Непокорните синове на България в единен фронт

Историята на Странджанския край е пълна с примери на непокорство пред чорбаджии и поробители, на борби за национално и социално освобождение. В този низ от революционни прояви най-ярко е Септемврийското антифашистко въстание.
Днес, когато някои "историци" се опитват да пренапишат българската история или да принудят учащите се да четат от нов учебник "Балканска история", най-убедителен ще бъде разказът ми за участието на странджанци във въстанието от 1923 г., ако си послужа с официални архивни документи и спомени, които няма как да бъдат коригирани.
След преврата на 9 юни 1923 г., когато бе съборено земеделското правителство, новата сговористка власт насочи веднага ударите си върху Комунистическата партия - втората по значимост тогава политическа сила в страната. Как се стигна до драматичните събития от септември 1923-та? Защо те привлякоха вниманието на цялата световна общественост?
На тези въпроси тук ще отговоря първо с думите на английския пълномощен министър в България Уилям Ърскин, които открих в "Годишен доклад за 1923 година" до неговото правителство, възглавявано от лидера на Лейбъристката партия Рамзей Макдоналд.
(Цитирам по превода в книгата на акад. Димитър Косев "Септемврийското въстание 1923", С., 1973)



Поголовните кланета породиха голям заряд от омраза

"Сър,
С настоящето имам честта да Ви изпратя годишния доклад за България за 1923 г.
1. Най-важното събитие през изтеклата година бе свалянето на земеделското правителство чрез военен Coup d'Etat и убийството на г-н Стамболийски наскоро след като парламентарният му мандат бе подновен на изборите с голямо мнозинство...
...6. На 9 юни веднага след държавния преврат новият председател на Министерския съвет (Александър Цанков) ме уведоми за случилото се, като ме увери, че неговата политика предвижда изпълняване на договорните задължения и отбягване на всякакви рисковани действия...
...129. Откакто дойде на власт, правителството предприе редица репресивни мерки против комунистите, които от своя страна насочиха своите усилия да привлекат по-крайното крило на земеделската партия и да постигнат с нея споразумение с цел да образуват общ фронт при предстоящите избори (парламентарните избори за ХХI обикновено Народно събрание, насрочени за ноември 1923 г.). През втората седмица на м. септември правителството съобщи, че е разкрило заговор за установяването на съветски режим, насрочен за 17 септември (вероятно се има предвид тайната заповед на министъра на вътрешните работи о.з. генерал Иван Русев до окръжните управители и столичния градоначалник от 6 септември, която им е била изпратена на 11 срещу 12 септември 1923 г. за най-строго изпълнение). То арестува 135 видни комунисти в София и няколко хиляди в страната, конфискувайки всички книжа на партията, до които можа да се добере. Опитите, направени от въоръжени комунисти за спасяване на архивите в различни градове на страната, доведоха до въоръжени стълкновения с войскови части и бунтове на много места в страната, в които взеха участие значителен брой земеделци. Особено сериозни бяха вълненията в северозападната част на страната около Фердинанд (Монтана) и Берковица, където бунтът е имал много по-сериозни размери, отколкото на останалите места в страната. Обявено бе военно положение и както през м. юни, голям брой военни от запаса и македонски чети бяха призовани да подсилят редовната войска. С тяхна помощ вълненията бяха потушени навсякъде с крайна жестокост, тъй като очевидно правителството бе решило да даде на земеделците и комунистите урок, който те да не забравят. По-късно правителството призна, че са били убити 5000 комунисти, като жертвите, дадени от въоръжените сили, били незначителни. Няма сериозни доказателства, потвърждаващи твърдението на правителството, че въстанието е било подбудено от Москва. От друга страна, има известни основания да се предполага, че правителството умишлено е провокирало вълненията с цел да извади комунистите от строя преди изборите. Каквато и да е причината, безмилостните мерки, приложени при потушаването на бунта, които в някои случаи достигнаха до поголовни кланета, очевидно не бяха оправдани и натрупаха голям заряд от омраза срещу правителството, който трябва да се има предвид в бъдеще. Голям брой въстаници избягаха през границата и изглежда, че са получили добър прием от сръбско-хърватско-словенското правителство, което, както се посочи в друг раздел на този доклад, в момента бе възприело заплашително поведение спрямо България на основание на това, че подпомага дейността на четите в Македония."

