умотворения" е съставен строго научно. Посочени са всички извори, откъдето са взети текстовете. Включени са подробни справки за събирачите и редакторите на фолклорните издания. В сборника са избрани 272  "македонски" песни. Още - "македонски" приказки пословици и поговорки, гатанки. Но именно тук е тенденциозността при подбора. Повече от половината песни са взети от "Български народни песни" (1861) на братя Миладинови и "Сборника от български народни умотворения" (1891-1894) на големия български фолклорист Кузман Шапкарев и на Стефан Веркович. Още - от десетки други сборници с... български народни песни. Вярно е, че Китевски не е спестил библиографски този факт. Всички български издания са анотирани под черта. Но само "под черта". Докато в предговора към сборника съставителят се пази като дявол от тамян от българските заглавия и почти навсякъде използва анонимните им названия  като "Зборникот": Зборникот на Миладиновци, Зборникот на Кузман Шапкарев. Нещо повече - тук и там в своя предговор той  се е поддал и на политически инсинуации.

Несериозни са аргументите

на съставителя, че в сборника представял само "македонски народни умотворения". Така Стефан Веркович бил публикувал "първия по-голям сборник с македонски народни умотворения" (с. 16). "Зборникот" на Миладиновци "без съмнение"  бил "най-квалитетната книга с македонски народни песни", като в него 700 били македонски, а само 76 "бугарски" (с. 18). "Съборникът (!) от български народни умотворения" на Кузман Шапкарев бил един "от най-значителните сборници с македонски народни умотворения" (с. 19). Докато за самобитния събирач на фолклор Марко Цепенков  Китевски отрежда "водещо място" сред всички интелектуалци "от всички краища на етническа Македония" (с. 19). "Македонски народни умотворения" съдържали и: "Сборник от македонски български народни песни" (1895) на Наум Тахов, "Сборник от български народни умотворения" (1894) на Антон Попстоилов, "Български народни песни от Македония"  (1924) на Панчо Михайлов и още десетки български сборници...
Нещо повече в своя труд "Истражуванja на македонскиот фолклор" (1996) Марко Китевски дава свое обяснение защо сборникът на братя Миладинови е озаглавен "Български народни песни". Това било така, защото книгата се била появила на бял свят "в началото на македонското възраждане" (с. 29)

Смехотворно е обаче твърдението

което уважаемият скопски професор споделя в предговора на "Македонски народни умотворения", че "Македония била вратата, през която християнството било влязло в Европа" (с. 11) Китевски "доказва" това, като се позовава на два цитата от "Деянията на апостолите" в Библията (16-9, 10) и (16-15), където се съобщава, че докато апостол Павел бил в Триада, насреща му излязъл  македонец, който го помолил да се отбие в страната, за да помогне на македонците. Така той се спрял в град Тиатир в дома на богобоязливата жена Лидия. В резултат на това много други жители от града се покръстили. По този начин се родила първата християнска община в Европа (пак там). Само където Китевски пропуска да съобщи, че преди това апостол Павел се е отбил в главния град на Македония - Филипи (или Филипополис?), който бил римска колония (16-12) и че по време на престоя си по-късно е общувал с... "високопоставени гъркини" (17-12), а не със... славяномакедонки. Очевадно ученият фолклорист е платил данък на развихрилата се в Скопие болезнена носталгия по бляскавото минало на гръцка Македония. Защо ли?

      Какви са все пак фактите

за "македонските народни умотворения", които Марко Китевски представя в сборника? Ами доста интересни, даже любопитни...
 В предговора към своя сборник "Народне песме македонски бугара" (1860) Ст. Веркович пояснява какви са песните, които той е включил в сборника си: "Аз обаче нарекох тези песни български, а не славянски, защото ако днес попитате някой македонски славянин какъв е, веднага ще ви отговори: аз съм българин (болгарин) и езика си наричат български (болгарски), въпреки че всички що-годе грамотни хора наричат себе си славянобългари (славяноболгари)..." - с. 69. И това го е написал един "сръбски шпионин"!
 В предисловието към "Български народни песни" (1861) никъде те не се определят като "македонски" или някакви други. Константин Миладинов отбелязва, че "седмата от них част са собрани от восточните стърни и другите од западните стърни" на... България - това се подразбира от само себе си. До спомоществователя на сборника Йосиф Щросмайер той пише: "по неколку години българскиве песни, собрани още много време ке стоеха, закопани в неизвестност, ако не беше високото Ваше участие..."
Набеденият за македонец Кузман Шапкарев в своя "Сборник от български народни умотворения" определя събраните от него песни от Македония като "простонародна българска поезия" (с. 11), а събраните пословици, поговорки, гатанки и игри като "простонародна българска философия" (с. 12).
В предговора към своите "Български народни песни от Македония" (1924) Панчо Михайлов, след като емоционално пита къде е "тоя народ, чийто небосклон е постоянно покрит с облаци мрачни", отговаря че "това е българският народ, поставен в един божествен земен рай, който от всички се нарича низ векове Македония" (с. 14). Подир което с горчивина в сърцето той споделя: "На нас българите (в Македония - бел. авт.) е отнето правото да се учим и говорим на родния си език, да се наричаме българи"...
Така че сборникът "Македонски народни умотворения" от 150-томната поредица "Македонска книжевност" би трябвало да носи заглавието "Български македонски народни умотворения" или: "Български и македонски народни умотворения". В противен случай е налице една интелектуална кражба от нашите съседи в Скопие - още едно посегателство върху българското културно-историческо наследство.

 Вратата към Европа

 ...Поради тази и други подобни причини не е изключено вратата към Европа за нашите съседи от бившата югославска република Македония още дълги години да остане затворена (или притворена). По всяка вероятност това може да се случи така, докато управниците и учените, медиите в Скопие не надживеят своите коминтерновски стереотипи от миналото. Докато не бъдат преодолени идеологическите табута на титовизма и истините не започнат да се назовават с истинските им имена. Най-сетне - докато българите там не си възвърнат правото да се  учат и говорят на родния си език, да се чувстват българи. В края на краищата живеем в XXI век, а не в някое друго време - на Александър Македонски или някой друг пълководец, диктатор...

 

"Зборникот на Миладиновци", според речника на скопските фолклористи


Текст към 2203:

Даже сръбският "шпионин" Веркович е смятал, че събраните от него македонски песни са... български


"Македонецът" Кузман Шапкарев е събирал в "частното си отечество"... български народни умотворения


Титулната страница от сборника на Панчо Михайлов, който още преди около 90 години пита кога на българите в Македония ще се даде правото да се наричат... българи