Мракобесите от жълтите павета

Войната в Украйна за пореден път оголи като скалпел един отвратителен и гноен процес в нашето общество. Тези, които медиите ни представят като "цвета на нацията", като "интелектуалните съвести на страната", се оказват комплексари, политически джуджета, които в мига, в който се усетят безсилни, искат не просто да отрекат, а да забранят всяка, различна от своята, гледна точка.
Поредното доказателство е откритото писмо, с което оперната певица Александрина Пендачанска напусна Обществения съвет на БНР. В него тя посочва като свой основен мотив "проруската пропаганда", която водел Петър Волгин. Според нея той злоупотребявал с ефира на радиото от години и се превръщал в канал за "пропутинска, антиевропейска и антиевроатлантическа пропаганда". И, вярна на своята жълтопаветна каста, певицата, за която не знаем откога разбира от журналистика, иска известният водещ да бъде свален от ефир.
Вероятно Петър Волгин трябва да черпи Пендачанска. Защото за пореден път залязваща величина се опитва да блесне интелектуално, използвайки него като мишена за своя моралистичен бяс. Това доказва единствено, че той се е превърнал в незаобиколим политически авторитет, който дразни интелектуалните хермафродити със своя блясък и влияние. Истината е, че Волгин в нито един момент не е бил канал за каквато и да е пропаганда. Той просто е изразител на различно мнение за процесите в света и е представител на нещо, което офисният планктон не може да си представи - критичното мислене.
Хора като Пендачанска искат буквално да взривят журналистиката и да я унищожат напълно. Представете си какви "анализи" щяхме да имаме, ако я нямаше другата гледна точка. Тогава по студията вероятно спорът щеше да бъде единствено дали Западът трябва да удари Русия с атомна или с водородна бомба.
Винаги съм се удивлявал на цензорските страсти на умни и красиви като Пендачанска. И само забележете - тя не иска да спори с Волгин, тя не се опитва да го опровергае, тя иска да го забрани, да го унищожи, да го занули. Тя иска в нейния дребен, еснафски, буржоазен свят да няма нищо, което да й нарушава спокойствието. Ето така се ражда диктатурата. Това е истинският ботуш на цензурата, който, за съжаление, Петър Волгин редовно изпитва на гърба си. Нали си спомняте, че той вече бе свалян от ефир. Пак с подобни нелепи, тъжни и абсурдни мотиви.
Защото градското дясно комсомолство се оказа банда от геополитически доносници, които слухтят в мрака като хора, мъчени от киселини, постоянно заливайки институциите със сигнали срещу него. Май фактът, че някой пише срещу Волгин, е един от признаците, че епохата отново полудява.
Ето тази кафкианска трансформация е най-плашещото, което виждаме днес в България. Носителите на демокрацията се оказаха обикновени ченгета. Съвестите на нацията - доносници. Умните и красивите - просто политически хлебарки. И те искат да превърнат държавата в свой образ и подобие. Искат България и БНР да приличат на техните интелектуални затворнически килии, храмове на подлостта и лицемерието.
Не трябва да оставяме нашата родина да се превръща в държава на мълчанието, каквато искат да я видят столичните мракобеси и кандидати за цензори. Трябва да пазим Петър Волгин като национално богатство.