Нямало фашизъм в България ли?

Тези дни се навършиха 80 години от приемането на първо четене (20 ноември 1940 г.) от българското Народно събрание на фашисткия Закон за защита на нацията (ЗЗН). Неговият прототип е сходният закон във фашистка Германия. 

Все по-често в публичното пространство у нас, дори в научна и специализирана литература по история, политология, философия и други обществени науки, се отрича съществуването на фашизма в България. В интернет всяка статия, всеки пост със съдържание за фашизма са обругавани, съпровождани с ругатни и цинизми. Правят това най-често наети за паница леща тролове, служещи си с различни никове. Но има и читатели в интернет, които априорно отричат съществуването на фашизма - като резултат от незнание и терминологична обърканост. Ето реплика под моя статия ("Груба фалшификация на българската история"): "В Бългaрия нe e имaлo фaшизъм... имaлo e в Итaлия... От тук следва, че статията е фалшива. Гeрмaния e билa нaциoнaлсoциaлиcтичecкa пo врeмeтo нa Хитлeр... тaкa ce кaзвa пaртиятa му... и зaтoвa ca нaричaни нaкрaткo нaциcти").

Фашизмът (от итал. fascismo, от fascio - съюз, сноп, обединение) има три основни проявления: крайно дясна, националистическа и антихуманна идеология; радикално-екстремистко националистическо политическо движение; политически режим - открита терористична диктатура. Основните признаци на фашизма са: радикален национализъм (ксенофобия, шовинизъм, расизъм и антисемитизъм), подчиняване на всичко на интересите на нацията, сплотяване на нацията без класови, политически и синдикални противопоставяния и борби (еднопартийна или безпартийна система); етатизъм (държавата е над всичко, всичко е в държавата); тоталитаризъм, терор и насилие; антилиберализъм и антидемократизъм; антикомунизъм; демагогска пропаганда, ограничаване на свободата на словото и цензура; милитаризация на обществото и т.н. Главното във фашизма са радикалният национализъм, тоталитаризмът (държавата контролира всичко), терорът и насилието. Целта е възраждането на нацията, нейното обединение и мобилизация за постигането на нейните национални идеали и интереси, независимо от използваните методи. 

Между 1920 и 1945 г. в Европа има три основни доминиращи политически системи: 

либерализъм, социализъм и фашизъм

Главното за либерализма е защитата на интересите на капитала (богатите), за социализма - на работническата класа и трудовите хора (бедните), и за фашизма - интересите на стоящата над личностите нация и националните интереси.  

В България се забелязва тенденция у някои политолози, философи и историци да отричат съществуването в миналото на фашизъм в България. Има два подхода за определяне на наличието или отсъствието на фашизъм. Първият непродуктивен подход е сравнението с някакъв еталон на фашизма, и най-вече на националсоциализма в Германия. И при отсъствието на някоя от нацистките характеристики в българските условия се отрича съществуването на фашизма у нас. Вторият подход е отчитане на проявлението не на всички, а на най-същностните черти на фашизма. Във всяка страна фашизмът има специфични признаци и характеристики, но съдържа общите признаци. 

Фашизмът е родово понятие (проф. И. Баева). То изразява общи съществени признаци на политическото явление фашизъм. Това общо (родово) понятие фашизъм не може да съществува отделно от видовите понятия за фашизма. В родовото понятие са включени не всички черти на видовите понятия (италиански фашизъм, националсоциализъм, фалангизъм, монархофашизъм и др.), а само общите характеристики - тези, които ги има във всички видови понятия. 

Фашизмът в отделната страна 

има специфична, различна форма

Както посочва Палмиро Толиати, "дори в една и съща страна в различно време фашизмът има различна форма". Подобна е и позицията на друг известен италианец - Умберто Еко: "Фашистката игра може да се играе под много форми, а името на играта не се променя", както и "човек може да премахне от италианския фашистки режим една или повече характеристики, и той все още ще бъде разпознаваем като фашистки. Махнете империализма от фашизма и все още имате Франко и Салазар. Махнете колониализма, и все още имате балканския фашизъм". 

Няма в света единна матрица на фашизма, с която да се сравняват неговите белези в отделни страни. Белезите на фашизма в Италия и Германия не съвпадат. Това не значи, че Италия или Германия не са били фашистки държави. Повечето сравнения в България с италианския фашизъм или с немския националсоциализъм често акцентират на отделни специфики, а не на основните признаци на фашизма. Фашизмът като политически режим и политическа система се отличава с комплекс от признаци, които го правят фашизъм. В различните страни може да има различни признаци и да няма пълен комплекс. Но главното, което пронизва всички признаци, остава. Такъв е примерът с България - няма управляваща фашистка партия (но има редица фашистки партии и движения, представени и в Народното събрание) и няма изявен Фюрер или Дуче. Но това не отрича съществуването на другите основни признаци на фашизма. Едни от тях са радикален национализъм, антилиберализъм, антикомунизъм, ксенофобия и расизъм, терор и насилие, милитаризъм, демагогия.

