От редактора
Щраусов синдром
/ брой: 152
Добре, че премиерът на Гърция Андонис Самарас има смелостта да назове в Брюксел публично истината за тъй наречения македонски език: да каже, че се съмнява в неговото съществуване и че това е измислица на комунистите... По-точно на коминтерновските доктринери и титовистите, които през 1945 година трябваше на бърза ръка да скроят въпросния език, за да обслужат конюнктурните идеи на сталинисткия "интернационализъм" и великосръбския шовинизъм. Израз на техните домогвания да се изкорени българското самосъзнание на населението от Вардарска Македония и постепенно да бъде подменено с шумно разгласената... "македонска идентичност".
Що за език е това днес знаят и децата от детската градина. Скопско-велешкият диалект в продължение на години е "обогатяван" със сърбизми и "интернационализми", само и само за да бъде отдалечен от българския език. Вече за писмеността да не говорим. Тя си е чисто и просто копие на сръбската "вуковица". Върху този измислен език македонистите от Скопие творят някаква си уж своя литература и култура, само и само за да затрият всичко българско в паметта на хората от Вардарския край.
А какво вършим през това време ние, що чини българската държава? Ние се правим на разсеяни. Завираме си главата в пясъка, като да няма и никога да не е имало подобна "измислица", за която говори Андонис Самарас. Затваряме си очите и си запушваме ушите за лъжите и спекулациите, за историческите мистификации и пладнешките обири на културното ни наследство, за присвояването на наши владетели и възрожденски дейци от Скопие; за скандалните писания и псевдороманите, в които българите са представени като по-кръвождани и по-зли от османлиите; за филмовите пасквили от типа на "Трето полувреме"... А както се разбра тези дни - наши държавни бюрократи (още по времето на Иван Костов) отдавна са легитимирали тъй наречения "македонски язик" с подписите си върху официални документи на "двата езика". И всичко това - в името на митичното "добросъседство" и мекушавото "разбирателството" с македонистите от Скопие. В името на какво, на каква цена и... докога?