16 Ноември 2024събота20:44 ч.

На ръба

55 години след Карибската криза евентуален ядрен конфликт и днес не изглежда невъзможен

/ брой: 198

автор:Галина Младенова

visibility 4535

"Ако чуеш сирените да завият, а вкъщи няма никой, не губи време - обличай си якето, грабвай това малко синьо куфарче, което е до вратата, и тичай в метрото. Там слизаш долу и чакаш заедно с другите хора, докато не дойде някой от нас". От това напътствие на майка ми минаха вече 55 години, но и до днес си спомням разтревоженото й лице. В синьото куфарче имаше малка бутилка вода, един пакет сухари и бележка, на която пишеше името ми, годините ми и имаше молба - който ме намери, да се обърне към българското посолство в Москва. На следващия ден в училище се похвалих пред съучениците ми с моето синьо куфарче, оказа се, че всички те са получили същите инструкции и куфарчета или торбички, само дето в техните бележки не се споменаваше българското посолство. Москва се готвеше за война.
Тогава, преди 55 години започваше Карибската криза - моментът, в който светът беше на крачка от апокалипсиса. Кубинската криза се смята за момента, когато Студената война бе най-близо до прерастването й в ядрена война. Руснаците я наричат "Карибска криза", американците - "Кубинска ракетна криза", а кубинците - "Октомврийска криза".
Кризата официално започна на 14 октомври 1962 г., когато американското разузнаване информира американския президент Джон Кенеди за наличието на стартови площадки на съветски атомни ракети на острова. Всичко обаче започна доста по-рано.
Победата на 1 януари 1959 г. на кубинските партизани начело с Фидел Кастро и прогонването на диктатора Батиста не се хареса на Вашингтон. В началото на 1960 г. администрацията на Айзенхауер поръчва на ЦРУ да създадат, въоръжат и тайно да подготвят в Централна Америка бригада от 1400 кубински емигранти за нахлуване в Куба и сваляне на Фидел. Администрацията на Джон Кенеди получава този план в наследство и продължава подготовката за нахлуването. Десантът се извършва в Залива на прасетата, на югозападното крайбрежие на Куба, на 17 април 1961 година.
Бригадата обаче е разгромена още същия ден, а кубинският народ, въпреки прогнозите на ЦРУ, не подкрепил метежниците. "Ръката на Вашингтон" бе бързо разпозната и предизвика вълна от възмущение в целия свят. А събитието подтикна Кастро към още по-тясно сближаване с Москва.
И в края на лятото 1962 г. в Куба са разположени 42 ракети с ядрени бойни глави и бомбардировачи. Решението за това, взето през май същата година, отговаряло на интересите и на двете страни.
Куба получи сигурна защита ("ядрен чадър") от всякаква агресия от страна на САЩ. Съветското военно ръководство на свой ред по този начин намали времето, за което ракетите на Москва можеха да стигнат до територията на САЩ. По това време съветският ръководител Никита Хрушчов бил крайно недоволен от това, че американските ракети "Юпитер", разположени в Турция, можели да достигнат жизнено важни центрове в Съветския съюз само за 10 минути, докато на съветските ракети им били необходими 25 минути, за да ударят територията на САЩ.
И Москва предприема операция "Анадир" - прехвърляне на руски ракети със среден обсег в Куба. Странното име "Анадир" - така се нарича административната столица на Чукотския автономен окръг - е дадено на операцията за маскировка, а за крайната цел военните били информирани, когато корабите били вече недалеч от Куба. "Не знаехме къде отиваме. Операцията се казваше "Анадир" и ние взехме със себе си ски, зимни шапки, а когато преминахме Ламанша, отворихме пакета, в който открихме историческа справка за Куба и нищо повече. Беше само написано кога да се отвори следващият пакет. В Саргасово море разбрахме в кое пристанище отиваме", спомня си за събитията един от участниците в тези събития, бъдещият министър на отбраната на СССР Дмитрий Язов.
С кораби съветските балистични ракети със среден обсег Р-12 били тайно доставени на територията на Куба. Американски самолет разузнавач обаче ги открива бързо.
