Ленин обещава светло бъдеще на Еквадор

На 2 април в далечен Еквадор се състоя вторият решаващ кръг от изборите за президент. На финалната права бяха двама кандидати с напълно противоположни позиции: кандидатът на управляващата партия Ленин Морено и представителят на десните сили бившият банкер Гилермо Ласо. Според предварителни данни, получени след обработката на 93,37% от бюлетините, Морено си осигури подкрепата на 51,07% на избирателите. Съперникът му Ласо, получи 48,93% от гласовете.
"Искам да ви кажа, че за най-незащитените жители на страната всичко ще си остане постарому. Ние ще продължим да оказваме помощ и подкрепа на хората с ограничени възможности, на възрастните хора, разведените жени, на децата, младежите, на тези, които са подложени на домашно насилие", обеща Морено на избирателите.
Гилермо Ласо, от своя страна, предложи да се намалят държавните разходи с 5 милиарда долара, да се привлекат чужди инвестиции и да се намалят данъците, за да се увеличи покупателната способност. "Възнамеряваме да се откажем от 14 вида данъци в Еквадор, защото еквадорският народ плаща прекалено много. Тези данъци се превръщат в източник за злоупотреби и освен това водят до корупцията в обкръжението на Кореа".
Първият тур на президентските избори бе убедително спечелен от кандидата на "Алианс ПАИС" (Съюз СТРАНА - думата "страна" е абревиатура от "Горда и суверенна родина"). Тогава Ленин Морено получи 38,9% от гласовете. Това обаче се оказа недостатъчно за избирането на бившия вицепрезидент и убеден социалист за 44-и президент на страната. За победата още на първия тур не му достигнаха едва 0,65% от гласовете.
Вторият тур пък изглеждаше напълно непредсказуем, опозицията се обедини с една едничка надежда - да спечели. Нищо, че при всички положения печелившият ще трябва да се съобразява с мнозинството на "Алианс ПАИС" в парламента. За Ленин Морено това означава стабилен гръб. Но за Гилермо Ласо това щеше да вещае тежки сблъсъци и нестабилно управление. В крайна сметка народът повярва на левицата, опозицията обаче отказва да признае победата на Морено.

Учителят, влюбен в бащата на революцията

Морено, е роден през 1953 година в малкото градче Нуево Рокафуерте на границата между Еквадор и Перу. Бащата на Морено е бил голям почитател на първия председател на Съвета на народните комисари на СССР Владимир Ленин и нарича сина си в чест на руския революционер. Известно е, че Сервио Тулио Морено е бил привърженик на преподаването в училищата на два езика (испански и кечуа) специално за метисите и представителите на коренните народи на Еквадор.
Ленин е бил едва тригодишен, когато семейството му се мести в столицата Кито. Бъдещият вицепрезидент получава висшето си образование в Централния университет на Еквадор. Професионалната си кариера започва през 1976 г. в частния сектор, като сменя няколко позиции в различни компании, от мениджър по маркетинг до директор. След това Морено преминава в държавния сектор, където главното му постижение е откриването на туристическата палата на провинция Пичинча (в която влиза и Кито).

Парализа и смехотерапия

През 1998 г., когато Морено е изпълнителен директор на Националната федерация на туристическите палати на Еквадор, срещу него е извършено бандитско нападение. Въоръжените грабители успяват да му вземат портфейла и ключовете от колата. И въпреки че Ленин не оказва съпротива, единият от бандитите стреля в гърба му, което го парализира.
Краката на Морено са обездвижени напълно. През първите години след нападението той изпитвал ужасни болки, а традиционните методи на лечение не помагали. Тогава Ленин решава да се лекува с помощта на т. нар. смехотерапия. Съпругата и трите му дъщери застават зад него и му оказват силна подкрепа по време на целия курс на лечение.
Впоследствие кандидатът на "Алианс ПАИС" създава организацията Евента, която се застъпва за смехотерапията, и издава няколко книги по тази тема.

Пътят към президентското кресло

Ленин Морено е убеден социалист и привърженик на политика на президента Рафаел Кореа. През 2007 г., когато Кореа за първи път беше избран за президент, Морено стана негов вицепрезидент. И двамата са членове на блока "Алианс ПАИС".
Партията се ползва с огромна популярност в страната, а президентът Кореа печели два президентски мандата. Морено пък беше изключително популярен като вицепрезидент, отговарящ за социалната политика в страната. Той отделяше особено внимание на положението на инвалидите, като увеличи повече от 50 пъти бюджета за обслужване на еквадорците с ограничени възможности. А през 2012 г. заради тези си усилия той дори бе номиниран за Нобеловата награда за мир.
През 2013 г. обаче той напусна поста си и през следващите 4 г. бе специален пратеник на генералния секретар на ООН по въпросите на инвалидността и достъпността.
 Завръщането му в политиката е в края на 2016 г., когато ПАИС го издига за кандидат-президент, призован да продължи линията на Кореа и "боливарската" тенденция в развитието на Еквадор.

