Паро Фереджанов показва автопортрети
Известният художник подреди миниизложба в ателието си по случай своята 70-годишнина
/ брой: 213
Странни хора са художници като Парашкев Фереджанов. Мълчаливо творят и упорито работят, без да вдигат пушилка около себе си. В своето лично "фондохранилище" са натрупали достатъчно творби, за да "се покажат" пред ценителите на изкуството, но не го правят. Поради някаква криворазбрана скромност или нежелание да се шуми около тях, поради някакво свое "виждане" за сътвореното, което предпочитат да не правят публично достояние? Или кой знае защо...
Самият Паро Фереджанов като че ли е "жертва" именно на този странен стереотип. Завършил приложна графика при проф. Александър Поплилов в Националната художествена академия през 70-те години, той намира своя път в изкуството. Движи с художници като Николай Ковачев, Божидар Икономов, Жеко Алексиев, Огнян Фунев, Панайот Панайотов и Божидар Йонов, които са не само част от неговия "приятелски кръг", но и едно талантливо поколение от майстори.
Самият той е автор на десетки плакати за филми, сред които "Преброяване на дивите зайци", "Басейнът", "Йо-хо-хо", "Мера според мера". Още - на театрални и музикални плакати. Прави оформление на пространства и изложби, на панаири и... книги. Негово дело са запазени знаци на марки и фирми. Дълго време е художник в БГА "Балкан". От 1995-а допреди няколко години е фотограф-художник на пресгрупа "168 часа". Преди това, от 1990 г. всяко лято посещава Виена, където реставрира картини и зографисва параклиси.
Част от това богатство на жанрове, стилове, идеи и творби, създадени през годините, може да се види по стените в ателието. Иначе копия от живописните платна и графики на художника са запазени в неговия компютър. Тях именно Паро Фереджанов ни показва една след друга, като разказва "биографията" на всяка. "Това съм рисувал в Гърция" - казва художникът за образа на изваяна православна светица. "Св. Иван и св. Георги съм правил в Хърватия" за един свещеник... Но от всичко най си харесвам тази джанка и този натюрморт с плодове от нея" - споделя Паро. Тези платна са част от работите, които той е изработил по време на неотдавнашния пленер в Емона заедно с други художници, като средствата от продадените творби са дадени за реставрация на църквата "Св. Николай".
Погледа обаче спира колекцията от автопортрети, които Паро Фереджанов е подредил като своя... миниизложба в ателието. "Ето този е от 1961 г. Такова момче бях тогава! А тоя от 1967-а, когато учех в Чехословакия. Следващият от 1977-а, тук малко съм "пораснал", а това е последният ми "Автопортрет без очила". През целия си живот съм правил само това. Живял съм от изкуство. Друго не умея да правя"...
На въпроса как би определил своите работи Паро Фереджанов отвръща шеговито: "Може би като комерсиална реалистична живопис. Това умея, това правя..." ЧРД, маестро и на многая лета!