14 Ноември 2024четвъртък20:00 ч.

Срещи

Милена Червенкова: Гледам напред и мисля колко много работа ме чака още

Това е единственият случай в Източна Европа на частна и независима трупа, издържала проверката на времето, казва известната актриса, създателка на Арт театър

/ брой: 121

автор:Надежда Ушева

visibility 1961

Интервю на Надежда УШЕВА



МИЛЕНА ЧЕРВЕНКОВА e родена на 22 май 1962 г. в семейство на артисти. Учила е в Кюстендил от 1969 до 1976 г., където баща й Васил Червенков е директор на театъра. Завършила е Априловската гимназия в Габрово (1976-1981), където той ръководи театъра. От 1981 до 1985 г. е студентка в НАТФИЗ. По разпределение работи в Пазарджик от 1985 до 1989 г. През 1990-1991 г. играе на гастрол в Софийски пътуващ театър ролята на Пепеляшка в едноименния мюзикъл. За един сезон са изиграни над 100 представления в зала 2 на НДК (сега Театър "Азарян"). През есента на 1991 г. заедно с драматурга-поет Сергей Литвиненко, композитора Нивелин Мирков и артиста Георги Златарев създават Арт театър. Той е с база и сцена в Арт сцена на "Шипка" 34. От 2017 г. Милена става неин мениджър. Биографията й от основаването на театъра до днес съвпада с неговата. 58 представления, на които тя е продуцент, изиграни 2100 пъти. По време на ремонта на Руския културно-информационен център Червенкова премества театъра в НАТФИЗ и вместо за една, остава там и играе на голямата му сцена цели 8 години! После отново се завръща в РКИЦ. По повод своя 60-годишен юбилей актрисата създава моноспектакъла "Арт театър - толкова много любов!". Той ще бъде включен във фестивала "30 години Арт театър - толкова много любов!" от 26 септември до 1 октомври т.г.



  • Госпожо Червенкова, чествате 60-годишен юбилей, каква равносметка си правите? Доброто или лошото имат в живота Ви превес? Казват, че хубавите моменти са по-малко...
    - На 22 май отбелязах наистина 60 години от раждането ми. Но това са само цифри... Аз се чувствам на 25! (Хаха!). Равносметката е много положителна - през септември Арт театър ще навърши 30 години. Това е единственият случай в Източна Европа на независим, частен театър, който е издържал проверката на времето и го има толкова много години!
    Ето това е факт, с който много се гордеем. А в моя живот лошите моменти са много по-малко от хубавите. Лошите са свързани с кончината на двамата ми прекрасни родители. А хубавите - те са много! Всяка премиера при нас е истински празник. Създали сме 58 спектакъла, изиграни 2100 пъти в София, страната и чужбина. И не само премиерите. Ние се стараем всяка среща с публиката да става празник. Както казва Вахтангов: "Нет праздника, нет спектакля!"

