И ний вървим, вървим...

Вървиш по улицата и гледаш: край теб хора разговарят по джиесема. А много от вървящите си говорят и без джиесем, сами. За тях казват - не били сами! Трети вървят и псуват, ругаят. Четвърти вървят и ги подслушват. А има и такива, които никой не иска и да ги чуе.
Вървиш по улицата и виждаш хора, които просто няма какво да ти кажат. А някои от тях, такива като тях, са вече в парламента, в общината, в министерствата и в политиката.
Вече двайсет и четири години.
Някога пеехме: "И ний вървим, вървим, вървим, вървим нататък. И няма край и няма край нашир и длъж..." Пред нас бяха блеснали житата. Сега и житата - по-малко... Хлябът с набухватели и Е-та... И ни обясняват, че за всичко бил ни виновен соцът.
Не само соцът, хората от соца, които не си сменили чипа. Казват го предимно хора, които си смениха москвича и жигулката с джипа! Добре. Соцът ни е виновен. Но при соца първо нямаше толкова много говорещи по улицата с джиесеми, нито подслушваните бяха толкова много, нямаше толкова много чалга, нямаше толкова много неграмотни, толкова много безработни и толкова много богати като днешните. Нямаше и толкова много навалица пред кофите за смет... Хората си строяха къщи, е, не като на част от днешните палати, ходеха по два пъти на почивка - на планина и на море, имаха работа... Не, не е носталгия по миналото, простете, само малко сравнение за разликите и приликите между картинките сега и картинките преди двадесет и четири години.
Какво направи от хората тоя нестихващ български преход? Няма ли пак да блеснат житата пред нас, окъпани от светлина? И няма ли пак да завървим, вървим, вървим нататък? И да няма край, да няма край нашир и длъж! Е-хо, е-хо! Без край на шир и длъж... 24 години вече са много за подобни мечти.