Махмурлукът на един народ

В нощта на 23 срещу 24 юни британските "брекзитери" празнуваха - референдумът им за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз успя. Вярно, че с малко, но решението бе взето - 52% от гласувалите британци се отказаха от членство в общността. Заедно с тях гръмко празнуваха евроскептиците из цяла Европа, обяснявайки с пяна на уста как ЕС е един провален проект, който вреди на народите. Още в ранни зори на 24-и обаче празничните настроения на Албиона като че ли угаснаха. Изведнъж се оказа, че май няма повод за радост. След пиянството на един народ винаги идва махмурлукът на един народ. Дори най-яростните привърженици на "Брекзит"-а, като лидерът на ЮКИП Найджъл Фараж и предводителят на кампанията за излизане от ЕС, бившият кмет на Лондон Борис Джонсън, изглеждаха повече разтревожени, отколкото доволни. А причини за тревога - бог дал. Оказа се, че никой не знае (и май и не иска да знае) как точно трябва да се осъществи "разводът на ХХI век".
Обидените европейци поискаха Лондон незабавно да обяви стартирането на прословутия член 50, който всъщност ще даде старт на напускането на Великобритания от Евросъюза. Британският премиер Дейвид Камерън, инициатор на злополучния референдум, обаче по английски се измъкна по терлици, обявявайки, че това ще е работа на новия премиер, тъй като той самият подава оставка.
Всичко това даде повод за безброй анализи и коментари ще има ли наистина "Брекзит" или всичко е само театър. Ако е театър, то постановката не струва. Днес Европа има повече от достатъчно проблеми, за да се занимава с британски претенции в стил "да бъде или да не бъде". А и трудно ще успеем да пренебрегнем волята на 52% от британците. Щом не искат да са част от общността, точка. Сега тръгнаха да обясняват, че много от гласувалите на Острова всъщност били подведени. Сори, ама глупостта също си има цена. Да са мислили, когато са пускали бюлетината.
На Европейския съвет миналата седмица евролидерите ясно заявиха, че очакват от Великобритания отговорност, ясност и реални действия в реални срокове. Разбира се, че никой не гони британците от Европа (въпреки че те самите винаги са се възприемали като нещо отделно от континента). В Брюксел обаче дадоха ясно да се разбере, че са наясно, че на Лондон му е необходимо известно време, за да смели резултата от референдума, но времето за това не е неограничено. Британците получиха отсрочка до есента да решат дали са в Европа или не.
"В бъдеще се надяваме, че Великобритания ще бъде наш близък партньор и ние с нетърпение очакваме тя да обяви своите намерения в тази връзка", се казва в заключителното изявление на лидерите на 27-те страни членки на Евросъюза. В документа се подчертава, че "всеки договор, който ще бъде сключен с Великобритания като с трета страна, ще се основава на баланса на правата и задълженията".
На Албиона междувременно мъглата става все по-гъста. И Фараж, и Джонсън, и останалите "брекзитери" изведнъж замлъкнаха. Чуха се плахи гласове, че изобщо не е необходимо да се бърза да се късат връзките с Евросъюза.
Всъщност лъсна голата истина - лондонският елит се надява да обере каймака, т.е. да продължи да търгува с Европа, но без да дава нищо в замяна - няма вноски, няма свободно движение на хора, с други думи, няма европейски мигранти, които толкова тормозят британците. Оказа се, че целият проблем на високомерните островитяни са именно мигрантите. Неслучайно само часове след обявяването на резултатите от референдума в Обединеното кралство се засилиха ксенофобските настроения. Заваляха оплаквания от чужденци, че са били обиждани, гонени, заплашвани. Властите признаха, че подобни агресивни расистки действия са се увеличили с 57 процента и обещаха незабавно да вземат мерки, за да пресекат подобни прояви. Каква ще е съдбата на мигрантите във Великобритания при евентуалния "Брекзит" все още не е ясно. Брюксел даде ясно да се разбере, че ако Лондон се надява на запазване на търговските си отношения с Евросъюза, ще трябва да приеме и другия основен постулат - свободно движение на хора и услуги. Европа е категорична - тези три неща са взаимносвързани и няма как да бъдат разделени. И за пример веднага се дават Норвегия и Швейцария, които не са членки на ЕС, но имат договори с общността, в това число и за свободно движение на хора и услуги.