  • - Кой е най-ценният подарък, който сте получавали до момента?
    - Получих страшно много поздравления - над 1000! И много подаръци също. Но най-ценните бяха два: присъствието на проф. Сейкова - нашия Почетен художествен ръководител, на моя юбилей. Тя е на 91 г., и подаръка й - специално написано от нея стихотворение, посветено на мен! Вторият безкрайно ценен жив подарък беше кученцето Марси на 2 месеца - от моя колега и приятел Теодор Софрониев. Сега се грижа за него с много любов.
    - Името Ви се свързва неразривно с Арт театър, който създавате преди три десетилетия. Вие не само оцеляхте, но показахте с професионализъм, всеотдайност и упоритост как с малко средства се прави добро изкуство, което продължава и днес да печели усмивките и адмирациите на публиката. В български условия е същински подвиг...
    - Всъщност, като прескочим една ужасно трудна година на пандемия, ние ще отбележим 30 години на Арт театър в края на септември с фестивала, наречен "30 години Арт театър - толкова много любов!". Ще бъде от 26 септември до 1 октомври. Програмата вече е напълно готова, но ще ви я кажа в средата на август, за да направим още едно интервю с вас. Това винаги ми е било много, много приятно.
    Не обичам и не използвам думата "оцелявам". Арт театър през всичките си години се е развивал много успешно! Ще спомена само: 4 гастрола в театралната световна столица Москва. Всички те бяха двустранни и разменни с големи московски театри. Най-отговорният от тях беше със знаменития Академичен театър "Сергей Образцов". Друга наша победа е много успешното ни участие на Световния театрален фестивал в Авиньон, Франция, през 2005 г. със спектакъла ни "Кучета" с постановчик проф. Александър Великовски. Там от 750 представления от цял свят бяхме в топ 10! Играхме в пълната програма на фестивала - 24 вечери, и то изцяло на френски език! "Кучета" се играе и до днес, вече 17 сезона.
    Всичко постигаме с много любов и постоянен екип, който се чувства в Арт театър в свои води. Всички АРТисти работят и нещо друго, за да могат да си позволят лукса да играят в частен театър. Аз ги избирам и те избират мен - хората се събират по чувствителност. Ние сме от една кръвна група. С мен са Камен Коев - вече 22 години, съпругата му Марияна Коева - 21, Здравко Здравков - 16, Тони Христова, Сиана Миладинова, Сузана Катаривас, Теодор Софрониев - по 8, Йордан Любомиров - 6, Красен Ханджиев - 3...

  • Повечето сме ученици на проф. Надежда Сейкова. Възпитани сме в еднакъв вкус и стил на театър. Това е много важно в създаването и задържането на трупа дълги години. Аз много обичам и уважавам моите колеги и съм им безкрайно благодарна, че избраха мен и Арт театър. Вярвам, че тези чувства са взаимни. Това е основата, на която се крепи нашият театър. Разчитам на помощта на моя баща Васил Червенков - той е звездичка на небето вече 8 години, но аз усещам силно неговата помощ и закрила. А фактът, че проф. Сейкова е близо до нас, ни дава кураж и радост.
    Миналата година направихме страхотен празник по повод нейния 90-годишен юбилей. Пратихме лимузина да я вземе от къщи и да я доведе при нас на Арт сцена на "Шипка". Шоуто беше страхотно - още от улицата...
    Работим и с един и същи режисьор от 1997 г. - това е руският режисьор и педагог проф. Ал. Великовски. Неговите постановки с нас винаги се превръщат и в своеобразен мастер клас - "Малкият принц" по Екзюпери, "При закрити врати" от Жан-Пол Сартър, "Пушкин - Анджело" по Пушкин и Шекспир, "Кучета" от Л. и Ал. Чутко, "Господин, Сеньор, Дон Жуан!" по Леонид Жуховицки. И сега за 30-годишнината подготвяме нов спектакъл - "Драскотини от дъжда" от Яна Добрева. Премиерата му ще бъде в рамките на фестивала ни в края на септември.
    С проф. Сейкова имахме щастието да правим сериозно Шекспир - "Напразни усилия на любовта". Работили сме също с Бойко Илиев, Надя Асенова, Димитър Стоянов... Режисьорът е водеща фигура в един театър и ние сме имали щастието да си сътрудничим с талантливи постановчици.
    А това, че и други наричат делото ни подвиг, не е изненада. То е и мисия, и начин на живот, и вяра, че това, което вършим, има смисъл и сме полезни на хората. Да им доставиш радост и да ги накараш да се усмихнат, да се замислят - струват си всичките ни усилия и трудности.
    За пандемията не ми се говори. Ясно е, че беше много трудно. Но вече, Слава Богу, е зад гърба ни. Има хубава поговорка: "Не се присмивай на човек, който прави крачка назад. Той може да се засилва..." Та и ние така по време на пандемията - може би се засилвахме. На фестивала ще си проличи дали е така.
    - Сега ли е по-трудно или в началото, когато започвахте? От какво естество са проблемите?  

