Изгубихме ли духовните ценности

Пламен ТРЕНДАФИЛОВ
 
Темата е широко дискутирана и не може да бъде обхваната в рамките на няколко изречения, а отговорът е тежък и болезнен.
Преди повече от четири десетилетия Кларк Гейбъл в ролята на Рет Бътлър се обърна към Вивиан Лий в ролята на Скарлет О`Хара с думите: "Честно казано, мила, през оная работа ми е какво мислят хората за нас"! Премиерата на филмa-шедьовър "Отнесени от вихъра" по романа на Маргарет Мичъл е съпроводена от множество критики и упреци. Тази култова реплика е истински шок за консервативните възгледи на възпитаното на добри обноски и маниери общество. Стига се дори до становището, че този филм трябва да бъде забранен. Оттогава изминаха много години и тази реплика е отдавна избеляло копие на всички негативни явления, които ни се стоварват постоянно. Все по-често заливащата ни вълна на насилие и агресия е твърде тревожна, а изнесените данни от средствата за масово осведомяване и обществени организации за неграмотност сред ученици и студенти, отсъствието на връзка между ученици и учители, родители и деца е сериозен повод за размисъл.
Кой би си помислил, че в този динамичен технологичен век липсата на мотивация и безразличие към словото, културата и изкуството ще се превърнат в наш ежедневен спътник? Днес обществото ни е залято от средства за "свръхинформация" - мобилни апарати, пейджъри, видеокамери, телефонни секретари, навигационни системи, компютри с гигантски размери, но и с формата на човешка длан... Това ме кара да направя извода, че технологичните иновации изместват ролята на човешкия фактор при формирането на ранна представа за добро и лошо, обременяват съзнанието, което, струва ми се, лети със скоростта на технологиите, наложеният в ежедневието ни компютърен жаргон и заучени фрази, повечето от които безсмислени и нецензурни, заличават стилния белетристичен език, обезсмислят културните традиции, които години наред са крепяли обществото ни.
Посещението на театрална постановка,  гледането на хубав филм, четенето на увлекателна книга са част от романтичния живот, възпитал няколко поколения българи. Между другото - спомняте ли си откога не сте чували, пътувайки в автобуса или ако сте на опашка в супермаркет, дискусия за гледан филм или прочетен роман? Днешното мултимедийно пространство, "свободата на словото и печата"  засегнаха теми, които години наред бяха табу за обществото, но успоредно с това се създаде предпоставка за деморализирано общество: толериране на низки страсти, нечист език и посредствени взаимоотношения, ескалиращи върху повърхността на усилията ни да запазим националната си идентичност.
Вярвам, че интересът към културата и доброто слово ще бъдат възродени и няма да изчезнат, в противен случай това би било равносилно на гибел. Защото не инвестицията в МОЛове, хотели и футуристични сгради е признак за напредъка на една държава. Инвестиция в духовните ресурси би ни помогнала да преодолеем офомилия се морален упадък.
Нека не забравяме, че езикът и словото са най-големият човешки дар, който ни помага да общуваме помежду си и да бъдем полезни за обществото. И - тежко на изоставащия...