Къв си ти, бе?

"Аз мога да ви го спретна на всичките, които стоите днес тук. Днес мога да разпоредя на службите да образуват подобни дела на всичките ви журналисти, на всички".
Ей тъй най лежерно се изхрачи в лицето на журналистите агент Буда. Докато се подхилкваше истеричаво и докато рецитираше наизустените объркани обяснения за досието си, взе, че се изпусна. Той по принцип често се изпуска. Отвътре му избива. Природата му се оказва по-силна от заученото лустро и опа, мутрафонът лъсва.
А те стояха пред него покорно. И се подхилкваха тъпо. Даже не им дойде наум да посегнат да си избършат храчката от лицето. И хич не проумяха, че пред тях стои човек, който първично си признава, че не му дреме. Може да живее по закон, но може и знае как да живее и иначе. Не по закон. Че може да се прави на законосъобразен държавник, но а не е решил, а не е почнал да мачка. По мутрафонски. Щото може.
На кого ще образуваш дела, бе, Буда? Като какъв ще разпореждаш? За какво? С това ли се занимават всъщност Флоров, Цветанов и подобните им мутрафонско-ченгеджийски копойчета? Спрятат на всички всичко по твое "разпореждане"? И въобще, къв си ти, бе?
Нямаше такива въпроси във вторник пред президентството. Нито един човек с карта на журналист в джоба не се възмути. Нито един медиен бос не се разгневи публично. Нито един медиен съюз не възропта. Мълчат.
Слушкат. И папкат.