  • - О, не! Сега не е в никакъв случай по-трудно, отколкото в началото! Имаме постоянна трупа, талантлив руски режисьор, постоянна база. Тя винаги е била нашият дом - сцената на РКИЦ в София на ул. "Шипка" 34. От 5 години създадохме и открита сцена - Арт сцена на "Шипка", на която съм мениджър. Каня талантливи трупи от София, страната, а се надявам от следващия сезон и от чужбина да имаме гости. Трудностите, естествено, преди всичко са финансови - нямаме никаква подкрепа от държавата и общината, нямаме заплати. АРТистите получават хонорари, които са зависими от прихода от билети. Пак ще кажа поговорка: "Чем полнее сбор, тем лучше пьет и кушает актер!"
    - Ако знаехте, какво Ви очаква, бихте ли създали Арт театър пак?
    - Разбира се!!! Това е моят живот и много си го харесвам!
    - За успеха е важен и репертоарът, който представяте. Как подбирате новите заглавия и решавате, че именно те ще бъдат?
    - Репертоарът се избира от мен и от руския режисьор проф. Великовски. Изборът е подчинен на два основни принципа: да разкажем интересна на нас самите история и да я покажем така, че тя да бъде интересна и за зрителите. И да има хубави роли за всички АРТисти.
    - През лятото ще участвате ли на открити сцени?
    - Имаме съвсем нова инициатива - театър плюс вечеря, която ще продължи и през новия сезон. На вечерните представления зрителите ще могат да се възползват от новото ни предложение: да гледат спектакъла при нас, а след това да вечерят в отсрещната "О!Шипка". И това общо само за 30 лв. за всяка от вечерите. Могат да си запазят места на тел. 0895 437 822. През лятото няма да играем на други сцени. Ние си имаме нашата Арт сцена на "Шипка" и не ми се местят представленията другаде. Всичко, свързано с показване на спектаклите извън нея, е много разходи - камион за декора и костюмите, обезпечаване на хонорарите и пр. Освен това на откритите сцени няма професионално осветление (на повечето места) и това вече подсказва за компромис. Не искам да допускам такъв!
    - Предизвикателство ли е човек да се занимава с театър, с изкуство, особено днес? Какво бихте казали на всички млади хора, които вече са се ориентирали към актьорската професия?
    - Не знам. Знам само, че трябва безкрайно да обичаш театъра и да му се посветиш. Както казва Бертолт Брехт: "С театър трябва да се занимава само онзи, който не може да живее без него!"
    - С какво ще започнете новия сезон?
    - Ще го открием с фестивала "30 години Арт театър - толкова много любов!", за който споменах, с премиера на нов спектакъл на нашия руски режисьор проф. Великовски - "Драскотини от дъжда" от Яна Добрева. Сценографка е Марияна Коева. Участват Милена Червенкова, Сиана Миладинова, Тони Христова, Георги Златарев и Камен Коев. Откриването ще бъде на 26 септември от 19,30 ч.
    - Има ли житейски моменти, към които се връщате в мислите си? Ето, например, се сещам за малко известния факт, че сте завършила Априловската гимназия в Габрово, и то със златен медал... Какво си спомняте за този период?
    - Знаете ли, моето всекидневие е доста напрегнато и нямам време да се връщам към спомени и преживявания от миналото. Предпочитам да гледам напред. Каквото е било, било е, то е минало и никога няма да се върне. Гледам напред и мисля колко много работа ме чака още. Само да сме живи и здрави! А за Априловската гимназия пазя най-добри чувства. И за учителите, и за съучениците си. Не съм имала възможност да отида на нито една среща на випуска, а ние бяхме 100-тен, юбилеен випуск! Защото по времето, когато се организират, обикновено имаме представления. Може би за 50-годишнината от завършването ще успея.

    Снимки Личен архив

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