Неиздавано досега от Захарий Стоянов

След излезлите четири тома от "Съчинения..." на Захарий Стоянов, включващи безсмъртните "Записки по българските въстания", "Исторически трудове" и "Лични свидетелства", на бял свят се появи том пети "Средство да нямаш врагове" с неиздавана досега публицистика на големия ни национален хронист. Прави чест на издателство "Захарий Стоянов", че в днешните бездуховни и космополитни времена поднася на българските читатели това внушително издание (на повече от 900 страници!), в което е събрана огромна част от неиздаваното досега публицистично творчество на Захарий Стоянов. Заслугата за това е преди всичко на съставителя Тодор Ташев и на редактора, директор на "най-българското издателство" - Иван Гранитски.

Събраните във внушителния том антрефилета и статии, памфлети и фейлетони, полемики на публициста са подредени тематично. В първия цикъл "Раждането на публициста" са включени едни от първите публикации на Захарий Стоянов в "Независимост", "Работник", "Славянин" и др. през периода от 1880-1884 г. Тези творби, в една или друга степен, очертават раждането и утвърждаването на блестящия талант на публициста. В тях той използва рубриката "Знаеш ли ти кои сме?" на Любен Каравелов. Тръгва съвсем съзнателно по стъпките на своя учител (което никога и от никого не скрива). Подписва се Барон Лулчо, Далакчиев или оставя публикациите си без подпис. А темите, които го интересуват, са "горещите теми" в първите години след Освобождението: гърчовете и метаморфозите на "новите силни на деня" - родните политици и депутати, нагаждачи и первенюта, "шарлатани и подлеци", наследници на "хитрите и лукави" български чорбаджии; новите превъплъщения на Иванчо Хаджи Пенчович и Вълкович бей, и останалите "стари приятели на Отоманската империя". С тези свои редове Захарий Стоянов хвърля и най-страшната "бомба" (чийто екот ще остане да ечи и през следващите векове), че новото управление в Българско е "по-безбожно, по-безнравствено, по-произволно и по-тиранско от турското", че току-що създадената държава е "дезорганизирана отвътре и дискредитирана отвън"(!)- страшна истина, не по-малко злободневна и в днешно време. В тази глава откриваме и публицистичното кредо на писателя за българската журналистика - че тя трябва да е "огледало, което отражава народните стремления". 

