Куфар без дръжка

Какво още трябва да се случи, за да се сети нашата държавна глава, че трябва да се посипе с пепел. Тя се сеща, че един от малкото й ангажименти е външната политика, само когато трябва да изджавка срещу Русия. Затова от самото начало на украинската криза заедно с ведомствения си калфа яко подкрепиха "европейския избор" на превратаджиите в Киев.
Това, че въпросният избор няма нищо общо с европейските ценности, отдавна е ясно. Но за фашизоидните дела на украинските "братя" мълчат и главата, и всички от неговия пропаганден цех. Който продума истината, е зачисляван в отряда на "националните предатели". Защото с признаването на реалните престъпления на Киев ще лъсне провалът на евроатлантическия проект и на българските му подизпълнители.
Вчера, точно в деня, когато в Рига се събират 28-те глави от ЕС и от 6 бивши съветски републики на загубилата блясъка си среща "Източно партньорство", украинските законодатели приеха антизакон. Властите обявиха, че Конвенцията по правата на човека и други сходни международни документи прекратяват действието си на територията на Донбас. Така трябва да се придаде "законен" вид на престъпленията, извършени от киевските наказателни отряди. За това се мълчи, или от кумова срама се съобщава така, че да не стане ясно за какво става дума. Не се чува и протестът на иначе пъргавия Европарламент.
Подобен прецедент в историята на следвоенна Европа няма. В случаите, когато човешките права са нарушавани дори в по-незначителна степен, Съветът на Европа и други правозащитни организации веднага вдигат врява - особено, когато са засегнати малцинства, или трябва да се нахока Москва. Нека си припомним колко мастило и гласови струни бяха употребени в защита правата на гейовете в Русия. Сега "евроцелите" налагат мълчание. Но то няма да е за дълго. В по-европейските от София столици започват да се пробуждат. Снижиха русофобските си трели.
Който досега е нарушавал по някакъв начин човешките права, е гледал това да става тихомълком, ако може да не се забележи, или е търсил някакво що-годе логично оправдание. Но никому не е идвало наум "иновацията" да вкара нарушаването на закона в закон. Ясно е, че с подобен акт киевските приятели на евроатлантическите активисти хвърлят нагло предизвикателство към Брюксел в момент, когато лидерите се събират в латвийската столица. С шантажа си те искат да кажат: "Каквото и да правим, вие трябва да ни подкрепяте, да ни въоръжавате и да давате пари. Иначе вашият източноевропейски проект е пред срив". Друга цел на олигархичната и откровено фашистка власт е да се опита да предотврати купищата съдебни искове, които вече валят срещу тях в европейските съдебни институции.
Ефектът обаче ще бъде обратен. С поредната си цинична приумица Киев се поставя извън международното правно пространство, признава диктаторската същност на режима и неговия терористичен нрав. Издава намеренията му да продължи гражданската война, защото всякакви мирни споразумения са вредни за политическото му здраве.
Всичко това ще усложни и без това нерадостните перспективи на инициативата "Източно партньорство". Измислена през 2009 г. след провала на грузинската военна авантюра в Южна Осетия с цел да се избегнат в бъдеще аналогични несполуки, днес благодарение на украинския експеримент тя е пред пълно фиаско. В навечерието на срещата Ангела Меркел измъмри баналната фраза, че "Източното партньорство" не било насочено срещу Русия. Лъже. Още при раждането на идеята евролидерите се надпреварваха да заявяват, че тя е насочена към намаляване влиянието на Русия в 6-те бивши съветски републики, оставащи извън ЕС - Украйна, Молдова, Азербайджан, Беларус, Грузия и Армения.
Какво се получи? Беларус и Армения вече са пълноправни членки на Евразийския икономически съюз. Азербайджан изгуби интерес към "европейската перспектива", винаги напомня, че има "особена позиция" към "Източното партньорство" и затова дори на срещата в Рига няма да бъде представен на висше равнище. След тъжния и печален край на "цветните революции" в Грузия и Украйна изстина желанието на Брюксел за скорошното им приобщаване към ЕС. Няма изгледи дори за облекчаване на визовите режими с тези неблагополучни републики. Единствена Молдова е големият "партньорски успех". И там не е известно как ще завърши гръмката акция. Голяма част от гражданите, включително и българското малцинство, не желаят присъединяване към ЕС.
Настъпва моментът на истината: "Източното партньорство" все повече заприличва на куфар без дръжка - неудобен за носене, а ти е жал да го хвърлиш. А колко такива куфара като безропотни хамали влачат калфите от ателието на българската външна политика? И докога?