Средни пръстчета

Четирите средни пръстчета естествено предизвикаха коментари в медиите. Интернет е задръстен от възмутени нравоучения... Защото детските погледи този път не са на ромчета и са под братята равноапостоли Кирил и Методий и под "Върви, народе възродени, към светла бъднина върви!"
Браво на първолачетата! Защото ако техните невръстни средни пръстчета са равни на истинския среден пръст, той е именно за образователната ни система, за министъра на "просвещението", за образователните комисии в парламента и в правителството, за българското семейство, за българските партии... Средният пръст е за реформата в образованието и науката в последните двайсет години.
Той е за културата на медиите, на екранните герои от теле реалити състезанията, шоута, випбрадъри, нискокачествени филми, сапунки и прочие, отсъствието на качествени детски образователни и забавни предавания - няма нито един детски вестник сега у нас. Защото ако даден вестник не е трибуна на средния пръст, той мизерства или фалира. С една прочетена книга ставаш премиер, а с хиляда прочетени и написани книги гладуваш и нямаш средства дори за лекарства...
Браво на първолачетата! Показаха истинското отношение към книгата, към азбуката... Сега у нас са печеливши само числата по пачките. Буквите, дори когато са в закона, нямат никакво значение. Имаше началници, които искаха да махнат кирилицата. Имаше министри на културата, които не различаваха писатели от художници. Дойдоха калинки и фалшиви дипломи, физкултурници и мутри. За какво ни е грамотност? Да е преуспял някой грамотен у нас вече двайсет и кусур години? Колко от парите, спестяванията, милиардните депозити са свързани с дейците на буквата, с творческата интелигенция... Никога!
   Кой го е еня за българската култура, за българския език, за славянството! И не глоба за родителите от 1000 лв., а награда за малките средни пръстчета, които като четири габарчета стоят под посланието "Върви, народе..." Наказанието не е за децата. Наказанието е за българските политици, които вече две десетилетия тласкат обществото ни към подобни рецидиви - да пикаем върху ценностите си.