Кошмарите на несменяемия

Ислам Каримов е несменяем управник на Узбекистан от 1989 г.,  когато бе избран за първи секретар на Узбекистанската компартия. Президент на страната е от 1991 г. Роден е в Самарканд през 1938 г. Дипломира се като инженер в Средноазиатския политехнически институт, а след това учи икономика в Ташкент. През последните две десетилетия три пъти печели изборите за президент, като с два референдума промени конституцията и удължи мандата си от 5 на 7 години. Анализаторите са единодушни, че той ще управлява страната, докато иска, и винаги ще може да осигури властта си чрез нови допитвания до народа. Последните президентски избори през 2007 г. беха обявени от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за недемократични. "Държавният глава е забранил всяка форма на опозиция в страната, праща в изгнание своите критици или ги хвърля в затвора" - писа тогава Франс прес. По данни на американското списание "Форин полиси" в Узбекистан има 6500 политически затворници.

Страхът от народния гняв често води диктаторите до абсурдни стъпки. А пролетта на арабското недоволство, изглежда, доста е уплашила президента на Узбекистан - незаменимия, несменяемия Ислам Каримов. Защото през последните дни той води на няколко  фронта широка превантивна кампаниия с явната цел да избегне участта на колегите си от Северна Африка. Характерът на мерките говори за паника. Първо до "ръководителите на трудовите колективи" той е спуснал указание за въвеждане строг режим за петъчните молитви. Заплашени с уволнение са онези работници и служители, които "самоволно напускат работа, за да отидат на джамия". Забранено е също на ненавършилите 16 години да правят своя намаз в мюсюлманските храмове. Обясненията за тази мярка са, че юношите с неукрепнала психика могат да попаднат под влиянието на радикални елементи и да предизвикат стихийни, опасни за обществото прояви. В джамиите са инсталирани многобройни камери за видеонаблюдение, пише Uznews.net. Мярката очевидно е с цел местата, на които по традиция се събират много хора, да бъдат под наблюдение и съответен контрол. Опитът в страната, пък и в другите ислямски държави, показва, че така спонтанно възникват протестите и най-неочаквано се превръщат в стихия, която като цунами помита диктатора. Превенцията на Каримов е допълнена и със забрана да се слушат "сатанинските музикални жанрове - рок и хеви метъл". В навечерието на Навруз - денят на пролетното равноденствие, който за иранците и някои тюркски народи е Нова година, властите в Ташкент се разпоредиха да бъде премахната рекламата от административни и обществени сгради и магазини. А от известно време култовите институции са своеобразна Мека не само за имамите, но и за "спецове", които също четат корана, но с по-особени намерения. Нeотдавна властите в Узбекистан изгониха от страната представитеите на организацията Human Rights Watch. Според неин говорител с подобна стъпка те  доказват, че  на критиките отговарят само по един начин - с репресии.  Узбекистан тези дни отново попадна в позорния списък на "Враговете на интернет". В страната редовно се спира достъпът до популярни социални мрежи като Fasebook, Twitter, Blogger  и др. С това не свършва списъкът на забраните...
Характерна черта на политиката на Каримов е, че всяка проява на народно недоволство той приписва на ислямския фундаментализъм. Зад протестите се търси намесата на радикалните ислямисти и те се представят като заплаха за светския характер на държавата. Узбеките не са забравили разправата с участниците в Андижанския бунт през есента на 2005 г., когато бяха убити над 500 души. Тогава Каримов обясни трагичните събития със "заговор на външни сили, които целят да взривят стабилността в държавата". Трудно е обаче да се повярва, че фитилът на бунта е бил запален извън Узбекистан. Още повече че този метеж не бе първият бунт на недоволството. През 1997 г. имаше вълнения в третия по големина град Наманган, две години по-късно - серия от експлозии в Ташкент, а през 2004 г. - десетки взривове в страната. Така че андижанските събития без съмнение са провокирани не от вноса на революция, нито от ислямски екстремисти, а от липсата на елементарни човешки права и ширеща се мизерия. Тогава световните медии разпространиха глас от митинга в Андижан, пробил информационната блокада: "Работа няма, заплатитте са просешки, а властите все гонят и гонят някакви въображаеми бунтовници и ислямисти."
