Свободата, словото и демоните

Новина, която си струва да отбележим - само за една година България напуска зловещото 112-о място по свобода на словото и се изстрелва с 21 места нагоре и вече е на 91-ва позиция. Нещо повече - оставяме Гърция зад нас.

През годините съм чувал много яростно оспорване на начина, по който се прави класацията на Репортери без граница. Твърдеше се, че принципите й са неясни, критериите - абсолютно измислени, а и че самото нареждане на държавите се използва като инструмент за клатене на властта. 

Достатъчно е да извадите стенограмите от 44-тото Народно събрание. Всеки път, когато БСП, единствено и само БСП, поставяше въпроса за свободата на словото и за отношението на властта към него, срещу нас политаха ракетни снаряди от отровна словесност. ГЕРБ бяха убедени, че са създали съвършената държава, където свободата на словото е отговорност единствено на журналистите. А пък според Вежди Рашидов в България имало толкова свобода, че преминавала в свободия и  анархия. И всичко това на фона на смачкани журналисти, купени медии, икономическо задушаване на най-неудобните издания и телевизии.

Вярвам, че днес България наистина заслужава да бъде по-напред в тази класация. Всеки може да има своите критики към властта, всеки може да е недоволен от правителството, но го няма това смазващо усещане, че ако напишеш нещо критично или неудобно, премиерът с три гневни есемеса ще накара шефа ти да те остави без хляб, трибуна и възможности за развитие. Точно по отношение на свободата на словото промяната е реална. Журналистите, които мълчаха пред Бойко Борисов и никога не му зададоха реален, смислен и неудобен въпрос, сега са първи лъвове в злостните анализи. Не го казвам с ирония. Свободата трябва да се поощрява.

Разбира се, повечето хора в България няма да посрещнат тази новина с възторг, фойерверки и ликуване. Защото страната ни може да се е освободила от репресията на вътрешнополитическите демони, но всички виждаме в какво се превърнаха медиите, когато трябва да коментират войната в Украйна. Дори част от журналистите, които най-много виеха срещу несвободата, първи започнаха да говорят, че е необходимо да се заглуши всяко различно мнение. Спомняте ли си, че в началото на войната имаше култов момент. Журналистката Мария Овсянникова се появи зад кадър по Първи канал с лозунг срещу войната. Нашата либерална общественост получи оргазъм. То бяха нейни снимки, възхвали, тревога, че властите ще я убият. Нищо подобно не стана - Овсянникова беше глобена, а след това чух, че е станала добре платен кореспондент на западни издания и вероятно завинаги е гарантирала старините си. 

Ето човек като Овсянникова ми липсва в нашите, а защо не и в западните, медии. Някой, който да спре безкрайното разпалване на военни страсти, кървавата и самозатворена реалност на противопоставянето и да бъде истински журналист - критичен, смел и неудобен.

Журналистиката днес е в криза, защото избра да бъде на страната на пропагандата, а не на истината...