Известно е, че още на 9 юни ЦК на БКП изпрати по нелегалните си канали специално писмо до местните партийни организации, в което е изразено отношението на партията към преврата: "Нашата партия няма да даде подкрепа нито на старото, нито на новото правителство и няма да вземе участие във военните действия и въоръжените борби срещу градската и селската буржоазия. Ако движението увлече в себе си масите и се дойде до гражданска война, нашата партия ще определи своята позиция в зависимост от положението... Партията издига свои собствени лозунги, между които на първо място лозунга за работническо-селско правителство. Гответе се за по-нататъшно развитие на събитията".
Месец по-късно ЦК решава:
"...комунистическата партия, без да пренебрегва възможностите за легална борба, трябва да съсредоточи всичките си сили главно за всестранната подготовка на масовото въоръжено въстание... В политическо отношение партията е длъжна да се стреми да образува единен фронт на трудещите се маси от града и селото против бруталното настъпление на капитала..."
На нелегални окръжни и околийски конференции решението е разгледано, приети са оперативни планове за подготовка на въстанието. Ала провокаторите и агентите донасят на новата власт. Министърът на вътрешните работи на 6 септември с телеграма заповядва на окръжните управители при строга секретност да се подготвят за нанасяне на удара върху партията. Към него призовават и вестниците: "С комунизма в България трябва да се свърши именно сега!"
В извънредно заседание на 10 септември Министерският съвет решава на 12 в цялата страна да се извършат арести на комунистите! Вижте какви са били действията на военните части в Бургаски окръг, които подробно е описал командирът на 3-ти пехотен балкански полк: "На 23-ти в 1 часа преди пладне в гр. Бургас по посока на тухлената фабрика са били забелязани настъпающи групи. Натъкват се на охранението, откриват огън по същото и се нахвърлят с викове "Ура!" и "Да живее революцията!" Охраняющите части се оттеглят до окрайнините на града и откриват огън по настъпающите. В същия момент изпратената с моторна лодка картечница открива силен огън в тил и фланг на метежниците и пръска настъпающите в различни посоки".
"Бургаски фар" от 6 октомври описва бунтовете в Бургаски окръг: "Конспираторите комунисти са успели в някои села да групират около себе си тълпи от 40-50 души, заблудени и алчни за грабеж селяни, които въоръжили с набързо конфискувани от самите села трилинейни и берданови пушки с 15-20 патрона. Тези групи са сполучили да заемат управлението в някои села, където обявили "съветска република". Доказано е, че в тези метежнически групи освен комунисти и случайно въвлечени безпартийни селяни е имало и привърженици на проваления земеделски режим".
За масовия характер, за успехите на въстаниците от Карабунарско, показателни са и следните числа: от общо 32 села въстават 27, в 22 от тях въстаниците учредяват местни органи на властта - революционни комитети от комунисти и земеделци.
За кървавата разправа на Цанковото правителство с въстаниците и днес се разказват легенди. Без съд и присъда от Карабунарския край са разстреляни 38 души. Една от най-жестоките драми, които палачите на Цанков разиграха през септември в Странджанския край, бе залповият разстрел на тринадесетте въстаници на осмия километър пред Бургас, тръгнали да дирят правда и възмездие за потъпканата свобода.
 
Х     Х     Х

Оставям читателят сам да се съгласи или не с оценките на английския пълномощен министър, които цитирах по-горе. Господин Уилям Ърскин е бил не само добре осведомен, но и най-добросъвестно е информирал своето правителство. Такава е "голата" истина за събитията от септември 1923 г., за трагизма и величието на трудовия народ - победен, но непокорен...




Илюстрации:

Репродукции от графики на художника Тодор Атанасов на тема "Септември'23"


Паметникът на загиналите септемврийци на площад "България" в Средец


Илюстрация към поемата "Септември" от Гео Милев, худ. Борис Ангелушев