Ядосаният американски президент Кенеди нарежда морска блокада на Куба, а "ястребите" в Пентагона предлагат да се унищожат ракетите от въздуха или да се започне пълномащабна операция срещу Куба. Кенеди обаче не бил готов за подобна стъпка. "Аз не искам да се превърна в Тоджо на 60-те години!" (Хидеки Тоджо е японският премиер, който дава заповедта за атаката срещу Пърл Харбър без обявяване на война и е екзекутиран като военнопрестъпник през 1948 година), обявил той на съветниците си. Все пак президентът се съгласява на частична мобилизация и се взима решение САЩ да се ограничат поне първоначално само с морската блокада, за да се попречи на съветските кораби да стигнат до острова.
Въпреки че сама по себе си блокадата де факто е акт на война, американските военни били инструктирани да не стрелят без заповед на президента. В същото време в обръщение към нацията Кенеди обявява, че в случай на необходимост действията на СССР ще бъдат "спрени с всички възможни средства, които ще са необходими".
Заплахите на САЩ да използват сила поставят света на границата на ядрената катастрофа. Кулминация на кризата става "черната събота" на 27 октомври, когато един от американските самолети разузнавачи бил свален над Куба, а пилотът загинал.
Американците вече били готови за решителни действия в Куба. Кенеди дори взима решение след две денонощия да започне бомбардиране на съветските ракетни бази и военна атака срещу острова. Планът предвиждал 1080 самолетни атаки още в първия ден на бойните действия. Силите за нахлуване, дислоцирани в югоизточните пристанища на САЩ, наброявали 180 хиляди души.
За тези дни си спомня известният съветски телевизионен журналист международник Валентин Зорин: "По това време се намирах във Вашингтон. Обстановката там беше много напрегната. От контактите с колегите си знаех, че обкръжението на президента, включително неговият брат Робърт Кенеди, много влиятелен в политиката, настоява за незабавно нанасяне на удар по ракетите в Куба, и, ако корабите продължат да акостират на Острова, и по корабите. Можете да си представите какво означаваше удар по нашите ракети, нали?! При това те не бяха просто ракети, а ракети с ядрени бойни глави. Ясно ни беше какво следва от това. Това бяха много напрегнати дни. Дори бих казал, че в САЩ тогава цареше военна истерия. При това истерията не беше само в кръговете на управляващата върхушка".
Тревогата, разбира се, беше обзела не само американците, но и руснаците, а и целия свят. Всички бяха наясно, че един ядрен сблъсък между двете супер сили няма да пощади никого.
В Кремъл знаели за планираната от Кенеди бомбардировка. Съветската страна трябвало незабавно да вземе решение. И Никита Хрушчов в писмо до Кенеди изказва възможност за постигане на компромис. Ракетите ще бъдат изтеглени, ако САЩ махнат своите ракети от Турция, а също така дадат гаранции за ненападение на Куба, написал съветският лидер. "Нека да разплетем този възел. Ние сме готови за това", предложил съветският лидер".
Решението да се изтеглят от Куба ракетите е било взето без съгласуване с кубинското ръководство. Вероятно това е било направено съзнателно, тъй като Фидел Кастро категорично възразявал срещу изтеглянето на ракетите. Позицията на Москва силно разочаровала кубинското ръководство. "Разбрахме колко самотни бихме били в случай на война", оплакал се команданте Фидел пред съратниците си.
На 27 октомври 1962 г. Московското радио излъчва изявлението на съветското правителство. Там се казвало следното: "Съгласни сме да изнесем от Куба всички средства, които Вие смятате за нападателни. Съгласни сме да направим това, както и да обявим пред ООН за ангажимента си по този въпрос. Нека Вашите представители да направят изявление за това, че САЩ, от своя страна, отчитайки безпокойството и загрижеността на Съветската държава, ще изведат аналогичните си оръжия от Турция".
Всички средства за масова информация незабавно публикували обръщението. Американските вестници на секундата - в средата на деня - пускат извънредни издания, и съобщението, предадено по Московското радио, става достояние на всички.
Белият дом реагира с облекчение - там също били готови за компромис.
Ситуацията бързо започва да се успокоява след 28 октомври. Съветският съюз изтегля ракетите си, а на 20 ноември САЩ сваля морската блокада на острова.
Именно след Карибската криза между Белия дом и Кремъл била установена пряка телефонна линия. С помощта на т.нар. червен телефон Москва и Вашингтон успяват бързо и оперативно да обменят зашифровани съобщения.