Изборите и задачите

След десетгодишното си управление Рафаел Кореа оставя реформирана държава, но наследството му не е еднозначно. Някои социално-икономически показатели говорят в негова полза. Например броят на бедните в Еквадор е намалял от почти 37% до малко над 25 на сто, а БВП е нараснал от 48 млрд. долара до 94 милиарда.
В същото време обаче нивото на безработицата продължава да се увеличава, икономическият ръст намаля до 1,7% през 2016 г., а държавните разходи надвишават бюджетните възможности и водят до увеличаване на държавния дълг.
Според социологическите проучвания, направени в Еквадор през януари т. г., едва 10% от населението смятат, че страната няма нужда от промени. При това хората подчертават, че най-важните проблеми в Еквадор са инфлацията и състоянието на икономиката (28%), безработицата (26%) и корупцията (19%). Като се има предвид, че страната е силно зависима от износа на петрол, чиято цена през последните години падна повече от двойно, решаването на проблемите с инфлацията и безработицата не изглежда никак лесно.
Всичко това накара много от наблюдателите да прогнозират, че на втория тур десницата може би ще успее да спечели президентското кресло. Бившият банкер Гилермо Ласо, който през 2000 г. беше министър на икономиката, претендира за високия пост за втори път. Освен много обещания за данъчни реформи, богати чужди инвестиции и създаване на нови работни места той обяви, че ако спечели, веднага ще лиши от убежище Джулиан Асандж. Създателят на Уикилийкс се крие в посолството на Еквадор в Лондон от години.
Морено, от своя страна, бе категоричен, че ако спечели, ще продължи социално ориентираната политика на Кореа, независимо от цената. Той започна кампанията си за втория тур с обещанието да "победи олигарсите". Според Ленин само гласовете на бедното население ще спасят Еквадор. И той се оказа прав.

Битката е за цяла Южна Америка

Вниманието, което се отделя на тези избори в Еквадор, не е случайно. Резултатът от еквадорските избори показа, че левицата в Латинска Америка все още може да запази позициите си. "Лявата вълна" отслабна - левицата загуби Аржентина и Бразилия, но все още я има, след като запазва позициите си в Еквадор, Куба, Венецуела, Боливия.



Еквадор е първата страна от южноамериканския континент и първата нация в света от 1948 г. насам, приложила концепцията за "омразен дълг", и по-точно "политически и технически отказ да върне на международната общност държавните си дългове, тъй като те са поети от предишните правителства чрез корупция, нарушаване на законите и нарушаване на конституцията". На 12 декември 2008 г. президентът Кореа официално декларира, че изтрива националния дълг, смятайки го за омразен, тъй като е неморален. "Създаден е в разрез с конституцията, потискайки народа, чрез измама. Убеждават ни, че което е закон, тоест е легитимирано, значи е правилно. Не е така: от днес в земята на Еквадор важи новият конституционен принцип, според който само, което е правилно за населението, може да бъде закон".


След три мандата начело на Еквадор досегашният президент Рафаел Кореа възнамерява да отдели повече внимание на семейството си. Той възнамерява да замине за "капиталистическа" Белгия, родината на съпругата му. В Белгия Кореа би могъл да преподава в университета Lovaina, където навремето е учил във факултета по икономика. Именно там той срещнал и съпругата си, която специализирала физика.
Малко преди края на мандата си Кореа призна, че политиката вече започва да му липсва. Кореа е смятан за един от видните представители на т.нар. лагер на "социалистите на ХХI век" (този проект развиваше Уго Чавес, продължават го Николас Мадуро и Ево Моралес, а също така правителството на Куба). Тази политика предполага, преди всичко, увеличаването на държавния сектор в икономиката. Лидерите на тези страни обещават на народите такива мерки, като инвестиране на печалбите в здравеопазването, образованието, строителство на жилища за бедните, снабдяване на населението с храни по намалени цени - т.е. подобряване на живота на най-широките слоеве на обществото. В същото време тази идеология предполага противопоставяне на включването на държавите в "световната неолиберална система", което трябва да позволи да се запазят собствените богатства, които да се използват за повишаване на жизненото равнище.