В тези условия властта на Каримов продължава чрез терор и забрани да бъде вездесъща и брутално да гази човешките права. Но без подкрепа отвън това би било невъзможно, защото неизбежно ще изпадне в изолация. Несменяемият диктатор обаче умело търгува стратегическото географско положение (135-километровата граница с Афганистан) и природните богатства на страната - уран, природен газ и руди, срещу закрила отвън.  Външната политика на Каримов е била и продължава да бъде двойнствена и често сменяща векторите в зависимост от конюнктурата на международната политическа сцена. До Андижанския метеж Каримов беше в отлични отношения със САЩ. След това избра ролята на обиден от критиките, отправени му за репресиите, и рязко зави към Русия. Но и този курс не бе за дълго. Повратливият оцеляващ диктатор започна да демонстрира хладина към Москва и направи поредния геополитически зигзаг. През есента на 2009 г. напусна Евроазийската икономическа общност (ЕВРАЗИС) и отказа да се присъедини към споразумението за създаване на колективвни сили за оперативно реагиране, които трябваше да станат основа за сигурността в Централна Азия.
С тази "хитра" политика Каримов успява да се задържи на власт. Решаваща е подкрепата, която получава от САЩ и Западна Европа. За това свидетелства и неотдавнашната му визита в Брюксел. Тя бе осъществена независимо от многобройните протести на европейски правозащитни организации. По този повод лидерите на ЕС изиграха невинна сценка, зад завесата на която се видя техният двоен аршин. Председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой и кралят на Белгия Албер Втори отказаха да се срещнат с Каримов, демонстрирайки по този начин възмущението си от неговата репресивна вътрешна политика. Този жест, естествено, не повлия на крайния успешен резултат от посещението. Каримов бе приет от председателя на Еврокомисията Барозу и от генералния секретар на НАТО Расмусен.  Подписани бяха споразумения за сътрудничество в сферата на енергетиката, високите технологии, инфраструктурата и финансите, а също и за активизиране на сътрудничеството, свързано с войната в Афганистан. "Файненшъл таймс" коментира  визитата на Каримов  в европейската столица със следните думи: "Посещението в Брюксел ознаменува реабилитацията на Каримов на Запад, а в Узбекистан тя утвърди представата за него като за ефективен и опитен политик".
Превратностите в политиката на незаменимия управник не са една и две. Да припопмним, че след Андижанския бунт Европейският съюз наложи на Узбекистан санкции, включващи ембарго за доставки на оръжия, съкращаване на финансовата помощ и ограничаване на стокообмена. Реакцията на Каримов тогава бе да закрие военната база на САЩ в Ханабад, използвана за снабдяване на войските в Афганистан, и да се преориентира отново към Русия, с която сключи договор за съюзнически отношения. Но, както показват последните публикувани документи на Wikileaks за Узбекистан, в годишния доклад на САЩ за борбата с тероризма за 2008 г. пише, че Вашингтон е предприел редица стъпки за възобновяване на тясното сътрудничество с Узбекистан. През лятото на същата година Ташкент се съгласи да разреши транзита на товари за американските войски в Афганистан през летището в Навои, а през ноември Европейскиият съюз премахна повечето санкции. Така се стигна до октомври 2009 г., когато на срещата на външните министри от ЕС бе решено да отменят санкциите, ограничаващи доставките на оръжия за Узбекистан.
Превантивните мерки на Каримов срещу вътрешното недоволство засега дават резултати. Те обаче едва ли ще могат да гарантират утрешния ден на диктатора. От една страна, той се опитва да създаде "държавен ислям", а, от друга, използва ислямистката заплаха за целите на собствената легитимация. Наличието на реална или въображаема ислямистка заплаха е удобна за него. Но решаваща е подкрепата от страна на западните му покровители, които заради изгодата си сътрудничат с авторитарния режим независимо от цялата им лицемерна реторика за човешки прави.

 
Според прогноза на "Уолстрийт джърнъл" насилствена смяна на властта в Узбекистан е трябвало да се извърши преди събитията в  Египет и Тунис. Както се твърди в публикацията, централноазиатската държава изпреварва другите ислямски държави по показателите социална несправедливост и склонност към бунтове. Авторът Алън Мотич има предвид също средната възраст на населението, корупцията, равнището на човешкото развитие и разликите в доходите на най-бедните и най-богатите слоеве от населението. В Узбекистан безработните младежи са повече от осигурените с работа граждани на средна възраст. Това съотношение е особено взривоопасно. Американският журналист поставя Узбекистан на 15-о място, на две точки след Либия, отдавна обхваната от огъня на въстанието, и непосредствено пред Египет, разтърсен от безредици и хаос от началото на годината. Сред другите застрашени държави са Грузия и Туркменистан - съответно на 18-о и 19-о място, е изчислил Мотич.