За Карибската криза е написано немалко и, според мнението на много експерти и историци, и до днес това е критичната точка, която можеше да доведе до реален конфликт между две ядрени държави.
Оттогава минаха 55 години, но евентуален ядрен конфликт и днес не изглежда невъзможен. Причината да се тревожим за съдбата на човечеството не е изчезнала. Факт е, че днес отношенията между двете ядрени сили - Русия и САЩ, са дори по-лоши, отколкото по времето на Студената война.
Както и преди половин век американските ракети тревожат Москва. Само дето този път не става въпрос за "Юпитер", а за американската система за противоракетна отбрана. Американската ПРО придобива глобален характер, нарастват се нейни елементи в Европа, в Азиатско-тихоокеанския регион. Русия справедливо твърди, че в резултат на действията на Вашингтон се нарушава стратегическият баланс на силите и стабилността в света, подкопава се основата на договора СНО-3, в който е фиксирана неразривната връзка между стратегическите настъпателни и отбранителни оръжия.
Още по-страшното е, че днес вече не става въпрос само за руско-американските отношения. Ядрено оръжие вече има и Северна Корея, която упорито твърди, че ще го използва срещу Съединените щати или поне срещу Южна Корея или Япония.
Ето че и сега, само че не в Москва и Вашингтон, а на жителите на американската територия Гуам им дават препоръките какво да правят при "ракетна заплаха". Службата за гражданска защита на Гуам вече разпространява листовки, които да помогнат на жителите да се подготвят за ракетно нападение от Северна Корея. Ръководството включва съвети за събиране на комплект за спешни случаи, напътствия за оставане в бетонни или тухлени постройки и напомняния за запазване на спокойствие.
"Не гледайте блясъка или огненото кълбо - може да ви заслепи", се казва в листовката като съвет към хората, които бъдат заварени навън при евентуално нападение. "Легнете хоризонтално на земята и си покрийте главата".
Това едва ли би спасило когото и да било при ядрена атака. Специалистите вече изчислиха първите жертви - при ядрено-ракетен обстрел от страна на Пхенян ще загинат общо 2,1 милиона души, а други 7,7 милиона ще получат увреждания, наранявания и различна степен облъчвания. В случай на въоръжен конфликт между САЩ и КНДР негови жертви всекидневно ще стават близо 20 хиляди мирни жители в Южна Корея. Това са само прогнозни сметки, вероятно при един ядрен конфликт жертвите ще са толкова много, че едва ли ще остане някой да ги преброи.
Нима човечеството така и не се е поучило от грешките си? Нищо ли не са научили политиците от Карибската криза?  След идването в Белия дом на Доналд Тръмп, който доста напомня на ексцентричния и импулсивен Хрушчов, в медиите все по-често се говори за възможността от нова "Карибска криза". В една от публикациите си в. "Ню Йорк таймс" определи ескалацията на ситуацията със Северна Корея - "бавно движеща се Карибска криза": "Когато държавни амбиции, лично его и смъртоносно оръжие са смесени в едно, съществуват много възможности за грешки в сметките".
Остава да се надяваме, че все пак паметта за това как през 1962-а светът балансираше на границата на ядреното унищожение, още е жива. И трезвите глави няма да допуснат грешки със съдбоносни последствия.




Хрушчов и Кенеди

"Няма да забравя как Никита (Хрушчов - бел. ред.) в паника ту изпрати телеграма на Кенеди, ту настоява да я спрат. А всичко това защо? Никита искаше да надхитри американците. Крещеше в президиума на ЦК: "Ние ще уцелим с ракета муха във Вашингтон!". И този глупак Фрол Козлов му пригласяше: "Ние държим пистолет до слепоочието на американците!". А какво се получи? Срам! И едва не се оказахме в световна война. Колко се наложи после да се потрудим, за да ни повярват, че наистина искаме мир!", спомня си през 1975 г. наследникът на Хрушчов начело на СССР Леонид Брежнев.



Снимката, дадена на Кенеди от разузнаването, доказваща наличието на руски ракети в Куба


Радиусът на ракетите, разположени на Острова на свободата


Засега севернокорейският лидер Ким Чен-ун само си "играе", наблюдавайки тестовете на ракетите на своята армия. Той обаче е готов да изпробва силите си и във война
БГНЕС


 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