Българите не са окупатори, а съзидатели

Изумително е, че в ХХI век редом с нас съществува наистина вандалско поведение от страна на съседна нам Македония. Опитите в Брюксел да се показва изконна българска книжнина от Охридската книжовна школа и да се представя там за "македонски средновековни ръкописи" са си чист вандализъм. Но поредната изцепка на Македония е добър повод да говорим най-сетне за антибългарското поведение на официална Македония, което не е от вчера. Вземете кой да е официален учебник за македонските училища и ще прочетете такива епитети за "българските окупатори" и такива откровени лъжи за историята на земите ни, че ще се чудите как е възможно да се случва невъзможното. 
Още от средата на IХ в. по-голямата част от географската област Македония се включва в пределите на българската държава. Така би трябвало да бъде и според Санстефанския договор през 1878 г., но на Берлинския конгрес по-късно се решава друго. През Балканската война българските войски завладяват Егейска Македония (Егейска Тракия) и части от Вардарска Македония. След края на Първата световна война според Ньойския договор България е лишена от всички територии в Егейска и Вардарска Македония, които са й принадлежали векове преди това.
Положението се променя едва през 1941 г. На 1 март по указание на цар Борис III правителството на Богдан Филов подписва договор за присъединяване към оста Рим-Берлин-Токио. По него на страната ни се дава правото българските войски да навлязат в територията на Вардарско-Охридска и Егейска Македония. Мотивът е, че те се населяват почти изцяло от население с българско самосъзнание. Така още до 5-6 март български войски навлизат на запад до бреговете на Охридското езеро. Навсякъде те са посрещнати като освободители от омразния сърбомански режим, който с терор и насилие в продължение на 22 г. (от 1919 до 1941 г.) се стреми да накара населението да се откаже от своята принадлежност към българския народ.
Но защо предлагаме за публикуване този материал не през март, а сега, през есента? Защото през септември 1941 г. се провеждат избори за кметове и общински съветници. В 94% от общините и селата са избрани хора, които са се обявили, че принадлежат към българската общност. Сърбоманите печелят 4%, а гъркоманите - 2%. Още тогава е имало (по това време малцинство) шиптъри, които обаче са се родеели с българския етнос, защото въпреки че прадедите им са били насилствено прекръстени в мюсюлманска вяра, са запазили своите традиции, обичаи и език. Последният независим владетел на Албания е бил Скендербег (на местен език - Скендерия), който е християнин, а родът му е бил покръстен от Св. Климент през IХ в.
Но да се върнем в 40-те години на ХХ в. Сега сърбоманите от Скопие обявяват, че тогава българските войски са окупирали Македония със съдействието на германците. Но как при това положение да си обясним, че нито един български войник или офицер не е бил обект на нападение от страна на местното население. Напротив, всички са разквартирувани в домовете на гражданите и селяните, хранели са ги с каквото и те са ядели, споделяли са постелята си, прали са дрехите им, заедно са играели хора и ръченици. Старци и баби по на 70-80 г. са плачели от умиление, че отново са видели да се върне българското по техните земи. Във всяко кметство са поставени портретите на Левски, Ботев, Раковски, Каравелов. Всяка година по подобаващ начин по инициатива на местното население се чества 3 март и 24 май. В Охрид се провежда традиционен събор в чест на българския просветител Климент, който е канонизиран за светец. В черквите на тържествени литургии се прави поменик на българските царе, сред които е и Самуил. В училищата се учи родинознание и в часовете по този предмет даскалите обясняват на учениците, че те, както и техните семейства, са част от българския народ. В периода март 1941 - септември 1944 г. във Вардарско-Охридска Македония са построени 7 училища, 8 читалища, 6 черкви, 2 болници и са ремонтирани почти всички съществуващи, които не са били в добро състояние.
Когато в периода 10-15 септември 1944 г. българските войски напускат Македония, населението ги изпраща със сълзи на очите, защото знае, че отново ще попадне под сръбска робия, което всъщност и става.
Когато през 1945 г. и с помощта на българските войски Югославия е освободена от хитлеристите, Йосиф Броз Тито установява тоталитарен режим. Една от целите му е в Македния да се изкорени всякаква българщина. Поради това са убити 6500 български родолюбци, а 24 700 са изпратени в лагери, затвори или са били разселени. Най-силно са били засегнати учители и свещеници, които са учели и проповядвали българщината. Въвежда се задължително обучение по сръбски език, а изучаването на български е забранено.
Когато пред 1992 г. Югославия започва да се разпада и Македония се отделя от нея, България е първата, която признава нейната независимост. Освен това предоставя безвъзмездно 510 танка на новосъздадената република. До юни 2011 г. 46 хил. македонски граждани са получили български паспорти, а 40% от тях са закупили имоти в България. В страната ни се обучават 4-4500 студенти от Македония. Няма абсолютно никакви основания за постоянното присвояване на българска история от страна на тази държава и за антибългарското й поведение, което не е от вчера. Очевидно е, че позициите и действията на официалните власти в България трябва най-сетне да се променят и като достойна европейска държава България да защити своето минало и своя идентитет.