Брюксел действително е място, където бюрокрацията често се самозабравя. Европейският съюз обаче е великолепно постижение - не съвършено, но огромна крачка напред от състоянието на Европа преди него. А свободата на движение на хората е ключов момент - без него имаме глобализация за капитала, но не и за хората. А без втората дори свободният пазар се превръща в крепостничество.
Британците все още се надяват да се откопчат от условието за свободно движение на хора. Една от фаворитите за лидерския пост на консерваторите и за премиер на Обединеното кралство, вътрешният министър Тереза Мей, вече обяви, че Великобритания няма да допусне свободно движение на хора след напускането си на Евросъюза. Найджъл Фараж също се обяви против това условие, но предложи вместо това Лондон да плаща на общността членски внос, само и само да запази търговските си отношения с най-големия общ пазар.
Ангела Меркел обаче го каза много точно - британците винаги са обирали стафидите от кекса. И когато на всичко отгоре се троснат, че кексът не им харесва, е логично да го изгубят. Целия.
Засега британските политици се опитват да не демонстрират паника. Те побързаха да подчертаят, че британската икономика в момента е силна и страната е в добро финансово положение. Повечето от тях обаче признават, че кралството го очаква рецесия и бъдещето изглежда повече от мъгливо. Рейтинговите агенции понижиха прогнозата за кредитоспособността на Великобритания, а много концерни обмислят изтеглянето си от страната. Никой от британското правителство не може да замести европейските субсидии за селските стопани от Уелс, които преживяваха единствено благодарение на парите от Брюксел. Работниците от стоманодобивната индустрия също няма да могат да си намерят добра работа. С "Брекзит" техните шансове се стопяват. Разбира се, това съвсем не означава, че Великобритания ще стане страна от третия свят. Обединеното кралство има прилично развитие в доста икономически отрасли, има и специално партньорство със САЩ и добри връзки с държавите от някогашната Британска общност. Няма съмнение обаче, че икономиката й ще понесе тежък удар. И влиянието й също.
Нещо повече, все по-силно се чуват гласове за отделянето на Шотландия и Северна Ирландия от Обединеното кралство. Гибралтарците пък споменават за търсене на някаква форма на двоен съюз - да са хем във Великобритания, хем в Испания.
Първият министър на Шотландия Никола Стърджън дори пристигна миналата сряда в Брюксел, за да преговаря с европейските лидери за подписване на договор между Единбург и Брюксел. Европейците погледнаха благосклонно на тази идея, но дадоха да се разбере, че такива отношения могат да бъдат създадени само с независима държава, каквато Шотландия за момента не е. Разбираемо пръв на тази молба реагира испанският лидер Мариано Рахой, който от доста време се бори с каталунската надежда за независимост. Шотландците и северноирландците обаче показват сериозна решимост да се измъкнат от опеката на кралството и да се присъединят към Европа. Може би именно опасността от разпадането на Обединеното кралство накара принц Уилям, който де факто е официален говорител на нейно величество, да направи изненадващо изказване. Той намекна, че ако британският парламент приеме закон за излизане на Великобритания от ЕС, то кралицата може да се възползва от правото си и да не подпише закон, противоречащ на националните интереси на кралството.
Уиндзорите не са ползвали правото си на кралско "вето" повече от 400 години. Но могат!
А на Острова става все по-несигурно и все по-мъгливо. Сред консерваторите започна люта битка за стола на Дейвид Камерън. Изненадващо за мнозина яростният привърженик на "Брекзит"-а Борис Джонсън се отказа да се състезава за поста. Радетелят за британската "независимост" от Европа явно не желае да е човекът, който ще я поиска.
"Пази боже да живееш в интересно време", гласи една древна китайска поговорка. Британците ги очакват интересни времена...