Ядове и на световно равнище

Много съм ядосан. Никога не съм си представял, че едно няколкоминутно клипче, видяно в интернет, може така да ме вбеси. Чета си новините, както обикновено, и гледам хубава физиономия на млада жена. Почти неволно натискам движената от мишката стрелчица върху нея и новината се оказва, че са заловили хакера, който качвал в мрежата някаква разсъблечена снимка (или снимки) на актрисата Скарлет Йохансон. Без да коментирам неговото логично оправдание, че щом някой не иска да го виждат гол, не се и снима гол, и че това си е чиста реклама, освен ако снимките показват нещо грозно. Обаче съм сигурен, че случаят не е такъв...
Пак почти машинално натискам на следващата информация и разбирам, че преди две години въпросната Скарлет Йохансон е снимала филм у нас, и по нейно признание, при някакъв инцидент с кон едно българче от продукцията е спасило живота й. Дотук нищо вбесяващо. Да, но третото натискане на мишката ми показва клипче, в което известната актриса се явява в някакво популярно (макар и непознато за мен, както много други неща) телевизионно шоу на също известния (не и на мен) водещ Джей Лено. Не предумишлено, а от простотия, актрисата споделя с него и с телевизионните зрители свои "впечатления" от нашата хубава (поне по природа) родина, в които имаше подигравателен тон.
Този тон обаче беше подхванат от водещия Джей Лено (около 60-годишен мъж, нагизден в черен костюм, бяла риза и подходяща вратовръзка), който допълваше и задълбочаваше подигравките й и се заливаше от смях. По едно време чак ревеше като магаре. Тя каза, че България е неприятно място и определено не е за туризъм, но й харесал някакъв сандвич с риба тон. Тогава, след като беше предположил, че моите сънародници се хранят с нещо като кървава наденица, водещият с изненада през кикота си запита: "С риба тон? Това е невероятно. Как е стигнала до България?" И актрисата, независимо че животът й е бил спасен от българин, вместо да възрази, се хилеше задно с човека срещу нея.
Този неграмотен и преднамерен американец Джей Лено може за зрителите си да е черешката на тортата (гости на предаването му са били политици като Джонсън и артисти като Парис Хилтън, Дженифър Лопес, Том Круз, Силвестър Сталоун и др.), но не може на неговите години, в неговия костюм и от неговата трибуна да демонстрира просташко невежество и пренебрежение към страна като нашата. Приятелска при това. И искам да помоля посланика на САЩ у нас господин Джеймс Уорлик да намери начин, по който да се обясни на телевизионното шоуменче, че това не е пътят, по който се печели любовта на моя народ и се изгражда авторитетът на голямата отвъдокеанска държава, поне в красивата България. Бих си позволил да добавя, че поведение като това на господин Лено пречи на американската дипломация у нас да си върши работата.
Както всички разбрахме, наскоро в нашата страна за филмови снимки дойдоха неколцина големи американски киноартисти, единият бил известно време и политик. След посрещането им и на високо държавно равнище надявам се техните впечатления от България да се различават от тези на колежката им Йохансон. Затова имам мъжка молба и към тях - да споделят публично несъгласието си с нея за родината ни, дори в криза и недобре управлявана в момента.
След тези ми молби към звездата на нашето кино Уорлик и звездите на американското кино започнах да се успокоявам и ще продължа не толкова сериозно. До повечето от вас е стигнала и новината, че в страната на неограничените възможности е била осъществена още една американска мечта: откраднат е бил (за претопяване) стоманен мост на стойност около сто милиона долара. Представям си как са се чудили и са завиждали на извършителите родните дребни крадци на кабели и железария. Неслучайно нашият голям артист Тодор Колев задаваше от малкия екран въпроса "Как ще ги стигнем американците?"
И точно като си мислех за всестранното величие на онази държава, телевизията и вестниците ме запознаха с нова, трудно побираща се в нормалните човешки глави информация. Независимо от това, че се движат по релси, а не са подвижни (сега му викат мобилни) като автобуса от едноименната комедия на Станислав Стратиев (с това споменаване отбелязвам колегиално и приятелски седемдесетата годишнина на рано напусналия ни голям писател), от бедежето са били откраднати внушителен брой вагони. Не зная дали струват колкото откраднатият мост в САЩ, но явно и ние не си поплюваме. Интересно е и това, че вместо точна отчетност, никой не знае колко са тези липсващи доста обемисти "предмети". Броят им се движи от 6-800 до 1200. Яко ги гоним американците. А в отчетността сме истински германци.