Проф. Бахметиев - патентното ведомство на България

Може би на малцина от читателите е известно името на Порфирий Иванович Бахметиев (1860-1913) - виден руски физик и биолог. Още по-малко от тях навярно знаят, че той е завършил Цюрихския университет, а от 1890 до 1907 г. е чел лекции и водил упражнения по експериментална физика във Висшето училище (Университета) в София.
- Аз нося в сърцето си три отечества - обичал да казва професорът. - Русия, моята родина, с която съм се разделил на осемнайсет години, Швейцария, където получих образованието си, и България, която ми даде своето гостоприемство в разцвета на моите творчески сили.
Порфирий Бахметиев идва в България по покана на министъра на народното просвещение Георги Живков. Получава българско поданство и от 1 октомври 1890 г. започва да преподава на студентите физика. От началото на февруари 1895 г. е избран за професор и ръководител на катедрата по експериментална физика и метеорология. Пет години по-късно вече е действителен член на Българското книжовно дружество - БАН.

Принципна схема на действие на телефотографа: предавателна камера и приемник, свързани помежду си по жичен път. Предавателят осигурява последователно преобразуване на отделните части от образа на предмета в електрически ток, който предизвиква изменения на яркостта на светене на съответните участъци на приемния екран

За учебно-преподавателската работа на проф. Бахметиев негови студенти и асистенти са ни оставили спомените си. Георги Николов пише:
- Надарен със силен, чудновато синтетичен ум, богат с идеи, често пъти много смели, но не химери, той увличаше слушателите си. Изложението му беше тихо, спокойно, приятно и понякога подслаждано с шега, която свързваше с лекцията. Майстор на научното слово, той караше студентите да се захласват в него. Аудиторията, най-голямата тогава, винаги беше натъпкана със студенти, дори и от други факултети.
А Нестор Бучков, който е слушал от 1893 до 1896 г. лекциите по електричество и магнетизъм, допълва образа:
- Професор Бахметиев ръководеше и упражненията ни по физика. Весел и приятен русин, пълен с нови плодовити идеи, той не преподаваше като преподавател, а водеше вдъхновен и интересен разговор със студентите.
Огромно е научното наследство на проф. Бахметиев - повече от 220 статии в научни издания, десетки регистрирани патенти в Германия, Австрия, Русия, Белгия, Италия, Франция, САЩ. Той се занимава с научни изследвания от студентските години до сетните си дни. Първият си научен труд докладва пред Цюрихския славянски съюз "Славия". Откритията му са плод на отличната му работа като експериментатор. Занимавал се е с приложна и изобретателска дейност. Енциклопедист в науката, той има приноси в областта на физиката на твърдото тяло, електротехниката, земните токове, ентомологията и биофизиката.
На първия Пловдивски панаир през 1892 г. Висшето ни училище представило 43 експоната - апарати и модели, 13 от които били оригинални. За тях студентите на преподавателя Бахметиев били наградени със сребърен медал.
От откритията и изобретенията на проф. Бахметиев ще спомена само две, за да добие представа читателят, че много от тях са били генератор за последващи открития и изобретения в света. Експерименталните  му изследвания на загадъчния проблем анабиоза (мнима смърт чрез преохлаждане), които провежда през периода 1897-1913 г. в България, го довеждат до първото голямо научно откритие у нас. С тях за пръв път в света поставя на сериозна научна основа проучванията върху анабиозата не само при ниски температури, но и въобще, с което завинаги свързва името си в науката с това биологично явление.
Телефотографът на Бахметиев - предшественик на днешния телевизор, бил уред, с помощта на който можело да се види от един град в друг. Същността на това изобретение авторът му обявил публично още като студент в Цюрих. Той не предсказва телевизията, а работи за нейното осъществяване. Телефотографът е първият етап в развитието на телевизионната идея. Вторият - изучаването на свойствата на селена. Практическата схема за телевизионно предаване била предложена от Бахметиев в 1880 г. Като се използват свойствата на селена, да се построи апарат, който "би могъл да служи на нашето око така, както служи телефонът на ухото ни".
Същността на системата му се гради върху същите принципи, на които се основава и съвременната телевизия, и кинематографът - на свойството на окото да запазва зрителното усещане в продължение на известен интервал от време. За този далечен предшественик на телевизора ще цитирам научната оценка на Г.И.Бялик от 1953 г.:
- Изобретението на П.И.Бахметиев е първото научнообосновано и технически грамотно за своето време решение на проблема за предаване на образи на разстояние, при което за връзка между предавателя и приемника се използва само една линия.
Проф. Бахметиев заема видно място не само като изобретател в историята на българското изобретателство, но и като учен, който по думите на друг български изобретател "туря присъда на разни изобретения в България" и "ако той не одобри изобретението, значи то е било празна работа".
Тази оценка на Михаил Зидаров откриваме в книгата му "Жертвите на науката" (1930), той в началото на века е получил следното писмо от професора:

Зидаров!
Папазян повторно писа от Цариград и желае щото ти да заминеш за Цариград на негови разноски, разбира се, ако ще приемеш неговите условия, които твърде малко се различават от твоите. Там ще сключиш и договора си с него. Ако си съгласен, пиши незабавно до мен, за да му изпратя твоя отговор. Бързай!
                                                                                                                        Твой П.Бахметиев

Години наред Професорът, както го наричат, е участвал в комисии за разглеждане на изобретения, пише оценки за научната стойност и практическото приложение на редица новости. По негово предложение е построена първата българска електроцентрала над Кокаляне, която съществува и до днес. Той съди и съветва българските изобретатели. Академик Иван Буреш си спомня:
- Професор Бахметиев беше отличен, всезнающ събеседник, с открит характер и пословична общителност. Той бе твърде популярен сред признатите и непризнатите, "гениални" и "по-малко гениални" наши изобретатели.
Две десетилетия Професорът практически изпълнява функциите на Патентно ведомство в България. С международния си авторитет, новаторски дух и всепризната справедливост изиграва огромна роля за насърчаване на националната изобретателска мисъл и творчество в свободна България, за свързването им с авангардните направления на европейската и световната наука. Не е трудно да си го представим непрекъснато обкръжен от сериозни и от самозвани, от заблудени и невежи изобретатели. Широката му и чиста руска душа е трябвало да изслушва и явни глупости, да разяснява азбучни научни истини. Ала винаги помагал безкористно и всеотдайно.
Бъдещият професор Петър Петков, който като студент отишъл да търси съвет от Бахметиев, бил посрещнат с думите:
- Домът ми е винаги отворен за приятели!
Както казаното, разказва Петков, тъй и държанието му беше тъй мило, тъй чистосърдечно и непринудено, че ме обхвана едно неизпитано дотогава приятно чувство, което премахна смущението ми и бързо ме приобщи към този чуден старец...
Живял 30 години низвергнат от царското самодържавие, в 1913 г. Порфирий Бахметиев най-после бил амнистиран и получил разрешение да се завърне в Русия. Назначили го за професор по биофизика при Московския университет "Шанявски". Ала радостта му била кратка. На 20 септември се почувствал зле и на 14 октомври 1913 г. умира. Погребали го на държавни разноски с големи почести.