Типичен признак на фашизма е ксенофобията, която при различните видове фашизъм има различни характеристики - расизъм, омраза, преследване и терор над други народности. В Германия, Хърватия и България има антисемитизъм. В Германия има и антиславянизъм, но него в България и Хърватия го няма, понеже това са славянски народи и държави. В тях обаче има антисърбизъм.

В България ксенофобията се проявява, както и в Германия, предимно 

във формата на антисемитизъм

Той се разгаря след приемането на ЗЗН. И в България, както и в Германия, той е пряко свързан с радикалния национализъм. В дискусията по приемането на ЗЗН в 25-о Обикновено НС (от 15 до 20 ноември 1940 г.) се приемат множество мерки срещу евреите и масоните. Мотивировката е свръхнационалистическа. Например, в мотивировката на вносителите (Дочо Христов, Д. Андреев, Дени Костов и Ат. Попов) се пропагандира отстраняването на "всякакви елементи, които са чужди на неговата националност, когато той, народът, престане да се въодушевява от всякакви интернационални (т.е. комунистически - б.а.) и космополитни (т.е. либерално-демократични - б.а.) идеологии", да се наложи "великият и свещен лозунг на националния егоизъм", както и отричане правата на евреите, а права имат само българите (Д. Христов, Стен. днев. на 25 ОНС, II РС, 15 ноември 1940 г., с. 208). В изказването си Крум Митаков - създател и ръководител на крайнодясната фашистка организация Съюз на българските фашисти, разкрива целта на неговата партия - "постигането на величието на България", "за осъществяване на абсолютната Сан-Стефанска Велика България". Както и "ограничение до минимум гражданските и политическите права на еврейската раса в България". Той определя евреите като  "съзаклятници", "паразити" и "всяка сган от еврейската раса" (Стен. днев. на 25 ОНС, II РС, 19 ноември 1940 г., с. 228).

Върхът на разкриването на фашисткия характер на ЗЗН е постигнат в речта на Петър Габровски, министър на вътрешните работи и народното здраве. След това тя е издадена като самостоятелна брошура и разпространявана в страната. В нея централно място имат нацията, национализмът, българското национално съзнание, което е "в кръвта на българина, то е силата на българщината". В тази реч се защитава и фашисткият признак за етатизъм, държавата е не само политическа организация, но и стопанска, културна и социална организация. Добре известно е, че държавната намеса във всички дейности е проява на тоталитаризма (белег на фашизма), поставянето на общия интерес над личния, само чрез него "може да има развитие, да има напредък". В нея реч има и антисемитизъм, чрез който се обосновава приемането на ЗЗН. Габровски твърди, че евреите имат "един национален фанатизъм". Като министър той се обявява против интернационализма и космополитизма. А това са два основни признака на фашизма - антилиберализъм и антидемократичност, както и антикомунизъм. Той твърди, че "либерализмът... е националното верую на евреина..., това е негова национална черта". 

След приемането на ЗЗН са приети още седем антиеврейски закона, създадено е специално Комисарство по еврейските въпроси, има масово интерниране в провинцията на евреи от големите градове и най-вече от София (около 20 000), дори масово преселване и забрана на евреи да живеят в централните части на някои градове, да влизат в тези централни части. Те извършват принудително трудова дейност под шапката на трудови войски, носят жълтите значки, на вратите в домовете им има надпис, че в тях живеят евреи, изземва се еврейско имущество, изпращат се евреите от Беломорска Тракия и Македония в лагерите на смъртта в Полша и т.н. 

За милионите обикновени хора, живели в България през периода на гражданската война 1923-1944 г. (по акад. Г. Марков), е имало фашизъм и фашисти. Има продължителна антифашистка борба и победа на антифашисткия Отечествен фронт. Сега се премълчават участието на България във Втората световна война, бомбардировките на българските градове, партизанското антифашистко движение, масовият фашистки терор. В Париж при сключването на мирните договори (1947 г.) България е разглеждана като фашистка държава - сателит на нацистка Германия. В страната е имало множество убийства на партизани, комунисти и ремсисти, на стотици невръстни деца и малолетни младежи и девойки, отрязани и разнасяни партизански глави и пр. 

Отричането на фашизма говори само за възраждане на фашизма под нова форма - неофашизъм, често прикриван под булото на краен национализъм.