Във втората глава на сборника са събрани статии и бележки, посветени на княз Александър Батенберг, илюстритращи промяната в отношението на Захарий Стоянов към неговата личност: от анатемата за "разбойника княз" до владетеля, който е "стража на българската самостоятелност". Известно е, че тази "еволюция" във възгледа за Батенберг е продиктувана както от контекста на историческите събития, така и от резервите на Захарий Стоянов към политиката на "официалната руска дипломация" в този сложен за страната ни период.
Третата глава на сборника "Бил той, който и да е!" илюстрира отношението на Захарий Стоянов към истината и неговата готовност "да я изтръска в очите на бил той, който и да е!" Сам в една от статиите допълва своята позиция като публицист с думите: "пиша така каквото правят, говорят и мислят българите, па където му излезе краят", като добавя, че "на безсъвестните не им трябва истина". В този цикъл са събрани критики срещу "днешний нихилизъм"; лични филипики и полемики срещу Ст. Бобчев, който по онова време е редактор на в. "Марица; против Ив. Ст. Гешов, Драган Цанков, Д. Попов и Гаврил Кръстевич. И не на последно място - против Димитър Благоев, с когото, както е известно, З. Стоянов влиза в остра и безпощадна полемика заради неговите възгледи и положителното му отношение към... "официална Русия".
Цикълът от статии "Южна България е наша!" документира борбата срещу разделянето на страната ни от Берлинския договор -  след появата на Княжество България и "измислената" от великите сили Източна Румелия. Захарий Стоянов хроникира новините от метрополията; влиза в полемика с руския консул Александър Сорокин, който, според него, олицетворява ретроградността на официалната линия на имперската канцелария спрямо домогванията ни за национално обединение; припомня образите на героите от "недалченото минало".
В следващия цикъл "Трябва ли да съществува Румелия?", с едноименната статия Захарий Стоянов отговаря недвусмислено: "Не!" Днес този отговор изглежда повече от логичен, но тогава?... Тогава това е съдбовен въпрос за бъдещето на България. И именно на "медвенския хронист" принадлежи неговото "историческо осветляване" с публикуването на всички документи и възвания; маркиране на всяко събитие, свързано с борбата за Съединението, на "комитаджийското движение", партизанските боричкания, полицейщината, психологията на "зетю-шуро-баджаникизма". Като да се е променило нещо и до ден днешен в Българско, а?...
В цикъла "Ние сме трима голи вестникари" са включени документи и статии, писма на Захарий Стоянов и неговите съмишленици и колеги по перо Димитър Петков и Димитър Ризов - във вестниците "Независимост", "Борба", "Славянин", посветени на самото Съединение и кулисите около него; на политическите страсти по онова време, на емблематичните (и не толкова емблематични) личности, като Стефан Стамболов, например. Като пише за неговата себичност и "печалните комедии" около Народното ни събрание, З. Стоянов отбелязва: "Ний не искаме от Събранието презибирането на нов председател, но е повече от необходимо да се тури поне един казашки гем на председателя, като на дело му се докаже, че никой не е наклонен, щото той да бъде и председател, и Народно събрание." Нещо твърде познато като конфузната ситуация, свързана с днешното "фриволно" поведение на "новия Стамболов". Нищо ново под слънцето, нали?...
И най-накрая - в цикъла от сборника "Аз никога не бъркам литературата с политиката" са събрани статии, бележки за книги, рецензии, анотации, библиографски справки, обзори на Захарий Стоянов, които го представят в една друга, малко известна светлина, като литературен критик и "списател", ценител на изящното слово. Независимо от неговата пословична уговорка, послужила като заглавие на цикъла. В своите оценки той не е особено ласкав към Иван Вазов, още по-малко към Христо Г. Данов. Върл противник е на графоманите и "книжовните буламачи".
В същия цикъл са включени интересни наблюдения върху личността и ролята на Чардафон Велики за осъществяване на Съединението. Особено ценни от гледна точка на съвременната геополитика са свидетелствата му за "Тъмрашката република и нейний президент Ахмеда-ага", което е автентична препратка към разиграваната напоследък "помашка карта".
Можем да си представим какъв огромен труд са хвърлили за издирването, прецизирането и тематичната подредба, издаването на сборника съставителят и издателство "Захарий Стоянов". И особено - съставителят, чиито "приписки" към всяка глава са блестящи. Нему българският читател ще дължи не само благодарност за благородните усилия и прецизността. А пък и самият гениален българин го заслужава!

Из послесловите на съставителя

- Захарий Стоянов е удивително явление в нашата история - изненадващ и спорен от началото до края! И след края!
- Къде е загадката на този феномен? При кого се е учил на майсторство Захарий, за да се появи изведнъж така интересен, така неподправен, аргументиращо безпощаден към опонентите?
- Сега вече можем да дадем думата на Никола Обретенов, за да прибави: "Той беше увлекателен разказвач, той беше роден разказвач."
- Нищо не го характеризира така кратко и вярно, както готовността му да изтръска истината в очите на "бил той, който и да е!"
- Четейки за подвизите на зетю-шуро-баджанаците, читателят се смее до сълзи, но Захарий скоро ще го разплаче.
-  Сам той многократно е признавал, че овчарската боя остава за цял живот и с керемида не можеш я изтри. А в същото време раздава наляво и надясно присъди без право на обжалване.
- То не е закъсняло самочувствие, родено от върховете на властта, а черта на характера, която можем да проследим от първите му стъпки на публицист.