И такива хора коват законите ни

Около последния вот на недоверие към правителството, по-точно към това, че негов доста активен (не там, където трябва) член и заместник- министър-председател е Цветан Цветанов, се говореше много за народните представители ренегати, които напуснаха партиите си, за да станат независими, и които подкрепиха четата на Бойко Борисов. Тези безсрамни фурнаджийски лопати, както би се изразила бабата на Тодор Коруев, продължават да са депутати, тоест да са част от най-висшия орган в една парламентарна република, за каквато все още минава България, да коват законите, по които трябва да живеем, да ни бъдат пример за чест и достойнство или поне (и без да притежават тези качества) да се грижат за просперитета на инак красивата ни родина.
И няма параграф, по който да се каже на такива субекти, че след като не им харесва вече програмата на партията, чиито членове и симпатизанти са ги избрали, да се разведат с нея, но и със зестрата й, която получават във вид на доста тлъсти заплати и премии от Народното събрание, тоест от бюджета, тоест от нашия оскъден залък. Така е редно, щом не харесват програмата, която няма нищо общо с въжделенията на техните гласоподаватели. Иначе не е демократично. Нали всичко сега мерим с този ластичен метър. Интересно какво ли ще каже за подобна демокрация някой представител на древногръцкия демос, ако археолозите го изровят и успеят да го съживят? Но ако питат мен, аз категорично ще препоръчам следното: такива променили, "развили" възгледите си депутати да бъдат изведени от парламента и бъдат оставени да са прехранват, като упражняват своите предишни инженерски, юридически или каквито имат професии. Точно към тях трябва да се приложи някаква лустрация.
Мразя ги не защото са гласували за трагикомичната фигура, назовавана с дружеска ирония Цецо, и за статуквото в докараната до трагикомедия българска държава, в която той играе главна роля. Съвсем друго би било отношението ми към тях, ако си стояха в своите предишни парламентарни групи и оттам използваха своето лично и на избирателите си право да подкрепят една кауза, която аз толерантно мога да не споделям. Още повече не споделям обаче тяхното поведение, което в живота (а защо не и политиката) може да се сравни с честния труд на бедните (за разлика от депутатите) момичета, които вършат сексуални услуги срещу заплащане.
"Политически цветарки", така беше озаглавена една статия за политиците, сменили по няколко партии, за да останат в парламента и да не изтърват тлъстия кокал. Статията, която много ми хареса, е написана от Румяна Стефанова. Не познавам тази авторка - за съжаление, но за моя истинска радост нямам честта, по-точно безчестието, да познавам и действащите лица, за които тя пише. А това се Марио Тагарински, Христо Бисеров, Димитър Абаджиев, Тодор Великов, Йордан Цонев. За такива П.Р. Славейков е рекъл: "За да можеш по-бързо да си напълниш кесията, побързай да си изпразниш съвестта!"
Към тях съвсем естествено трябва да добавим и група извънпарламентарни пещерни антикомунисти, които се опитват да компенсират московското или лондонското си (но на комунистически разноски) образование, принадлежността си към разни недостойни служби и други факти от биографиите си с активна дейност за събаряне на Паметника на съветската армия и други подобни мероприятия. Неприятно ми е дори да споменавам имената им и да им правя реклама, но ще добавя още, че са автори на потоци лъжи, с които се стараят да очернят социалистическото ни минало в очите на днешната младеж. Добре е тя да вярва не на тях, а на писаното например от хора като моя приятел Павел Писарев, с когото неотдавна си дадохме сметка, че и двамата нямаме борци против фашизма в родословието си и сами сме избрали лявата си позиция. Но никога не сме й изневерявали.
И защото погнусен от фурнаджийското лопатаджийство и изобщо от поведението на хора като споменатите и неспоменати по-горе, натоварих тези си редове с черни краски, а току-що споменах и думичката "изневерявяли", ще внеса по-розов тон, като цитирам една своя съчинена отдавна епиграма:
От вдън душа презирам ренегатите.
Най-тежката присъда бих им дал.
Прощавам им единствено, когато те                                 
с жена заменят своя идеал!