Полудяваме бързо

Противно на познатия ни рефрен от онази "тоталитарна" песничка "Полудяваме бавно..." днес преспокойно можем да си тананикаме "Полудяваме бързо", без да се притесняваме, че ще сгрешим. Съдете сами - за по-малко от седмица в любимото ни отечество бяхме втрещени от трагичните новини за две "фамилни екзекуции". Както стана известно, в София "бивш военен" е застрелял "в упор" цялата си фамилия, след което се... самоубил. Сержантът от Пловдив бил убил жена си и децата си, докато спели, а после се... гръмнал. За тези "прецеденти" нашенските медии съобщиха спокойно и рутинно, като да става реч за някакви обикновени събития от всекидневието, а не за заловещи случаи, заради които българското общество би следвало не само "да бие тревога", но да се сепне и те да станат повод за сериозна дискусия върху психическото здраве на нацията.
Вместо това в пресата и електронните медии "изтекоха" коментари на "двата разстрела", които по-скоро граничат с чиновническо скудоумие и "отбиване на номера", отколкото на стремеж за вникване в причините за тези трагедии. В първия случай се касаело за "битов скандал", а във втория ставало реч за "финасов проблем". Дори обясненията на самите психиатри "се плъзгат по повърхността". По този повод една професорка предложи да се направи регистър на психичноболните в България, а уважаван професор допусна, че "сержантът от Пловдив" е проявил "свръхчовешко милосъдрие", като е застрелял близките си.
Добре, нека да регистрират "тежките случаи", което отдавна е трябвало да направят. Ами тези с "тихата лудост" - с тях какво ще сторят, след като критерият за "нормалност" на човешката психика в условията на криза става все по-разтеглив като понятие. А другите, чийто патологичен изблик всеки момент може да се отключи от някоя "невидима" причина? Във всеки един случай обаче отново и отново опираме до "социалния фактор", който провокира изявата на "отклоненията". А че в обществото ни "агресията е легитимен израз на гражданско поведение", може да се забележи навсякъде - от върха на пирамидата до последния бедняк. Полудяваме и още как...