Провинцията идва на работа в София

Васка Пергелова

Спомням си времето, когато в София колите по улиците се брояха на пръсти, а по булевардите можеше да се пресича спокойно и без светофар. Сега, ако решиш да пресечеш улицата на пешеходната пътека, трябва да чакаш доста, ако изобщо някой ти спре. А най-големият проблем е, че столичните улици и булеварди не са правени да поемат такъв голям брой коли, просто защото инфраструктурата на столицата е замислена само за жителите на града. Ако искаш работа, трябва да си готов да се бориш като вълк. Липсата на работа в малките градове на България принуди огромна част от жителите им да се пренесат в София. Което пък от своя страна направи живота на софиянци твърде различен и дори неприятен в определени отношения.
Ако само допреди няколко години работодателите търсеха можещи и знаещи хора и за жителите на столицата имаше достатъчно работни места, то сега картината е съвсем различна. С предимство се ползват нахаканите провинциалисти, които с цената на всичко са готови да се установят да живеят в София.
Половината от хората, дошли от по-малките градове, са съгласни да работят колкото и по какъвто начин им кажат, само и само да могат да платят наема на апартамента, където пребивават, и да покрият елементарните си нужди. Останалото за препитанието им го осигуряват възрастните им родители, баби или дядовци от провинцията, които им изпращат хранителни продукти.
Поизтърканата фраза от соца “От студ умри - гъзар бъди”, колкото и грубо да звучи, напълно се настани на софийските улици. Заедно с диалекта си, хората донесоха в София и манталитета си. Част от който е да носят само дрехи на “Адидас”. Без да им пука например, че да ходиш по анцунг по “Витошка” никак не е лицеприятно.
Ако в родните си градове новодошлите в столицата пазят чистотота и реда, то на местна почва се преобразяват напълно. Плюят по улицата, хвърлят боклуци, където им падне, и белят семки...
Не само улиците, но и по-голямата част от кварталните градинки са осеяни с фасове и обелки от семки. Потресаваща гледка, която не може да бъде видяна в нито един от другите градове на страната. Някога подредената и чиста столица днес е заприличала на кошче за отпадъци.
Друг негатив от големия наплив в София е липсата на места в детските градини. Аз лично не познавам дете на провинциалист, което да не е прието в детска градина. Но познавам много деца на родители, родени и отраснали в столицата, чиито деца не са приети. И си задавам въпроса - за кого в крайна сметка са строени детските градини в София.
Голяма част от провинциалистите мразят софиянци, не обичат дори и София. Но нямат друг избор. Стремят се да се омъжат/оженят за някой от София по възможност със собствено жилище, за да може да не плащат никога повече наем и да се чувстват натурализирани.
От наблюденията си в другите градове на страната са ми направили силно впечатление две неща - чистотата, която цари по улиците, и това, че можещите и знаещи хора са си останали в родните градове. И с тези си знания и умения са успели да постигнат много, без да трябва да се лишават от повечето си морални ценности и собствената си идентичност.